Решение № 12743 от 10.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8631/2025 г.

Образувано е по касационна жалба на Държавна психиатрична болница Ловеч/ДПБЛ/, против решение 659/ 17.04.2025 г., постановено по адм. д. 111/2024 г. по описа на Административен съд Ловеч. Касаторът обжалва съдебното решение с доводи за неправилност, като постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска да бъде отменено.Подробни съображения в подкрепа на твърденията са изложени в касационната жалба и писмено становище. Не претендира разноски, но прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът И. С. М., чрез процесуален представител адв. Георгиев, редовно оспорва касационната жалба по съображения в писмено становище. Иска оспореното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за осъществено процесуално представителство по смисъла на чл. 38 ,ал.2 от Закона за адвокатурата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение 659/17.04.2025 г., постановено по адм. д. 111/2024 г. по описа на АС Ловеч по жалба на И. М. е отменен изричен отказ, постановен в писмо, с изх. 191/22.02.2024г. от директора на ДПБЛ , изпращайки делото като преписка на касатора за заличаване личните данни / три имена и адрес/ на И. С. М. от медицинската документация на лечебното заведение/ подробно посочени/и са присъдени разноски. От събраните по делото доказателства АС-Ловеч е приел за установено, че на 02.02.2024г. И. С. М. е подал писмено заявление с правно основание чл. 37б от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) за упражняване правата по чл. 15-22 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни до директора на ДПБЛ, в качеството му на администратор на лични данни. Изразил е желание за изтриване на личните му данни , съдържащи се в медицинската документация на здравното заведение- три имена и адрес, съдържащи се в История на заболяването [номер] и Епикриза КОД: [номер]. Установено е, че във връзка с подаденото заявление директора на ДПБЛ е постановил отказ, обективиран в писмо с изх. 191/22.02.2024г. Отказът е мотивиран с вътрешните правила на болницата за набирането, съхранението и използването на лични данни Номенклатурата за съхраняване на медицинска документация- регламентиращи , че психиатричните досиета историята на заболяванията на пациентите се съхранява за срок от 25 години. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно . Атакуваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба против акт, за който в закон изрично е предвидено, че подлежи на оспорване по реда на АПК. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. При вярно установена фактическа обстановка първоинстанционния съд обосновано е приел, че ответника няма нормативно основание да откаже заличаване на личните данни на лицето от установените медицински документи, чрез премахване на идентифициращите признаци на лицето- три имена и адрес. Изводите на решаващия съд са логични, последователни и изградени върху правилен анализ на събраните доказателства и се споделят от настоящата инстанция, като в условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към тях. Защитата на личните данни на субектите на данни е гарантирана от закона чрез съдебен контрол на действията и актове на администратора и на обработващия лични по реда на АПК. В конкретния случай напълно споделя изводите на решаващия първоинстанционен съд, че субектът на данни И. М. не е дал съгласие за обработване на личните му данни; заличаване на лични данни не се приравнява на физическото унищожаване на документите, в които се съдържат същите; предвиденият в отказа максимален срок за съхранение в хода на съдебното производство е изтекъл. По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта на съдебното решение и спазването на материалния закон, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалния закон, поради което обжалваното съдебно решение трябва да бъде оставено в сила. Пред касационната инстанция ответната страна е представлявана от адв. Г. Георгиев при условията на по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Направено е своевременно искане за присъждане на разноски. С оглед изхода на спора и осъществената безплатна адвокатска помощ на адв. Г. Георгиев следва да бъдат присъдени 900 лв. на основание чл. 8, ал. 2, т. 10 от Наредба 1/9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение