Решение № 6 от 6.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 773/2012 г.

Решение № 6 от 6.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 773/2012 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Любка Андонова Производството е по чл. 304 от ГПК. Д. И. М. е подала молба за отмяна на решение № 8 от 17.02.2012 г., постановено по гр. дело № 633/2011 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, с което е отменено решение от 19.1.2011 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Втори "В" състав, по гр. дело № 4133/2010 г и е постановено друго, с което Я. К. М. и К. Я. К. са осъдени на основание чл. 38а от ЗЖСК да предадат на Е. К. П. -К. недвижим имот, представляващ апартамент /мезонет/ №..., находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] с нова номерация: [улица], [жилищен адрес] /секция 1/, ет... и..., състоящ се от: на пети етаж: антре, кухня, дневна, столова, баня с тоалетна, два балкона, а на шести етаж: антре, кухня, дневна, столова, баня с тоалетна, два балкона, а на шести етаж: антре, баня и тоалетна, три стаи, балкон с обща площ 153, 25 кв.м, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и мястото, съставляващо УПИ.. в кв..... по плана на [населено място], м. "К. -П.", при граници: апартамент №..., външна стена и стълбище и отдолу-апартамент №.. В молбата за отмяна се подържа, че са налице условията на чл. 216, ал. 2 от ГПК-молителката е задължителен и необходим другар на ответника Я. К. М., тъй като съпруга й е осъден да предаде владението на описания апартамент на основание чл. 38а ЗЖСК. Подържа, че е нарушено правото й на защита, предвид обстоятелството, че в този процес е можела да заяви своите възражения по предявения иск. Ответницата по молбата Е. К. П. -К. оспорва молбата по съображения, изложени в писмен отговор. Счита, че е неоснователна, тъй като молителката няма качеството на задължителен и необходим другар на ответника по иска с правно основание чл. 38а ЗЖСК, доколкото се касае за специфичен владелчески иск, а по делото не е заявено възражение за придобиване на имота по давност, текла по време на брака между Д. и Я. М. Върховният касационен съд, състав на Първо Гражданско отделение като прецени наведените оплаквания по чл. 303, ал. 1, т. от ГПК доводи на страните и данните по делото, приема следното: Молбата е допустима, като подадена в законоустановения срок по реда на чл. 304 от ГПК срещу влязло в сила съдебно решение, но разгледана по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С решение № 8 от 17.02.2012 г., постановено по гр. дело № 633/2011 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение Я. К. М. и К. Я. К. са осъдени на основание чл. 38а от ЗЖСК да предадат на Е. К. П. -К. недвижим имот, представляващ апартамент /мезонет/ №..., находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] с нова номерация: [улица], [жилищен адрес] /секция 1/, ет.... и..., състоящ се от: на пети етаж: антре, кухня, дневна, столова, баня с тоалетна, два балкона, а на шести етаж: антре, кухня, дневна, столова, баня с тоалетна, два балкона, а на шести етаж: антре, баня и тоалетна, три стаи, балкон с обща площ 153, 25 кв.м, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и мястото, съставляващо УПИ.. в кв...... по плана на [населено място], м. "К. -П.", при граници: апартамент №.., външна стена и стълбище и отдолу-апартамент № ...В хода на производството пред съдилищата ответникът Я. М. не е подържал твърдение, че е придобил имота, предмет на иска по чл. 38а ЗЖСК при условията на съпружеска имуществена общност, не се е бранил с възражение да давност, а е оспорвал единствено активната материално правна легитимация на ищцата по него. В решение № 213 от 26.05.11 г. по гр. дело № 501/2010 г. на Първо ГО на ВКС и решение № 71 от 17.04.12 г. по гр. дело № 1000/11 г., постановени по реда на чл. 290 от ГПК се приема, че искът по чл. 38 а ЗЖСК е специфичен владелчески иск, с който се упражнява правото на бездействащия собственик-Ж.. Предмет на доказване при този иск са фактът на владението и нарушението, наличието на членствено правоотношение на ищеца и правото на собственост на Ж. върху жилището. Срещу този иск ответникът може да се брани с възражението, че Ж. не е собственик, противопоставяйки му възражение за давност. Такова възражение в случая не е противопоставено, поради което твърдението на молителката, че е необходим и задължителен другар по иска. Именно поради специфичния характер на иска по чл. 38а ЗЖСК и при липса на възражение за придобиване на имота по давност, решението по него не изисква да е еднакво по отношение на съпругата, а това не се разпорежда и от закона. Посочената от молителката съдебна практика в подкрепа на основателността на молбата -решение № 119 от 19.03.202 г. по гр. дело № 221/11 г. на ВКС, второ ГО е неприложима, тъй като касае юридическия факт на давността като придобивно основание, хипотеза която в случая не е налице. По тези съображения молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. В. от горното ВКС, състав на Първо ГО