Решение № 9921 от 16.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6636/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. А. Х., подадена чрез адв. Т.Лисичкова, против решение 4528/02.05.2025г., постановено по адм. дело 756/2025г. на Административен съд Хасково.В касационната жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Развиват се подробни доводи в подкрепа на становището за незаконосъобразност на съдебното решение. Иска се отмяна на оспорения съдебен акт и постановяване на друг по същество на спора, с който да се отмени оспореният административен акт, а преписката да се върне за ново произнасяне. Представя писмена защита. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Хичовски, в открито съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Моли същата да бъде отхвърлена, а обжалваното решение да бъде потвърдено. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на първоинстанционното решение и като такова предлага да бъде потвърдено. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след преценка на направените в касационната жалба оплаквания във връзка със становищата на страните и доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу акт, който подлежи на касационно оспорване, в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на А. А. Х., гражданин на Сирия, срещу решение 2026/27.02.2025г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при МС. За да стигне до този правен резултат, административния съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, отговарящо на изискванията на форма и съдържание по чл. 59 от АПК, установено е, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон, и в съответствие с неговата цел. Административния съд е приел, че въз основа на проведеното интервю, правилно е преценено от административния орган, че не е осъществено преследване съобразно заложеното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Чужденецът не е заявил конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се обоснове извода за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Съдът е счел, че чуждия гражданин не изложил в бежанската си история твърдения за наличието на преследване съобразно чл.8, ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ, тъй като същия не е бил арестуван, нямал проблеми с официалните власти в Сирия, не е бил жертва на насилие и не е била отправена заплаха към него. Чужденецът не е твърдял, че в страната му на произход е бил обект на преследване, да му е било упражнявано физическо насилие или да е бил обект на репресии. Дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи към риск от преследване в страната по произход не са установени. По отношение на твърдяното опасение за евентуална мобилизация в Сирия, съдът е отчел, че същото не може да се счита за преследване по чл.8 от ЗУБ, тъй като данни за мобилизация не се съдържат в източниците на информация за Сирия, а дори да има такава тя не е масова практика. Съдът е извършил анализ на актуалната обстановка в Сирия и е приел, че настъпилите нови обстоятелства не водят до извод за съществена промяна в обществено политическия живот в Сирия, която да рефлектира пряко върху гражданин, в частност наличие на предпоставките по чл.8 от ЗУБ. За неоснователно е прието оплакването за необсъждане приложимостта на чл.8, ал. 6 от ЗУБ. На следващо място съдът е приел, че е налице липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1, т.1 и т. 2 от ЗУБ с оглед факта, че установената фактическа обстановка не дава основание да се приеме, че оспорващият е бил принуден да напусне страната си на произход поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция или поради тежки посегателства като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Съдът въз основа на направен анализ на актуалната обстановка в Сирия и представената бежанска история е приел, че не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал.1, т. 3 от ЗУБ нито към момента на издаване на административния акт, нито към момента на постановяване на съдебното решение. За неприложими са приети разпоредбите на чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ, тъй като чужденецът не е заявил, член на семейството му да е с предоставена международна закрила, нито молбата за закрила е обоснована с дружи причини от хуманитарен характер. За неоснователно е прието цитирането на съдебната практика на СЕС и конкретно на решение С-406/22, тъй като същото касае съвсем различна хипотеза. А по отношение направеното позоваване на позицията от 16 декември от 2024г- на ВКБООН относно връщането на лицата в Сирия, съдът е счел, че тя не е със задължителен характер, както и че същата е изразена седмица преди смяна на правителството. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция споделя мотивите изложени от първоинстанционния съд и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК не следва да ги преповтаря, а препраща към тях. Съдебното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденеца, за когото правилно е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Мотивите в решението са формирани на база възприетите факти като е спазено изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Административният орган е извършил преценка на сигурността в Сирия с оглед данните в изготвените справки. Цитираните справки са изготвени от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което представляват официален писмен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че лицето, което го е издало, при извършената от него проверка е установило именно фактите, удостоверени в документа. При постановяване на решението органът е изпълнил задължението си, регламентирано в чл. 75, ал. 2 от ЗУБ при произнасяне по молбата за статут да прецени всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход. Не са допуснати нарушения и на материалния закон. Първостепенният съд правилно е установил, че заявените от чуждия гражданин твърдения, не попадат в хипотезата на чл. 8 от ЗУБ. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тази причина не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. От доказателствата по делото не може да се направи извод, че по отношение на А.Х. е възникнал или би възникнал основателен страх от преследване поради посочените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ факти. Не се установява чужденецът да е преследван или да има опасност от преследване поради неговата раса, религия. Следва да се има предвид това, че А.Х. е дошъл в Република България нелегално. Същият не е бил обезпокояван от държавните власти. В административното производство е декларирал, че не е бил арестуван, съден или осъждан. Видно от представената бежанска история чужденеца е напуснал Сирия заради липсата на сигурност, убийства и липсата на образование за децата му, както и опасения да не го вземат запас. Тук е мястото да се посочи, че съмненията от преследване и наказание поради дезертиране от военна служба сами по себе си не представляват основателни опасения от преследване, като в този смисъл е и Наръчника по процедури и критерии за статут на бежанец на службата на Върховния комисар на ООН за бежанците. Пред настоящата инстанция е представена справка с вх. МД-02-398/21.07.2025 г. относно характер и особености на военната служба при новото правителство. От справката се установява, че през месец януари 2025 г. отменят конституцията действаща от 2012 г. разпуска парламента, армията и службите за сигурност на бившия режим. През месец февруари 2025 г. е премахната задължителната военна служба и вместо това се разчита на доброволно набиране на войници. В началото на юни 2025 г. сирийските военни представители заявяват, че Министерство на отбраната е набрало 100 000 от планираните 200 000 доброволци, които да се присъединят към новата сирийска армия. Според съобщенията, новата армия се състои главно от членове на "[наименование]" и други съюзнически въоръжени групировки, а не от наборници без военен опит. Следователно необосновано и недоказано е опасението на чужденецът, че ще бъде взет в армията, тъй като след промените на режима военната служба е доброволна. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ, както и такива по чл. 8, ал. 6 от ЗУБ. Причината, поради която жалбоподателя е напуснал държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл. 8 ЗУБ, поради което правилно административния съд е приел, че спрямо чужденеца не се установява визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставяне на бежански статут. В настоящия случай не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, тъй като от данните, съдържащи се в проведеното с него интервю, налага извод за липса на доказателства А.Х. да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне в държавата му на произход. По отношение на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен анализ на актуална информация относно Сирия. Съдът цени тези източници на информация като неопровергани доказателства и официални документи по смисъла на чл. 176, ал. 1 от ГПК относно изнесените в същите факти за ситуацията в Сирия, предвид издаването им от специализирани органи по засегнатите в същите въпроси. В настоящия случай следва да се отчете от съда и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. В касационното производство са представени справки с вх. МД-02-483/10.09.2025 г. и вх. МД-02-398/21.07.2025 г., от които настоящият съдебен състав не може да направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Цитираните в касационната жалба от процесуалния представител на чуждия гражданин статии от интернет, както и представените такива с писмена не могат да променят тези изводи, доколкото представените статии не произхождат от официални източници, а представляват медийни публикации. Неоснователно е и развитото в касационната жалба оплакване за допуснато от нарушение, изразяващо се е в нарушение на принципът за "забрана за връщане". Посоченият принцип е установен от чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците и е възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3). Установено е че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне страната си на произход Сирия, поради наличието на заплаха за живота или свободата му или опасност от изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Изводите на административният орган в тази насока се основават на представените справки за актуалната ситуация в Сирия и не се опровергават в рамките на съдебното производство. Изследване за нарушение на този принцип се извършва въз основа на представените в хода на производството доказателства относно обстановката в страната, поради което не се установява принципът "non-refoulement" да е нарушен. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - Хасково е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение