Решение № 3332 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8257/2014 г.

Решение № 3332 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8257/2014 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Атанас Димитров Петров, жив. в гр. Пловдив, срещу решение № 1214/13.05.2014 г. по адм. дело № 3276/2013 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № з13-ЛС-4-13/21.08.2013 г. на кмета на Община Пловдив, район "Западен". Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни касационни основания по реда на чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че е неправилна преценката на съда досежно компетентността на органа-издател на акта, както и преценката относно липсата на твърдяното нарушение на формата на акта - чл. 59, ал. 2, т. 4, вр. чл. 146, т. 2 от АПК. Иска се отмяна на съдебния акт. Ответникът по касационна жалба - кмет на община Пловдив, район "Западен", редовно призован, чрез процесуален представител в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването по жалба на Петров срещу заповед № з13-ЛС-4-13/21.08.2013 г. на кмета на община Пловдив, район "Западен" с която на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение. Съдът е приел, че обжалваната заповед е постановена в изискуемата форма, от компетентен орган и при спазване на законоустановените правила в производството по нейното издаване, при правилно приложение на материалноправните разпоредби - чл. 12, ал. 1 и 2 от ЗДСл, тъй като служебното му правоотношение е прекратено без предизвестие от ответника, в рамките на изпитателния срок по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл - в едногодишен срок от датата на встъпване - 14.09.2012 г. Решението е правилно, а оплакванията на касатора - неоснователни. В настоящия случай административният акт е издаден с правно основание чл. 12 от ЗДСл, който съдържа изрична уредба по отношение на задължителните реквизити на издадените административни актове с правно основание разпоредби на ЗДСл. По силата на чл. 108 от ЗДСл служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Така формулираната разпоредба на специалния закон дерогира приложението на общата норма на чл. 59 от АПК относно задължителното съдържание на индивидуалния административен акт. Следователно органът по назначаването не дължи посочване на фактическите основания за издаване на заповедта с правно основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. Оспореният пред първата инстанция акт отговаря на изискването на ЗДСл за задължителните за този вид административни атове реквизити. Неоснователни са твърденията на касатора за издаване на акта от некомпетентен орган, поради висящ спор относно избора на кмет, респ. орган по назначаването, и становището на решаващия състав в обратния смисъл. Видно от решение № 299 на Общински съвет - Пловдив (л. 53 от делото) за избора на кмет на район "Западен" е допуснато предварително изпълнение на решението - т. 3 от решението. Като действията на кмета възникват с полагането на клетвата по чл. 32, ал. 1, вр. с чл. 38, ал. 4 от ЗМСМА като подписаният клетвен лист е приложен по делото. Достигайки до същите изводи, първоинстанционният съд постановил правилно съдебно решение. С оглед изхода на спора, представен договор за правна защита и съдействие за изплатено възнаграждение в брой и на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 144 и чл. 143, ал. 4 от АПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 200 (двеста) лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение