Решение № 5089 от 16.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15012/2008 г.

Решение № 5089 от 16.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15012/2008 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на кмета на община Кюстендил срещу решение № 248/09.10.08 г. по адм. д. № 389/08 г. по описа на Административен съд-Кюстендил с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът Емил Живков Велинов оспорва жалбата и с доводи за неоснователността й моли оспореното решение да бъде оставено в сила. Ответникът Асен Костадинов Велинов поддържа становище за основателност на касационната жалба. Ответницата Радка Панева Велинова не е взела становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба основателна по следните съображения: Със Заповед № 648/19.06.08 г. кметът на община Кюстендил е отказал попълването на кадастралната карта с вярната имотна граница между ПИ 145 и ПИ 266, кв. 15 по плана на с. Пиперков чифлик, община Кюстендил по съображения, че липсва съгласие на собственика на ПИ 266. С оспореното решение състав на Административен съд Кюстендил е отменил заповедта с мотиви, че вярната имотна граница съвпада с регулационната линия по приложен регулационен план, предвид което и съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 5, предл. 2 от Наредба № 3/05 г. за съдържанието създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри актът за непълноти и грешки не следва да е подписан собственика на ПИ 266, като пряко заинтересуван от изменението на кадастралната карта. Решението е постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК и след отмяната му следва да бъде заменено с ново по същество предвид следното: Производството по издаване на оспорената по делото заповед е започнало по заявление на Емил Живков Велинов, съсобственик заедно с Радка Панева Велинова на ПИ 145, кв. 15 по плана на с. Пиперков чифлик, за попълване кадастралната основа с вярната имотна граница между ПИ 145 и ПИ 266. Приложени са проект за актуализиране на кадастъра и изменение на ПУП-ПР на двата имота. В хода на административната преписка съгласно чл. 53, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) и чл. 62, ал. 2 и 3 от Наредба № 3/05 г. е съставен акт за непълноти (грешки) в одобрен кадастрален план и изготвената към него скица визира границата между двата имота съобразно представения от заявителя проект. Актът не е подписан от собственика на ПИ 266, ответникът по касация Асен Костадинов Велинов. При това развитие на административната преписка кметът на общината е отказал попълването на вярната имотна граница, позовавайки се на липсата на предпоставките по цитираните по-горе норми. При тези безспорни установявания изводът на съда досежно незаконосъобразността на така издадената заповед, възприет въз основа на писменото заключение на назначената по делото съдебнотехническа експертиза с позоваване на разпоредбата на чл. 62, ал. 5, предл. 2 от Наредба № 3/05 г. е неправилен. Съгласно чл. 53, ал. 3 вр. чл. 49, ал. 4 ЗКИР, задължително условие за изменение на влезлия в сила кадастрален план е съгласието на заинтересуваните носители на вещни права, удостоверено с подписа им върху акта за грешки или непълноти, освен ако спрямо тях правата са установени с влязло в сила съдебно решение. Нормата на чл. 62, ал. 5, предл. 2 от Наредба № 3/05 г., издадена по делегация на чл. 31 ЗКИР, която създава изключение от това изискване за случаите, в които регулационни линии от приложен устройствен план се нанасят като имотни граници, противоречи на чл. 53, ал. 3 ЗКИР и съгласно чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове (ЗНА) не следва да се прилага от съда. При липсата на подписан от всички заинтересувани собственици акт за и непълноти (грешки), заповедта за отказ да се изменени кадастъра на това фактическо основание, е незаконосъобразно отменена. В този смисъл оспореното с касационната жалба решение се явява постановено в нарушение на материалния закон - чл. 53, ал. 3 ЗКИР и чл. 62, ал. 3 от Наредба № 3/05 г. и следва да бъде отменено, като в хипотезата на чл. 222, ал. 1 АПК настоящата инстанция постанови нова по същество, с което оспорването срещу законосъобразната предметна на спора заповед се отхвърли. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение