Решение № 10036 от 22.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14293/2019 г.

Решение № 10036 от 22.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14293/2019 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 6731 от 11.11.2019 г. по административно дело № 6936/2019 г. по описа на Административен съд - София-град е отхвърлена като неоснователна жалбата на "Сателит Х" АД, ЕИК 203731642, със седалище и адрес на управление в гр. София, срещу решение № 1040-21-193/17.05.2019 г., издадено от директора на ТП на НОИ (Териториално поделение на Националния осигурителен институт) – София-град, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството против задължителни предписания № 3 Д-1-21-00547969/05.04.2019 г., издадени от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – София-град. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от "Сателит Х" АД и П. Петрова от [населено място]. Посочените пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Исканията са за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени решението на директора на ТП на НОИ, както и задължителните предписания и придружаващия ги протокол, и след отмяната им - връщане на преписката на компетентния административен орган, както и за присъждане на разноските по делото за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация – директорът на ТП на НОИ – София-град, изразява становище за правилност на атакувания съдебен акт по подробно изложени чрез пълномощника му юрк. Велкова съображения в писмена защита. Иска да бъде оставено в сила решението на Административен съд – София – град. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Предлага съдебното решение да бъде отменено поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия първоинстанционен съд. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страни по делото, за които решението е неблагоприятно съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК и въз основа на фактите, установени от Административен съд - София-град, съгласно чл. 220 АПК, настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол според чл. 118, ал. 1 вр. чл. 117, ал. 1, т. 3 КСО, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за основателна. Атакуваният с нея съдебен акт страда от част от твърдяните от касатора пороци, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предложение второ от АПК – допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В хода на производството пред първата инстанция е установено, че със заповед № 3 Р-5-21-00547655/04.04.2019 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО), оправомощен със заповед № 1015-21-228/23.06.2017 г. на директора на ТП на НОИ, на основание чл. 107, ал. 1 вр. ал. 2, т. 3 КСО е възложена проверка по разходите на ДОО на "Сателит Х" АД. След извършената проверка за резултатите от нея е изготвен констативен протокол от № КП-5-21-00547968/04.04.2019 г. (заповедта и констативния протокол са връчени на представляващия дружеството–осигурител – изп. директор Кюшелиева). В констативния протокол е коментиран протокол № П-22221018197073-073-001/26.02.2019 г. за извършена проверка на "Сателит Х" АД относно спазването на осигурителното законодателство от старши инспектор по приходите при Териториална дирекция - София на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) във връзка с искане на директора на ТП на НОИ – София-град – изх. № 1029-21-10654#20/16.10.2018 г. Констатирано е, че на 11.04.2014 г. П. Петрова е вписана в Търговския регистър като съдружник в "Сателит Х" ООД. Според данните в информационната система на НАП за нея е подадена декларация за самоосигуряващо се лице като съдружник с вх. № 220431400075560/17.04.2014 г. с осигурител "Сателит Х" ООД; начало на дейност – 11.04.2014 г. и прекратяване на дейността – 09.10.2015 г. На 09.10.2015 г. в Търговския регистър е вписано преобразуване на "Сателит Х" ООД в "Сателит Х" АД, а според решението на Общото събрание за преобразуването П. Петрова е акционер със 140 броя акции на стойност 1 400 лв., представляващи 2. 50 % от капитала. Според данните от информационната система на НОИ П. Петрова е декларирала, че от 09.10.2015 г. ще се осигурява като самоосигуряващо се лице, осигурено за фонд "Пенсии" и фонд "Общо заболяване и майчинство" през "Сателит Х" АД. От данните в информационната система на НАП е установено, че е подадена декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице (ОКд-5) – вх. № 22000154078104/13.10.2015 г. от П. Петрова през "Сателит Х" АД. От "Сателит Х" АД в ТП на НОИ – София – град са представени болнични на П. Петрова и заявления – декларации по чл. 50-51 КСО и по чл. 53 КСО с деклариран вид осигуряване 12 (за самоосигуряващи се) за дете Р. Дукова. Според констативния протокол в резултат на констатациите от проверката контролният орган е приел, че П. Петрова в качеството си на акционер в "Сателит Х" АД не е самоосигуряващо се лице на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО. Осигуряването на акционерите се извършва в зависимост от осъществяваната от тях трудова дейност в дружеството, а по отношение на Петрова е установено, че тя е осъществявала такава по силата на сключен със "Сателит Х" АД договор от 09.10.2015 г. за счетоводно обслужване на клиентите на дружеството. Във връзка с констативния протокол от 04.04.2019 г. контролният орган е издал задължителни предписания № 3 Д-1-21-00547969/05.04.2019 г., с които е предписал на осигурителя "Сателит Х" АД да: 1. подаде декларация образец 1 с код "З" (заличаване) по отношение на П. Петрова за периода 09.10.2015 г. – 30.11.2017 г.; 2. Да подаде декларация образец 1 с основни данни за П. Петрова за периода 09.10.2015 г. – 30.11.2017 г с вид на осигуряване 14 (лица, работещи без трудови правоотношения) след приспадане на нормативно установените разходи. Определен е срок за изпълнение на задължителните предписания 10 дни от получаването им. С решението си по жалбата на дружеството срещу задължителните предписания директорът на ТП на НОИ е оставил същата без уважение като неоснователна. Изложил е мотиви за съответствие на предписанията с приложимите материалноправни норми и приложимост на чл. 4, ал. 3, т. 5 КСО по отношение на конкретното осигурително правоотношение. За да отхвърли жалбата на "Сателит Х" АД против оспорения пред него акт, първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение и потвърдените с него задължителни предписания са издадени от компетентни органи. Спазена е изискуемата от закона писмена форма. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не е налице основанието за отмяна по чл. 146, т. 4 АПК – противоречие с материалния закон. До 09.10.2015 г. П. Петрова е подлежала на осигуряване като самоосигуряващо се лице в качеството си на съдружник в "Сателит Х" ООД на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО с вид на осигуряване 12, определен съгласно Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и самоосигуряващите се лица (отм. ДВ. бр. 1 от 3 януари 2020 г.). След преобразуването на "Сателит Х" ООД в акционерно дружество, обстоятелство, вписано на 09.10.2015 г., за нея е отпаднало прилаганото до този момент основание за осигуряване. С оглед сключения на 09.10.2015 г. договор тя е подлежала на осигуряване на основание чл. 4, ал. 3, т. 5 КСО с код на осигуряване 14 според посочената наредба – работещи без трудово правоотношение лица. Според двамата касатори допуснатите от административния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила са следните: необсъждане на доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата му, и тези в писмените защити; липсата на задълбочена правна преценка на договора от 09.10.2015 г., сключен между "Сателит Х" АД като възложител и П. Петрова като изпълнител; необсъждане на безспорно установения по делото факт, че дължимите осигурителни вноски за осигуряването на П. Петрова за процесния период от време са внесени и задължение към бюджета на ДОО няма. Твърди се неправилност на решението поради нарушение на чл. 168, ал. 4 и ал. 5 АПК; поради неправилна преценка на съдържанието на задължителните предписания, в които не е посочено правното основание на чл. 4, ал. 3, т. 5 КСО, а в констативния протокол са коментирани двете правни основания – това на чл. 4, ал. 3, т. 5 и чл. 4, ал. 3, т. 6 КСО; противоречие на решението с чл. 4, ал. 3, т. 5 КСО, тъй като осигуряването на друго основание по смисъла на цитираната разпоредба включва и самоосигуряването, и тъй като съдът неправилно е квалифицирал изпълнението на договора за услуга като полагане на труд. Правилно е приел първостепенният съд, че оспореното решение и потвърдените с него задължителни предписания са издадени от компетентни административни органи. Съгласно чл. 117, ал. 3 КСО компетентният орган да се произнесе по жалба срещу задължителни предписания по чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО по аргумент на чл. 117, ал. 1, т. 3 КСО е ръководителят на ТП на НОИ - в случая директорът на ТП на НОИ – София-град, а издаването на задължителни предписания от контролен орган - инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - София-град, е в съответствие с чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО и чл. 2, ал. 1 от Инструкция за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ. Правилен е и изводът му, че оспореният административен акт притежава законово изискуемото съдържание, тъй като в него са изложени фактическите и правни основания за издаването му. Както вече беше посочено, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 3 КСО пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу задължителни предписания на контролните органи по чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО (ДВ бр. 99 от 2012 г. в сила от 01.01.2013 г.). Ръководителят на ТП според ал. 3 на чл. 117 от КСО се произнася по жалбите с мотивирано решение, което именно е актът, подлежащ на обжалване пред административния съд (чл. 118, ал. 1 от КСО). Поради това е неоснователен доводът на касаторите, наведен и от "Сателит Х" АД в жалбата му до Административен съд – София-град, че непосочването на правното основание на чл. 4, ал. 3, т. 5 КСО в задължителните предписания и обсъждането му заедно с правното основание на чл. 4, ал. 3, т. 6 КСО в констативния протокол е порок във формата на административния акт, с който е възпрепятствана защитата на дружеството. Дори в случаите, когато на основание чл. 145, ал. 2, т. 1 АПК на оспорване подлежи първоначалният административен акт, какъвто не е настоящият, според ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС "липсата на мотиви към основния административен акт не е съществено нарушение и тогава, когато по-горният административен орган, като е потвърдил обжалвания пред него акт, е изложил към решението си надлежни мотиви, разкриващи съображенията, по които е бил издаден, и позволяващи да се провери неговата законосъобразност". Отделно от това, задължителните предписания са за корекция на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, които осигурителите и самоосигуряващите се лица подават в НАП, относно осигурителния доход и осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване. Те са за подаване на декларация образец 1 от осигурител "Сателит Х" АД с основни данни за П. Петрова за периода 09.10.2015 г. – 30.11.2017 г. с вид на осигуряване 14 - за работещи без трудови правоотношения според указанията за попълване на декларация образец 1 в приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и самоосигуряващите се лица (отм.);. Хипотезите, при които лицата, полагащи труд без трудово правоотношение, са задължително осигурени, са регламентирани както в чл. 4, ал. 3, т. 5, така и в чл. 4, ал. 3, т. 6 КСО, поради което в констативния протокол са посочени и двете, съответно са разграничени от тази на чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО. Не е допуснато в административното производство и твърдяното от касаторите съществено процесуално нарушение по чл. 168, ал. 4 АПК, а именно – неуведомяване на П. Петрова по реда на чл. 26, ал. 1 АПК за започването му, в резултат на което тя е била лишена от възможността да участва като страна. Страни в административното производство по издаването на задължителни предписания по чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО за спазване разпоредбите на ДОО ( в случая за коригиране на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО) са контролният орган и осигурителят и само осигурителят е адресат на издадените от контролния орган задължителни предписания. Съгласно чл. 40, ал. 4 КСО за спиране на производството по отпускането или изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, трудова злополука или професионална болест, трудоустрояване, бременност и раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст се издава разпореждане от длъжностното лице по ал. 3, ако са налице доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението. Това разпореждане подлежи на обжалване по реда на чл. 117, ал. 1 и чл. 118, ал. 1 КСО. Следователно, твърдението в касационната жалба, че поради административното производство по издаване на задължителните предписания е спряно изплащането на обезщетението на Петрова за раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст, с оглед на което тя е трябвало да участва в него, за да защити правата си, е неоснователно. Правото й на това обезщетение не е накърнено от издадените на осигурителя задължителни предписания и за нея е налице друг, регламентиран в закона ред, за тяхната защита, а именно чрез обжалването на разпореждането за спиране на изплащането му или прекратяването му. По така изложените съображения настоящата касационна инстанция намира, че неправилно Административният съд – София-град е уважил молбата на "Сателит Х" АД и с разпореждане от 24.09.2019 г. е конституирал по реда на чл. 154, ал. 1 вр. чл. 153, ал. 1 АПК П. Петрова като заинтересована страна. По така изложените съображения, а и с оглед характера на задължителните предписания до осигурителя, а именно за извършване на корекция на декларираните от него данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, обстоятелството, че осигурителните вноски за П. Петрова са внесени за процесния период от време, е ирелевантно за спора и необсъждането му от съда не представлява съществено процесуално нарушение. Същото се отнася и до необсъждането на посочените по-горе доводи в жалбата на "Сателит Х" АД, касаещи съдържанието на самите задължителни предписания и констативния протокол към тях. Това е така, защото съществено е само нарушението на съдопроизводствените правила, което ако не беше допуснато, би се стигнало до различни фактически и/или правни изводи при решаването на конкретния правен спор. Съответен на установените по делото факти е изводът на първостепенния съд, че за периода от 11.04.2014 г. до 09.10.2015 г. като съдружник в търговско дружество ("Сателит Х" ООД) П. Петрова законосъобразно се е осигурявала на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО като самоосигуряващо се лице и е подала съответните декларации. След вписването в Търговския регистър на преобразуването на "Сателит Х" ООД в "Сателит Х" АД на 09.10.2015 г., в което дружество Петрова е акционер със 140 броя акции на стойност 1 400 лв., представляващи 2. 50 % от капитала, за нея отново е подадена декларация по реда на чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) до компетентната ТД на НАП - вх. № 22000154078104/13.10.2015 г., и на основание чл. 5, ал. 4 КСО декларация образец 1 с вид на осигуряване 12 (самоосигуряващо се лице) чрез осигурител "Сателит Х" АД по реда на Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и самоосигуряващите се лица (отм. ДВ. бр. 1 от 3 януари 2020 г.), но действаща през процесния период от време. Тъй като съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО изброените в този законов текст самоосигуряващи се лица са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, на основание чл. 4, ал. 4 КСО от Петрова е подадена декларация, че ще се осигурява и за общо заболяване и майчинство. Правилен е изводът на съда, че за периода 09.10.2015 г. – 30.11.2017 г., посочен в задължителните предписания, П. Петрова няма качеството на самоосигуряващо се лице на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО, в хипотезата на която разпоредба в приложимата редакция (ДВ бр. 105 от 2006 г. в сила от 01.01.2007 г.) попадат лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества. Безспорно акционерите в акционерните дружества не попадат в обхвата на тази разпоредба (не са сред изброените в нея лица) и поради това на са самоосигуряващи се лица в качеството си на такива на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО. Въпреки изложеното по-горе, касационната жалба се явява основателна. Съществено е да се отбележи в тази връзка, че осигуряването на акционерите се определя в зависимост от характера на трудовата дейност, която упражняват в акционерното дружество. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 5 КСО, на която са се позовали съдът и директорът на ТП на НОИ, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец. Според мотивите на оспореното първоинстанционно решение, по делото е представен договор от 19.10.2015 г., сключен между "Сателит Х" АД (възложител) и П. Петрова (изпълнител). Според същия, възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва с личен труд счетоводно обслужване на дружествата – клиенти на "Сателит Х" АД. Според него по силата на този договор изпълнителят осъществява труд по гражданско правоотношение и подлежи на осигуряване на основание чл. чл. 4, ал. 3, т. 5 КСО. Основателен е доводът на касаторите, че този извод на съда е необоснован, тъй като противно на твърдението в мотивите на съдебното решение, договорът не е представен като доказателство по делото и не се съдържа в административната преписка. Според изложеното в мотивите на оспорения административен акт в протокол № П-22221018197073-073-001/26.02.2019 г. за извършена проверка на "Сателит Х" АД относно спазването на осигурителното законодателство от старши инспектор по приходите при ТД на НАП, е установено, че е сключен договор с такъв предмет. Според констатациите в протокола от проверяваното дружество е представен сключен на 09.10.2015 г. договор между "Сателит Х" АД (възложител) и П. Петрова (изпълнител) с предмет: възложителят възлага, а изпълнителят в качеството му на акционер на "Сателит Х" АД приема да извършва с личен труд счетоводно обслужване на дружества – клиенти на "Сателит Х" АД. Представен е и протокол от 09.10.2015 г. от заседание на съвета на директорите на "Сателит Х" АД, съгласно който съветът на директорите определя брутно месечно възнаграждение на акционерите с размер на участие в капитала над 5%, полагащи личен труд в дружеството, а на П. Петрова – 1 500 лв. Този протокол от заседанието на съвета на директорите също не е представен. Вярно е, че съгласно чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по приходите при изпълнение на правомощието му да извършва проверки (чл. 12, ал. 1 ДОПК) е доказателство за извършените пред него и от него действия и установените факти и обстоятелства. За да се ползва с тази доказателствена сила, той трябва да е в писмена форма, да има съдържанието по чл. 50, ал. 2 ДОПК, да е подписан от проверяваното лице, съответно – от неговия представител или пълномощник, освен ако с него се установяват факти и обстоятелства единствено въз основа на документи, намиращи се при органа по приходите (чл. 50, ал. 3 и ал. 4 ДОПК). Съдържащият се в административната преписка протокол за проверка е съставен като електронен документ и е подписан от съставилия го инспектор по приходите с електронен подпис. Същият не съдържа данни за връчването му на представляващия "Сателит Х" АД или негов пълномощник, а изключението по чл. 50, ал. 4 ДОПК не е налице. Поради изложеното, настоящият тричленен състав намира, че като не е изискал от ответника по делото цялата административна преписка в изпълнение на задължението си по чл. 152, ал. 4 АПК, вкл. сключения на 09.10.2015 г. договор между "Сателит Х" АД (възложител) и П. Петрова (изпълнител) и протокола от 09.10.2015 г. от заседание на съвета на директорите на "Сателит Х" АД, съгласно който се определя брутно месечно възнаграждение на акционерите с размер на участие в капитала над 5%, полагащи личен труд в дружеството, и на П. Петрова – 1 500 лв., а е обсъдил договора като представен по делото, административният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Освен това съдът не е разпределил доказателствената тежест между страните при спазване принципа на служебното начало по чл. 9, ал. 3 АПК и не е дал конкретни указания по реда на чл. 171, ал. 4 вр. чл. 170, ал. 1 АПК на ответника по делото, че е негова тежестта да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в акта, в т. ч. предпоставките, регламентирани в чл. 4, ал. 3, т. 5 КСО за подаване от "Сателит Х" АД на коригираща декларация и декларация с вид на осигуряването 14, а именно – полагане на труд без трудово правоотношение от страна на Петрова в акционерното дружество, получаване на месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, липсата на осигуряване на лицето на друго основание през съответния месец. Изпълнението на служебното задължение на съда да даде указания по реда на чл. 171, ал. 4, предложение второ АПК на съответната страна за кои конкретни правнорелевантни факти от значение за изхода на спора не сочи доказателства, е условие за прилагане на тежестта на доказване, а нарушаването му винаги е съществено. В случая са останали неизяснени обуславящи изхода на спора въпроси и е поставена под съмнение истинността на правнозначими за законосъобразността на процесното постановление факти. Изложеното налага да се приеме, че съдът е формирал изводите си, без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за изхода на спора. Несъбирането на всички относими доказателства е фактор, допринесъл съществено за неизясняване на спорния предмет. Коментираните по-горе нарушения, допуснати от съда, представляват касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 2 и 3 АПК за отмяна на обжалваното решение по реда на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ АПК. Налице са условията на чл. 222, ал. 2 АПК след отмяна на неправилното решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния административен съд. При новото разглеждане на делото съдът трябва да извърши цялостна преценка относно съответствието на оспорения административен акт с приложимите материалноправни норми и по-конкретно на чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО, като обсъди наведените от жалбоподателя доводи за това, че в изпълнение на задълженията си по сключения на 09.10.2015 г. договор със "Сателит Х" АД изпълнителят не е полагал труд без трудово правоотношение и освен това е бил осигурен като самоосигуряващо се лице. Съдът дължи отговор и на въпроса трябва ли да се обсъжда хипотезата на чл. 4, ал. 3, т. 6 от КСО във връзка с дадените задължителни предписания, при условие, че не е налице тази на чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО, на която има изрично позоваване в акта. С оглед разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, по направените в касационната жалба искания за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото, който ще ги възложи съобразно изхода на спора. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,