Решение № 8014 от 27.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1755/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, приподписана от юрк. Панова, срещу Решение 2327/18.12.2023 г. по адм. дело 2988 по описа за 2022 г. на Административен съд Пловдив, в частта, с която е отменен Ревизионен акт (РА) Р 16001622000346 091 001/29.07.2022 г. на ТД на НАП, потвърден с Решение 502/19.10.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП в частта, с която на дружеството не е признат данъчен кредит в размер 7 967,08 лв. главница и 191,33 лв., прилежащи лихви. Касаторът твърди, че съдебното решение е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага съображения, че с възражението срещу РД са представени доказателства, които не са заверени от управителя на РЛ или от упълномощено лице. Съдът е приел установеното по ССчЕ за безспорно, без да обсъди възражението на ревизиращите органи, че липсват доказателства за редовно заведена счетоводна отчетност при доставчиците. Развива доводи, че представените доказателства са частни документи и не се ползват с материална доказателствена сила. Моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и присъждане на разноски юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и държавна такса. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Синкроно ЕООД, притежаващо ЕИК 206411423, я е оспорило чрез адв. Филчев, с доводи, изложени в писмен отговор и съдебно заседание. Моли за оставяне в сила на съдебното решение в обжалваната му част и присъждане на разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. По делото е установено следното: Приходните органи са отказали правото на приспадане на данъчен кредит с мотиви за липса на реално осъществени доставки на стоки по фактури, издадени от Густами ЕООД по фактура 65/02.11.2021 г., на стойност 3 900,00 лв. и ДДС 780,00 лв., с предмет тарталети и от Империя. ком ЕООД по фактури 9/14.10.2021 г, 10/18.10.21 г. с предмет сладкиши и течни перилни препарати. При извършена насрещна проверка на Густами ЕООД, приобщена към ревизията с Протокол 1760914/11.05.2022 г., са събрани: фактура 65/02.11.2021 г., банково извлечение, хронологични описи на сметка 411 (Клиенти) за 2021 г. и сметка 303 (Продукция) за 2021 г., договор за наем от 01.10.2019 г. с Маратон - 95 ООД и писмени обяснения, че дружеството е производител на продадените стоки, като товаро-разтоварните дейности са извършени от А. А. и Е. Я. - общи работници с ръчни колички до склад в съседство. Според ревизиращия екип, Густами ЕООД не е представило информация и документи от РЗИ за производство на сладкарски изделия, не са представени здравни книжки на работещите, пряко заети с производството на сладкарски изделия; липсва информация за машини, собствени или наети за производство на сладкарска продукция. При проверка в информационните масиви (ИМ) на НАП, документирана с Протокол 1760291/08.03.2022 г., е констатирано, че дружеството е подало информация за трудово правоотношение с Д. А. А. на 4 часов работен ден, считано от 25.10.2021 г. на длъжност - машинен оператор за производство на тестени изделия, като ревизиращите изтъкват, че няма информация за сключени договори с технолози за производство на сладкарски изделия и не е представено разрешително за производство на сладкарска продукция от Агенцията за безопасност на храните. При извършена насрещна проверка на Империя. ком ЕООД, са събрани процесните фактури, банково извлечение за получени плащания в размер на 65 576,64 лв. на 27.09.2021 г., хронологичен опис на сметка 304 (Стоки) за 2021 г., хронологичен опис на сметка 411 (Клиенти) за 2021 г., договор за наем с Маратон - 95 ООД от 01.03.2021 година. Ревизиращият екип е обобщил за посочените доставчици, че при осъществени проверки в информационните масиви на НАП е констатирано, че същите не разполагат с персонал за извършване на доставките, тъй като не е подадена информация за сключени трудови договори в периодите на издадените фактури. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице по назначената ССчЕ. Административният съд е приел за налични доказателствата за реалност на доставките по процесните фактури. Решаващият състав е установил, че приложените едва с възражението срещу РД документи, на които изцяло се е позовал, за да отмени РА, имат отбелязване ВО, което означавало вярно с оригинала и подпис. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение, преценява първоинстанционното решение, в частта, отменяща РА, като валидно и допустимо, но неправилно. Въз основа на констатираните в хода на административното производство факти и обстоятелства относно упражненото от Синкроно ЕООД право на данъчен кредит по процесните фактури, издадени от Густами ЕООД и Империя. ком ЕООД, е установено, че същите са документи, не обективиращи реално извършени доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС, респективно, липсва възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС. Спорният въпрос се концентрира върху наличието на осъществени от процесните доставчици доставки на стоки по процесните фактури. В съдебното производство не са посочени и не са събрани доказателства, опровергаващи констатациите в РА. Съдът е възпроизвел заключението по ССчЕ, без да извърши съгласно разпоредбата на чл.202 ГПК, необходимия анализ в съвкупност с останалите доказателства. За да възникне и да бъде надлежно упражнено правото на данъчен кредит, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, е необходимо наличието на действително извършена облагаема доставка на стока или услуга към лицето, посочено в данъчния документ като получател на доставката, от лицето, посочено като доставчик. Притежаването на данъчен документ и извършеното разплащане, както и осчетоводяването на стопанските операции, не е достатъчно да обоснове реалност на доставката. Не на последно място, от значение за правото на данъчен кредит е и наличието на последваща облагаема доставка, свързана с икономическата дейност на дружеството. В своята константна практика по аналогични казуси, съставите на ВАС са се мотивирали, че, за доказване реалността на доставките следва да се представят достатъчно убедителни писмени доказателства за изпълнението им. Осчетоводяването на процесните доставки е само косвено доказателство, което при липса на други преки и непротиворечиви доказателства във връзка с изпълнение на доставките, не може да обоснове безсъмнен извод за реалността им. Недоказаната реална доставка, макар и документално оформена и отразена в счетоводството, не поражда права за данъчно задълженото лице. Установяването на предпоставките за ползване на данъчен кредит, като положителен факт, попада изцяло в доказателствената тежест на лицето, претендиращо правото, съобразно практиката на ВАС и на СЕС. В случаят, РЛ не е установило действителното извършване на процесните доставки. Ревизираното лице е депозирало с възражението срещу РД документи, като: договори и приемо-предавателни протоколи, не заверени от управителя на Синкроно ЕООД или от упълномощено от него лице. Това обстоятелство е обсъдено в решението на директора на ОДОП Пловдив, но въпреки това дружеството-жалбоподател в първоинстанционното производство не е ангажирало доказателства, които да опровергаят констатациите на приходните органи. Следва да се посочи, че върху данъчно - задълженото лице пада задължението да установи настъпването на всички положителни факти, правопораждащи претендираното право. В случая е видно, че в приемо-предавателните протоколи, съставени към фактурите, издадени от Империя. ком ООД, е записано представителство на дружеството-доставчик от М. П., който е управител и на РЛ. От съществено значение е и обстоятелството, че преди изготвянето на РД не са представени част от изисканите доказателства за реалност на доставките. Ангажираните от дружеството доказателства са частни свидетелстващи документи, без обвързваща за съда доказателствена сила. Те не се ползват с материалната доказателствена сила на официалните документи и по аргумент, изведен от разпоредбата на чл. 180 ГПК, доказателствената им сила не обвързва съда да приеме тяхното съдържание за вярно. То следва да се обсъди в съвкупна преценка с останалите относими доказателства. Вярно е, че неустановеността на материална и кадрова обезпеченост на доставчика, сама по себе си не е основание за отказ за признаване на данъчен кредит, но в процесния казус е видно, че това не са единствените съображения на приходните органи за формирания отказ. Въз основа на изложеното и достигайки до различни правни изводи съдът е постановил неправилно решение в частта, отменяща оспорения РА, която част следва да бъде отменена и вместо нея да се постанови друго, с което жалбата срещу РА в същата част като неоснователна и недоказана да бъде отхвърлена. Решението следва да бъде отменено и в частта, в която НАП е осъдена да заплати разноски. С оглед на резултата по правния спор и направеното искане от касационния жалбоподател, в негова полза трябва да бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции. На данъчната администрация следва да бъдат заплатени разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 1 115,84 лв. и за държавна такса в размер на 66,79 лв., както и за юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 1 115,84 лева. Синкроно ЕООД следва да заплати общо на НАП София разноски в размер на 2 298,47 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение