Решение № 206 от 12.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1368/2018 г.

Решение № 206 от 12.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1368/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Бойка Стоилова Производството е по касационната жалба на адвокат Б. Г. като процесуален представител на Р. Н. П. от [населено място] срещу решението на ВТОС от 09.11.2017 г. по гр. д. № 563/2017 г. Касационно обжалване на решението е допуснато в хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с определение от 19.04.2019 г. по въпроса за задължението на въззивния съд да вземе предвид всички събрани по делото доказателства. В касационната жалба са изложени оплаквания за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение, изразяващо се в невземане предвид и непреценка на представените по делото доказателства. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба М. З. М. от [населено място] не е заоявил становище пред настоящата инстанция. За да се произнесе по касационната жалба, ВКС взе предвид: С решението си от 09.11.2017 г. ВТОС е отменил решението на РС Горна Оряховица от 28.04.2017 г. по гр. д. № 1568/2015 г. в уважителната му част и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявения при условията на евентуалност от Р. Н. П. в качеството й на законен наследник на Т. Н. Д. срещу М. З. М. иск за унищожаване на основание чл. 33, ал. 1 ЗЗД на договор за покупко-продажба на апартамент, находящ се в [населено място], съответно индивидуализиран, с нот. акт № 738/18.06.2015 г., за сумата 5000 лв., като сключен от продавача Т. Д. поради крайна нужда при явно неизгодни условия. Въззивният съд е взел предвид приетото от първоинстанционния, че ищецът е бил принуден да продаде имота си поради страха, че след като останал сам, няма да може да се справя занапред с издръжката на себе си и на майка си, при което имотът бил продаден и при явно неизгодни условия. Прието е, че липсват мотиви в какво се изразява крайната нужда на продавача като един от елементите от фактическия състав на чл. 33, ал. 1 ЗЗД. Съобразена е практика на ВКС, според която състоянието на крайна нужда е липса или недостатъчност на материални средства за задоволяване на основни потребности, например за издръжка – лична и на семейството, за лечение, за плащане на изискуеми задължения и др., което състояние да е въздействало върху волята на страната по сделката, упражнявайки натиск, и я е мотивирало да я сключи, като е необходимо да може да се заключи, че при нормални обстоятелства страната не би го сторила. Прието е, че по делото не са представени каквито и да било доказателства за сключването на договора поради крайна нужда на Д.. Видно от твърдението му в исковата молба и от събраните доказателства той го сключил, тъй като бил въведен в заблуждение от ответника, че ще може да сключи друг договор и ще му върне получените от него в заем суми, при което ще реализира и печалба. Взето е предвид, че ищецът сам в исковата си молба сочи, че в действителност изобщо не искал и никога не бил искал да продава имотите си и да получава цената им, както и че сключил договора с убеждението, че няма да се породят за страните никакви правни последици, че нотариалният акт ще послужи единствено пред фирма, с която ответникът договарял износ на зърно. При тези обстоятелства е направен извод, че при липсата на една от необходимите предвидени в чл. 33, ал. 1 ЗЗД предпоставки – крайна нужда на Д., договорът, макар и сключен при неизгодни за него условия, не може да бъде унищожен. По въпроса, послужил като основание за допускането на касационно обжалване, настоящият състав напълно споделя трайната и непротиворечива практика на ВКС, според която въззивният съд е длъжен да вземе предвид и да подложи на преценка всички представени от страните доказателства, като аргументирано посочи защо кредитира едни, а други – не. С тази практика въззивният съд в случая не се е съобразил. Касационната жалба е основателна. Т. Д., заместен след смъртта му от законния си наследник – касаторката, приживе е предявил срещу ответника М. М. главен иск за прогласяване нищожност поради привидност на сключения с ответника на 18.06.2015 г. договор за покупко-продажба на апартамент в гр. Г. О., съответно индивидуализиран, както и искове при условията на евентуалност: за прогласяване нищожност на същия договор като накърняващ добрите нрави поради липсата на еквивалентност в насрещните престации, за унищожаване на договора като сключен чрез използване на измама, за унищожаване на договора като сключен от ищеца поради крайна нужда при явно неизгодни условия, за разваляне на договора поради неизпълнение на задължението от страна на купувача да заплати на продавача продажната цена на имота. Първоинстанционното решение в частите, с които са отхвърлени първите три иска, не е обжалвано от ищцата и е влязло в сила. Ответникът е обжалвал уважителното решение по евентуалния четвърти иск, във връзка с което е постановено атакуваното пред настоящата инстанция въззивно решение. В исковата молба и в уточнителната такава /вх. № 14933/05.11.2015 г. / този иск е основан на твърдения за сключване на процесния договор за покупко-продажба поради спешната нужда на Д. от средства за спазване на диетичен режим, медикаментозно и оперативно лечение, при явно неизгодни условия – на ниска продажна цена 5000 лв., неотговаряща на действителната пазарна стойност на имота и почти двукратно по-ниска от данъчната му оценка. Въззивният съд е приел, че по делото не са събрани никакви доказателства за сключването на договора при крайна нужда на Д.. Взето е предвид в тази връзка твърдението на последния в исковата му молба, че "никога не съм искал да продавам имотите си и да получавам цената им, че сключих сделката с убеждението, че няма да се породят никакви правни последици за мен и за М., че нотариалните актове ще послужат единствено пред фирмата в [населено място], с която М. договаряше за износа на зърна". Тези твърдения, обаче, са заявени като основания на първите три предявени и отхвърлени иска с влязлото в тези части в сила първоинстанционно решение. Въззивният съд въобще не е взел предвид и не е разгледал претенцията въз основа на твърденията за унищожаване на договора поради сключването му при крайна нужда и явно неизгодни условия и не е подложил на преценка събраните по делото в тази връзка доказателства – медицински документи и свидетелски показания за здравословното състояние на прехвърлителя и на майка му и за недостиг на средства за храна, лекарства и за плащане на сметки. При тези обстоятелства се налага извод, че въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск /въз основа на обстоятелства, представляващи основания на други предявени искове/ и не се е произнесъл по предявения иск за унищожаване на процесния договор поради сключването му при крайна нужда при явно неизгодни условия. Ето защо атакуваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг негов състав с произнасяне по предявения иск, както и по разноските за настоящата инстанция. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решението на Окръжен съд Велико Търново № 426/09.11.2017 г. по гр. д № 563/2017 г. и ПОСТАНОВЯВА: ВРЪЩА делото на Великотърновския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване.,