Решение № 4175 от 4.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6689/2016 г.

Решение № 4175 от 4.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6689/2016 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния представител юрк. С Гачев, против решение № 388 от 15.04.2016 г., постановено по адм. д. № 958/2015 г. по описа на Административен съд С. - област, с което по жалба на Р. Н. П. от [населено място] е отменено Уведомително писмо изх. № 02-230-6500/7524 от 29.09.2015 г. на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" -гр. С. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., за финансово подпомагане по схемите за единно плащане на площ (СЕПП) и по Плащанията на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР-1), в частта за направен отказ и преписката е върната на касатора за ново произнасяне в тази част при спазване на дадените от съда указания. Касационният жалбоподател навежда доводи за незаконосъобразност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът неправилно приел, че е следвало да изчака решението по подадената от земеделския производител жалба против заповедта на министъра на земеделието и храните за одобряване на окончателния допустим за подпомагане слой за кампания 2014 г. Излага подробни съображения по приложимата разпоредба на чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол на МЗХ и чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП. Моли ВАС да отмени решението и да остави в сила оспорения акт в обжалваната част. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. В откритото съдебно заседание пред ВАС не изпраща процесуален представител. Ответникът по касационната жалба - Р. Н. П., в съдебното заседание чрез процесуалния си представител адв. Хаджипетрова и в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира заплащане на разноски по настоящата инстанция. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Намира, че съдът е извел незаконосъобразен извод за неправилност на оспореното писмо на заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" в процесната част, тъй като не е изследвал всички фактически обстоятелства, свързани с основанията за недопустимост на площите за подпомагане и неправилно приел, че административният орган е допуснал съществено нарушение на административно производствените правила, като не е изчакал решение по образуваното адм. дело № 9453/2015 г. по описа на ВАС, защото-видно от доказателствата по делото, това производство е приключило с определение за прекратяване поради невнасяне на държавна такса от жалбоподателя. Счита, че към момента на издаване на оспорения акт определението е влязло в сила и не е променена фактическата обстановка по случая. Намира за неоснователни и съображенията на съда, че административният орган е нарушил методическите указания за определяне на размера на недопустимата площ, защото на първо място не е обосновал кои методически указания са нарушени и как е нарушен механизма на изчисление на недопустимите площи, а на следващо - липсват доказателства, че посочената от съда площ е недопустима, тъй като вещото лице по допусната съдебно-техническа експертиза не е могло да изчисли и посочи недопустимата площ. Счита доводите на касатора за основателни и че са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде отменено. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Р. Н. П. против Уведомително писмо изх. № 02-230-6500/7524 от 29.09.2015 г. на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, гр. С. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., за изцяло отказано финансово подпомагане по схемите за единно плащане на площ (СЕПП) и по Плащанията на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР-1), с процент на наддеклариране е 24. 78 %, предвид отказани плащания за 7 парцела, като по СПП за първите допустими по СЕПП до 30 ха. е оторизирана сума в размер на 3608. 24 лв. За пълния отказ по СЕПП съдът установил, че административният орган е посочил правни основания - чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП и по НР1- чл. 16 а, ал. 6 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол на МЗХ- за седемте парцела и по две фактически основания: за СЕПП- че кандидатът е заявил площ, която не стопанисва и попадаща извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние", съответно за НР-1- кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него и попадащи извън специализирания слой. Оспорващият възразил, че обжалваният административен акт - в посочената по-горе част, е опорочен, тъй като за процесните парцели не е налице наддеклариране на площ, респ. че няма недопустими площи. Считал и че процесното писмо неправилно е издадено преди резултата от обжалването на заповедта на министъра на земеделието и храните за одобряване на окончателния допустим за подпомагане слой за кампания 2014 г за процесните парцели, т. е. без да се изчака решение по образуваното адм. дело № 9453/2015 г. по описа на ВАС. О. писмените доказателства по приложената административна преписка и тези, представени от страните, съдът приел за установено, че административното производство е образувано по подадено от земеделския производител заявление от 31.05.2014 г. с УРН 625746, като са заявени за подпомагане площи по схемата за единно плащане(СЕПП), по схема за преразпределително плащане (СПП), по схема за национални доплащания на хектар земеделска земя(СНДП) и по плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони(НР1)- общо 14 парцела. Към заявлението е приложена и таблица за използваните парцели за 2014 г. г. Съдът констатирал, че със заповед №РД-09-807 от 05.12.2014 г. на Министъра на земеделието и храните е одобрен обновеният специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г., като с възражение от 09.01.2015 г. до МЗХ, жалбоподателката е оспорила обхвата на актуализирания специализиран слой- в частта относно 8 бр. парцели. Установил и че със Заповед №РД-46-287/06.03.2015 г. на Министъра на земеделието и храните е одобрен окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014, както и че оспорващата е обжалвала тази заповед - в частта за спорните парцели, за което е образувано адм. д. № 9453/2015 г на ВАС, като с определение 10852/19.10.2015 г. съдът е оставил без разглеждане жалбата и прекратил производството по делото, а с определение № 545/19.01.2016 г. по адм. д. № 9453/2015 г. петчленен състав на ВАС оставил това определение в сила. При тези данни по делото съдът е направил обстоен преглед на приложимата нормативна база, регулираща административното производство по схемите и мерките за финансово подпомагане Съдът преценил оспорения административен акт за издаден от компетентен орган- изпълнителния директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20 а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП и в изискуемата форма. По отношение на изискването за спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон съдът установил, че административният орган е издал процесното уведомително писмо когато производството пред ВАС е било висящо. Оттук извел извод, че към датата на издаването му одобреният специализиран слой по отношение на процесните парцели не е влязъл в сила, поради което и не е следвало като основание за отказ по СЕПП и по НР1 административният орган да посочи чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП/ заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл. 33 а, ал. 1 за съответната година/. Съобразявайки горните обстоятелства съдът приел това за основание за неговата отмяна. Независимо от този, съдът извел и втори извод, основан на назначената, изслушана и кредитирана като неоспорена по делото съдебно-техническа експертиза /л. 197 от делото/. Оттам извел извод, че неправилно е установяването на недопустимата площ на парцел [номер] в размер на 0. 75 ха. и цялата заявена площ от 4. 21 ха. за парцел [номер], предвид неправилно разчитане на сателитното изображение за парцела и че този резултат може съществено да промени общата разлика между декларирана и установена площ /колона 7 и да промени приложимата редукция на финансово подпомагане в границите на установените проценти в чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. /чл. 16 от Регламент 65/2011 на комисията, за НР1 и НР2/, тъй като площта от 4. 21 ха., относима към общата разлика между декларирана и установена площ на БЗС от 7. 2 ха., е значителна. Пак с оглед експертизата обосновал идентичен на горния извод и по отношение отказа за плащане по НР1 в частта, касаеща специализирания слой и площта на заявените парцели, предвид посочените основания за отказа за плащане за парцели [номер] и [номер], който резултат преценил, че също може съществено да промени общата разлика между декларирана и установена площ и да промени приложимата редукция на финансово подпомагане в границите на установените проценти в чл. 16 от Регламент 65/2011 на комисията. Обосновал извод за неправилен отказ в процесното УП, т. е. че е налице и това отменително основание за нарушен материален закон. По тези съображения преценил оспореното Уведомително писмо, в частта на направените откази по СЕПП и НР-1 за процесните БЗС-та за незаконосъобразно и го отменил в тази част. Упражнил правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК и върнал преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Постановеното решение е правилно. Наведеният довод в касационната жалба, че административният орган не е допуснал съществено нарушение на административно производствените правила, е неоснователен. Той не намира опора в нормата на чл. 142, ал. 1 АПК, предвид обстоятелството, че определение № 545/19.01.2016 г. по адм. д. № 9453/2015 г. на ВАС петчленен състав е постановено след издаване на оспореното УП. Противно на твърдяното в настоящата жалба, в конкретния случай решаващият съд е стигнал до правилния извод, че по отношение на посочените по-горе парцели актът е издаден и при неизяснена фактическа обстановка, което обстоятелство се сочи и от вещото лице. Тук е мястото да се посочи, че оспорване на експертизата-видно от протокола на откритото съдебно заседание от 09.02.2016 г., от страна на процесуалния представител на ДФЗ - юрк. Щалиянов не е направено. Нещо повече - той не само не е оспорил заключението, но и изрично е посочил то да се приеме - л. 213 от делото, а и въобще не е поискал допълнително такова. Не е допуснато и нарушение на материалния закон, предвид кредитираното заключение на вещото лице, безспорно доказало, че част от площите на заявените от жалбоподателя БСЗ-та неправилно са определени от административния орган като недопустими за подпомагане площи по СЕПП и НР1 досежно размерите, посочени по-горе. Правилен, при това положение е изводът на първоинстанционния съд, че в оспорената част на УП е било налице основанието за отмяна и по чл. 146, т. 4 от АПК. Последният довод – че възражението на оспорващата е оставено без уважение, не държи сметка, че Тълкувателно решение № 8/12.11.2015 г. на ОСК на ВАС има действие занапред. Така напр. в решения № 2150 от 26.02.2015 г. по адм. д. № 1022/2015 г. и № 15279 от 03.12.2012 г. по адм. д. № 10914/2012 г. двете - на 5 чл. с-ви на ВАС. П. изложеното по-горе, съдът не е допуснал нарушения на материално-правните норми и е формирал обосновани правни изводи. Наведеният в касационната жалба довод за допуснато от съда нарушение на материалния закон е неоснователно. Противно на твърдяното от касатора, съдът правилно е съобразил относимите правни норми. Посочените по-горе категорично установени и относими към спора факти и обстоятелства налагат извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт в посочената по-горе част, поради което съдът правилно го е отменил и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК върнал преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Искането за разноски за процесуално представителство за настоящата инстанция на ответника по касация е основателно, но недоказано-по делото не е представен документ за заплатено адв. възнаграждение, поради което и то следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение