Решение № 12008 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7348/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията. Образувано е по касационна жалба на Ц. А. Г. от гр. София, чрез процесуалния му представител адв. Божкова, срещу решение 599 от 08.04.2025г., постановено по адм. дело 673/2024г. на Административен съд гр. Перник, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед 900 от 18.10.2024г. на Кмета на община Радомир, с която на основание чл. 225а ал. 1 във връзка с чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: дървен навес над съществуваща каменна чешма с размери 4,30м./3,60м., височина до кота било + 3,00м., находящ се в УПИ VI 1749, кв. 173 по регулационния план на [населено място], общ. Радомир. В касационната жалба жалбоподателят твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила като не е обсъдил всички наведени в жалбата възражения. Излага и съображения за неправилност на извода на съда за липса на допуснати в административното производство нарушения, като напротив посочва такива досежно невръчването на констативния акт, а залепването му на имота на жалбоподателя, съответно досежно извършването на проверка без да става ясно кога е извършена. Излага съображения за неправилност на извода на съда за материална законосъобразност на заповедта, като напротив твърди, че за наредения за премахване строеж не се изисква изработването на инвестиционни проекти, т.е. касае се за строеж по чл. 147 и чл. 151 ал. 1 ЗУТ. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта. Претендира разноски. Ответникът кметът на община Радомир не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от надлежна страна адресат на решението и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното решение Административен съд гр. Перник е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 225а ал. 1 от ЗУТ, при спазване на изискванията за форма, като при издаване й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че от събраните доказателства безспорно е установен извършен строеж по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ, който е извършен без разрешение за строеж в нарушение на ЗУТ. За да достигне до този извод е кредитирал приетото заключение на СТЕ, включително досежно установяването, че се касае за строеж по чл. 147 ал. 1 ЗУТ, за изграждането на който следва да бъде издадено разрешение за строеж, но не се изисква одобряване на инвестиционен проект, както и че не се касае за строеж по чл. 151 ал. 1 ЗУТ. Изложил е съображения и че нареденият за премахване навес не отговарят на легалното определение за понятието преместваем обект по § 5 т. 80 ДР на ЗУТ. Най накрая е приел, че нареденият за премахване строеж не е търпим нито смисъла на § 16 ПР на ЗУТ в трите му хипотези, нито по § 127 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като не попада в нито един от визираните в тези норми периоди, като изграден към 2020г. Поради това е направил извод за законосъобразност на заповедта и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. При постановяване на оспореното решение АС гр. Перник не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, твърдени в касационната жалба, както и нарушения на закона. При постановяване на решението са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за спора, включително е назначена и изслушана съдебно техническа експертиза, която е отговори подробно на зададените технически въпроси. Правилно съдът е кредитирал приетата експертиза, като е постановил решението обсъждайки я с всички събрани в хода на производството доказателства. Законосъобразна е преценката на първоинстанционния съд за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на заповедта, като в тази връзка е неоснователно възражението в касационната жалба, че са допуснати такива с оглед връчването на констативния протокол и установяването на датата на проверката на място. Съдът подробно е отговорил на тези възражения, като правилно е приел, че не е допуснато нарушение, тъй като до жалбоподателя е достигнал съставения констативен протокол, като той се е възползвал и от правото и възможността да представи възражение срещу констатациите в хода на административното производство. Дори обаче да не беше надлежно връчен констативния протокол, то това не би съставлявало нарушение от категорията на съществените, което би било основание за отмяна на заповедта. Това е така, тъй като в съдебното административно производство не се преклудира възможността за навеждане на нови възражения и за представяне на доказателства до приключване и на съдебното производство. На следващо място правилен и съответен на събраните доказателства е направеният от съда извод, че наредения за премахване навес представлява строеж по смисъла на § 5 т. 38 ДР на ЗУТ, а не представляват преместваем обект по § 5 т. 80 ДР на ЗУТ, съответно, че е извършен без необходимите строителни книжа, съответно е незаконен и подлежащ на премахване. Правилен в тази връзка е извода, че се касае за строеж, който попада в рамките на приложното поле на чл. 147 т. 1 ЗУТ, която предвижда облекчен ред без одобряване на инвестиционен проект за издаването на разрешение за строеж, но изисква такова. Поради и това доколкото спорният строеж е извършен без надлежно изискващото се разрешение за строеж, е незаконен. На последно място законосъобразен е извода на АС гр. Перник за неприложимост на разпоредбите на § 16 от ЗУТ във всичките му хипотези и § 127 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ по отношение на спорния строеж, както и извода, че не може да се приеме, че е търпим строеж, неподлежащ на премахване, по посочените разпоредби, предвид установеното време на извършването му, което е извън периодите визирани в посочените разпоредби. Във връзка с гореизложеното оспореното решение на АС гр. Перник е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,