Решение № 4292 от 9.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11568/2020 г.

Решение № 4292 от 9.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11568/2020 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба, подадена от Б. Х., чрез адвокат В. Андонова, против решение № 1951/09.04.2020 г., постановено по адм. дело № 4500/2019 г. по описа на Административен съд – София-град. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон, както и необоснованост.

Ответната страна – Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, чрез председателя, с писмено становище оспорва касационната жалба.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата на Б. Х. против Решение № 2-1585/19.03.2019 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, в частта, в която е установена и обявена установената принадлежност към органите на Държавна сигурност. Съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на материалния закон и според процесуалните правила, което налага извод за неговата законосъобразност.

Решението е правилно.

Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 4 ЗДРДОПБГДСРСБНА проверката за принадлежност към органите по чл. 1 е задължителна за лица, които са посочени като длъжници или са били членове на управителен или контролен орган на предприятие, посочено като длъжник в бюлетина по чл. 3, ал. 2 от Закона за информация относно необслужвани кредити, както и физически лица, еднолични търговци, членове на управителни, контролни и надзорни органи на търговски дружества, на политически партии и на неперсонифицирани правни субекти по чл. 62, ал. 12 от Закона за кредитните институции.

Съгласно чл. 25, т. 3 ЗДРДОПБГДСРСБНА принадлежност към органите по чл. 1 се установява въз основа на документи, съдържащи се в информационните фондове, както следва: - за секретен сътрудник - със собственоръчно написана или подписана декларация за сътрудничество; собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получени възнаграждения; документи, собственоръчно написани или подписани от сътрудника, съдържащи се в делата на оперативен отчет; документи от ръководилия го щатен или нещатен служител, както и наличие на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки), протоколите за унищожаване или други информационни носители.

Съгласно параграф 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на Закона, "Секретни сътрудници" са български граждани, оказвали негласна помощ на органите по чл. 1 в качеството на резиденти, агенти, съдържатели на явочни квартири, съдържатели на секретни (конспиративни) квартири, осведомители, доверени лица и информатори. Приложените писмени документи, изброени в решението на Комисията, безспорно са носители на информация и отговарят на определението, предвидено в § 1, т. 1 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА, поради което Комисията следва да се съобрази с наличните факти и обстоятелства, тъй като упражнява правомощията си в условия на обвързана компетентност, т. е. без възможност за избор и свободна преценка между два и повече нормативно допустими правни резултата. След като изискващите се по чл. 25, т. 3 ЗДРДОПБГДСРСБНА предпоставки са налице по отношение на проверяваното лице, то за Комисията не е съществува друга възможност, освен да обяви принадлежността му към ДС, което в случая е сторила. Решението на административния орган не нарушава материалния закон, защото чл. 25, т. 3 от Закона съдържа примерно изброяване на документите, с които се установява принадлежността, сред които не са само собственоръчно подписани документи, но и документи, изготвени едностранно от органите на Държавна сигурност. В процесния случай по делото като доказателства са представени няколко документа:

1. Извлечение от регистрационен дневник, в който: под № [номер] на [дата] е вписана регистрацията на секретен сътрудник - агент с псевдоним [псевдоним] към поделение [наименование], с дата на вербовка - [дата], в графа "съобщение за изключване на СС" е отразено: дата на писмото - "22.02.90", причина за изключването на СС - "изч. възм. "; архивния номер на лично дело -"[номер]" и последна страница от дневника, от който е видно, че е номериран, прошнурован и подпечатан с печата на поделението на 30.01.1984 г. и съдържа 195 листа;

1. Картони - Строго секретно! Обр. 4-2 броя за вербуването на лицето с посочени: три имена - Б. Х., рождена дата - [дата], месторождение – гр. София, дата на вербовка - [дата], с вписана категория "агент" и псевдоним [псевдоним], № [номер], в 06-то управление на ДС, 05 отдел, 02 отделение, архивен № "[номер]", с отразен в графата "кой го ръководи" - Харизанов - общо 2 листа;

1. Картон - Строго секретно! Обр. № 6 - 1 брой с посочени: три имена на Б. Х., роден на [дата]., с псевдоним [псевдоним], категория на секретен сътрудник - агент, в 06 управление на ДС, 05 отдел, 02 отделение, дата на регистрация - [дата], дата на вербовка - [дата], в графа "промяна в категория" отразен "[номер]", л. д. № [номер], отразено ръкописно най-отгоре "22.2.90", с отразен оперативен работник Харизанов;

1. Лично дело № [номер]на Б. Х. като агент [псевдоним] с рег. № [номер] - общо 6 листа, съгласно заверителен надпис от 19.02.90, съдържащо документи, въз основа на които е установена принадлежността му към ДС - документи от ръководилия го щатен служител, а именно: рапорт за извършена вербовка на жалбоподателя на [дата], регистрационна бланка за регистрация на Б. Х. като секретен сътрудник - агент с псевдоним [псевдоним] на [дата], регистрационен № [номер], предложение за изключване на агент [псевдоним].

Следва да се посочи, че доказателствената сила на горепосочените документи произтича от съставянето им при условията на чл. 179 ГПК. Същите писмени документи не са оспорени по отношение на тяхната автентичност и достоверност - чл. 193, ал. 1 ГПК, както и не са представени доказателства, които да опровергаят данните, съдържащи се в тях. По документите липсват поправки или неясноти, които да създават съмнения относно достоверността на данните, съдържащи се в тях.

Правилно административният съд е посочил, че обстоятелството, че Б. Х. е сключил граждански брак с немска гражданка и от 1983 година постоянно пребивава на територията на Германия, както и че е с двойно гражданство – немско и българско, по никакъв начин не изключват факта той да е посещавал България, както и да е осъществявал дейност като секретен сътрудник – агент. От друга страна, дейността на Комисията е ограничена само до установяване, т. е. констатиране принадлежността на лицата по чл. 3 към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, от където и следва, че липсва законово вменено задължение на органа да изследва: дали има провеждане на реална (активна) агентурна дейност от лицето; дали същото е вписано в картотеката и в регистрационните дневници без негово съгласие; дали лицето е реализирало дадена дейност. Или казано по друг начин - при действащия закон КРДОПБГДСРСБНА е длъжна да обяви принадлежност към органите по чл. 1 от закона при установена регистрация, каквато е налице в случая. В този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд.

Решаващият съд не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, поради и което решението следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,