Решение № 13048 от 3.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8380/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 117 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Б. А. Д. от гр. Велинград против Решение 2475 от 25.06.2024 г., постановено по адм. дело 1138/2023 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му против Решение 1012-12-241# от 06.11.2023 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Пазарджик, потвърждаващо Разпореждане 122-00-1399-6/18.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Пазарджик, с което Д. е задължен да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 30.10.2022 г. до 27.02.2023 г., в размер на 5 552, 22 лв. главница и 428, 32 лв. дължима лихва. Ответникът- директорът ТП на НОИ - Пазарджик, в писмен отговор, депозиран чрез главен юрисконсулт В. Спирова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли постановеното решение, като правилно и законосъобразно, да се остави в сила. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че съдът е установил и обсъдил всички релевантни за правния спор фактически обстоятелства, като е направил законосъобразни изводи, за които е изложил подробни съображения. Направените от съда изводи кореспондират със събраните по делото доказателства, а именно, че недобросъвестно са получени суми за осигурителни плащания, които следва да се възстановят от лицето, което ги е получило, заедно с лихвата по чл.113 от КСО. Административният съд правилно е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като съобрази доказателствата по делото, оплакванията, становищата и заключенията на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба се явява неоснователна. При извършването на преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав приема за установено следното: Административното производство е започнало със заявление, вх. ЗБОП-602/03.11.2022 г., с което Б. Д. е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) по чл. 54а от КСО, като в него е декларирал, че последното му правоотношение с работодател от Ирландия е прекратено, считано от 30.10.2022 г., като е посочил причина за прекратяване на трудовото правоотношение изтичане на срока на договора, без да представи документ от работодателя, удостоверяващ последното. На основание чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, със структурирани електронни документи (СЕД) U001 от 28.11.2022 г. и U003 от 01.12.2022 г., от НОИ е изискано предоставяне на информация за потвърждаване на периодите и дохода от 15.06.2022 г. до 29.10.2022 г. от Ирландия. На 07.12.2022 г. в ТП на НОИ Пазарджик за Д. са получени структурирани електронни документи U017 512366 и U004 515523 с потвърдени периоди на осигурена заетост от 15.06.2022 г. до 29.10.2022 г., а като причина за прекратяване на заетостта е посочена дата на изтичане на договора и доход за периода от 15.06.2022 г. до 29.10.2022 г., в размер на 8 988 евро. Предвид това, с Разпореждане 122-00-1399-3 от 04.01.2023 г., на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) 883/200, на Б. Д. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 30.10.2022 г. до 27.02.2023 г., в размер на 85,71 лв. дневно. Във връзка с последващ контрол на изплатените парични обезщетения за безработица и с писмо с изх. 1019-12-5585#2 от 23.06.2023 г., на основание чл. 1, ал. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на парично обезщетение за безработица и чл. 35 и чл. 36, ал. 2 от АПК, Д. е уведомен, че следва да представи документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост или други документи, удостоверяващи причината за прекратяване на трудовата дейност, считано от 30.10.2022 г. Д. не е декларирал, че не разполага с необходим документ. На 10.07.2023 г. е представил преносим документ U1, с периоди на осигуряване от 15.06.2022 г. до 29.10.2022 г. За установяване на причината за прекратяване на последната заетост на лицето в Ирландия с писмо, изх. 1019-12-5585#3 от 23.06.2023 г. от работодателя Keelings Softfruits UC е изискано предоставяне на информация за периода на работа и основанието за прекратяване на трудовия договор. С писмо от 01.08.2023 г. работодателят е посочил, че Б. Д. е бил нает като общ работник на срочен трудов договор за периода 15.06.2022 г. 14.06.2023 г., но същият е прекратен преди изтичането му на 29.10.2022 г., когато Д. е подал молба за напускане. Предвид това, чрез системата за електронен обмен на социално-осигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС, със структуриран електронен документ от 03.08.2023 г. е изискано удостоверяване на периода от осигурена заетост и причината за прекратяване на трудовата заетост на лицето за времето от 15.06.2022 г. до 29.10.2022 г. На 03.08.2023 г. в ТП на НОИ Пазарджик са получени СЕД U002 706254 и Н002 с 706257 с потвърдени: период на заетост от 15.06.2022 г. до 29.10.2022 г. и причина за прекратяване напускане на служителя. Предвид получените нови удостоверителни документи, ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Пазарджик, с Разпореждане 122-00-1399-5/14.09.2023 г., на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, е отменил Разпореждане 122-00-1399-3/04.01.2022 г. за отпускане на обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 КСО на Д.. С Разпореждане 122-00-1399-6/18.09.2023 г., на основание чл. 54ж, ал. 3 вр. чл. 114, ал. 1 КСО, Д. е задължен да възстанови неоснователно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 15.06.2022 г. до 29.10.2022 г. в размер на 5 552,22 лв. главница и 428,43 лв. дължима лихва. Последното разпореждане е било оспорено по реда на чл. 117, ал. 1, във връзка с ал. 3 КСО и е потвърдено с Решение 1012-12-241#06.11.2023 г. на директора на ТП на НОИ Пазарджик, предмет на съдебното производство пред първоинстанционния съд. Административният орган е посочил, че от анализа на всички събрани доказателства може да се направи обоснован извод, че жалбоподателят е бил наясно, че трудовият му договор с работодателя не е изтекъл към 29.10.2022 г., но въпреки това е декларирал пред компетентната институция на Ирландия и впоследствие е представил пред ТП на НОИ Пазарджик преносим документ U1, с посочена причина за прекратяване на трудовото му правоотношение изтичане на срока на договора. Органът е приел, че с това си поведение недобросъвестно е получил осигурителни плащания за по дълъг период и в по голям размер. Пред първоинстанционния съд е представено и Решение 1012-12-240#1 06.11.2023 г., с което са потвърдени Разпореждане 122-00-1399-5 от 14.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което е отменено Разпореждане 122-00-1399-3 от 04.01.2023 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО и разпореждане 122-00-1399-7 от 19.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на Б. Д. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода 30.10.2022 г., до 27.02.2023 г. в размер на 18 лв. дневно. Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. За да отхвърли сезиралата го жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са изложените от касатора доводи, че решението на първоинстанционния административен съд е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Съдът е обсъдил и кредитирал релевантните за спора факти и обстоятелства, и правилно е приел, че както към момента на подаване на заявлението за отпускане на обезщетение за безработица, така и при получаване на процесното ПОБ, Д. е знаел, че трудовото му правоотношение с работодателя - Keelings Softfruits UC е сключено като срочно от 15.06.2022 г. до 14.06.2023 г. и към 30.10.2023 г. срокът не е бил изтекъл. По тази причина и не е представил документи за предсрочното му прекратяване, а напротив като причина за прекратяване на трудовата му дейност пред административния орган е посочил изтичане на договора, като е знаел, че този срок не е изтекъл към момента на напускането му, съответно е действал недобросъвестно. Съгласно разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 от КСО, безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца, т.е. причината за прекратяване на трудовото правоотношение е възприета от законодателя като основен критерий досежно определяне на размера на ПОБ. По тази причина административният орган е изискал от лицето да представи документ, от който да е видна причината за последното. Д. не е представил документ, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовия си договор, поради което служебно е изискана информация от компетентната институция в Ирландия и от работодателя Keelings Softfruits UC. Чрез представения СЕД U002 безспорно е установено, че трудовото правоотношение е прекратено на 29.10.2022 г., поради напускане на служителя, т.е. преди 14.06.2023 г. крайната дата на действие на трудовия договор. От горното може да се направи обоснован извод, че полученото от жалбоподателя парично обезщетение е неправилно отпуснато, предвид неговата недобросъвестност. В случая доказателствата, събрани в хода на административното производство и на съдебното производство по издаване на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ Пазарджик, сочат на така изложения извод, която недобросъвестност е доказана от страна на административния орган. В КСО не се съдържа легална дефиниция за понятието "добросъвестност" при получаване на осигурителни плащания. С оглед общите принципи на правото, за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а недобросъвестността на жалбоподателя е необходимо да бъде безспорно установена, като тежестта за доказването й лежи върху административния орган, който в конкретната хипотеза е доказал този факт с правно значение. Видно от разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113, а според ал. 2 на чл. 114 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица, с изключение на посочените в тази алинея случаи, които изключения обаче не са осъществени за настоящия казус. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, в тежест на жалбоподателя следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски за юрисконсултско възнаграждение, които, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК, съдът определя в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,