Решение № 11362 от 21.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2458/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Паркиране и мобилност в Център за градска мобилност срещу Решение 163 от 09.01.2023 г. по адм. д. 6101/2022 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменено Писмо 7584/22.06.2022 г. на директора на Дирекция Паркиране и мобилност на Център за градска мобилност ЕАД, с което е отказано издаване на винетен стикер за локално платено паркиране на пътно превозно средство. В касационната жалба има оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Според касационния жалбоподател, когато заявителят за издаване на винетен стикер не е собственик на пътно превозно средство (ППС), необходимо е да докаже, че управлява и ползва ППС по силата на друго правно основание. Касаторът счита, че упълномощаването за ползване на моторно превозно средство (МПС) не може да бъде такова правно основание. Иска отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, като касационната инстанция отхвърли жалбата срещу оспорения отказ. Претендира разноските за двете инстанции. Ответникът Е. Сълова, чрез процесуален представител, в съдебно заседание и в отговор на подадената касационна жалба, изразява становище за правилност на първоинстанционното решение. Моли съдебният акт да бъде оставен в сила. Претендира присъждането на съдебни разноски, съгласно представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е Писмо 7584/22.06.2022 г. на директора на дирекция Паркиране и мобилност на Център за градска мобилност ЕАД, с което е отказано издаване на винетен стикер за локално платено паркиране на пътно превозно средство. За да отмени оспорения пред него административен акт съдът е приел за установено от фактическа страна следното: С подадено онлайн заявление вх. ВС 178667/09.06.2022 г. до Център за градска мобилност ЕАД Е. Сълова е поискала издаване на годишен винетен стикер за локално платено паркиране в синя зона за ползвания от нея лек автомобил Тойота Авенсис с peг. [рег. номер], собственост на баща й И. Сълов, за адрес [улица]. Към заявлението са приложени свидетелство за регистрация - част 1 за автомобила, нотариален акт 5/1992 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, декларация от 06.06.2022 г. от Е. Сълова на основание чл. 71 от Наредба за организация на движението на територията на Столична община (НОДТСО) във връзка с § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), удостоверяваща, че лицето живее в имот с адрес гр. София, [улица]. Представено е и нотариално заверено пълномощно, по силата на което И. Сълов безсрочно упълномощава Е. Сълова да управлява собствения му лек автомобил Тойота Авенсис с per. [рег. номер] с всички негови права, да заплаща всички данъци, такси и глоби, да заявява и получава всички документи и разрешения, както и да го представлява с всички негови права, включително подаване, издаване и получаване на документи, свързани с местостоенето на автомобила и паркирането му на територията на Република България по местоживеене и местонахождение на упълномощения. Във връзка с подаденото заявление е издадено Писмо 7584/22.06.2022 г. на директора на дирекция Паркиране и мобилност на Център за градска мобилност ЕАД. В него е посочено, че представеното пълномощно единствено удостоверява правото й на управление на автомобила. Изложено е, че пълномощното не отнема правото на ползване на собственика му, както и не предоставя на заявителката правото да ползва автомобила трайно и фактически за даден времеви период. Поради това, на основание чл. 72 във връзка с чл. 77, т. 2, б. д НОДТСО, административният орган е приел, че не може да бъде предоставено право на локално платено паркиране на Е. Сълова. От правна страна съдът е приел, че отказът е постановен в нарушение на материалния закон, отменил е отказа като незаконосъобразен и е изпратил преписката за произнасяне на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 72 НОДТСО, правото на локално платено паркиране на ППС се предоставя на физически лица, които управляват ППС по силата на право на собственост, или на правно основание, различно от правото на собственост, и са с постоянен адрес, идентичен с адреса на обособения жилищен имот, който използват за жилищни нужди. От нейното граматическо и систематично тълкуване, предвид връзката й с чл. 71, следва, че спорното право се предоставя на ползватели на ППС и че една от основните предпоставки за упражняването му е физическите лица да управляват ППС по силата на право на собственост върху превозното средство или на друго, различно от него, правно основание. Видно от приложеното към заявлението пълномощно, заявителят Е. Сълова е упълномощена от собственика на процесното ППС да го управлява, стопанисва и ползва в страната и в чужбина, както и да извършва всякакви действия по управление и ползване на същото. От представеното пълномощно се установява наличието на правно основание по смисъла на чл. 72 НОДТСО, като не е необходимо заявителят да установява наличието на вещно право на ползване върху автомобила. Предвид изложеното по-горе и при липса на спор относно изпълнението на другото условие по чл. 72, а именно, че лицето е с постоянен адрес, идентичен с адреса на обособения жилищен имот, който използва за жилищни нужди, то следва извод, че са изпълнени нормативните изисквания за издаване на заявения винетен стикер за локално платено паркиране и съответно, че оспореният отказ е незаконосъобразен. Административният орган е извършил неправилно стеснително тълкуване на приложимата разпоредба. Като е достигнал до същия извод и като е отменил оспорения пред него отказ за издаване на винетен стикер за платено паркиране за синя зона, АССГ е постановил правилен съдебен акт. По изложените съображения не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна и доказана се явява и претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на сторените по делото разноски. Същите възлизат на 600 лева платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната съдебна инстанция. С оглед на така изложеното и на осн. чл.143 АПК юридическото лице, към чиято структура принадлежи касаторът, следва да бъде осъдено да заплати на Е. Сълова съдебни разноски в размер на шестстотин лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение