Решение № 262 от 30.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1519/2017 г.

Решение № 262 от 30.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1519/2017 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 247 ГПК. Образувано е по молба вх. № 7413/06.08.2018 г., уточнена с молба № 8130 от 17.09.2018 г. на С. Д. К. за отстраняване на очевидни фактически грешки в решения № 20 от 13.03.2017 г. и № 166/10.07.2018 г. по настоящото дело. По отношение на решение № 20 от 13.03.2017 г.: Молителят иска в диспозитива на това решение изразът "страница № 568" да се замени със "страница 566", като се допълни и изразът "които да се считат неразделна част от настоящото решение", като скиците на стр. 560 и 566 се приподпишат от съдебния състав. На следващо място – магазин с идентификатор 63427.2.6741.4 да се допусне до делба при същите квоти, при които е допусната делба и на останалите магазини. Това искане е продиктувано от виждането на молителя, че съдът е изложил грешни мотиви при определяне на квотите в задната част на магазина. Не било съобразено обстоятелството, че задната част на магазина не е била предмет на прехвърлителни сделки, затова квотата на молителя в тази част била 1/3, а не определената от съда. Освен това се иска да се допълни словесното описание на границите на задната част на магазин № 4, за която се иска промяна в квотите. По отношение на решение № 166/10.07.2018 г.: Молителят иска в диспозитива на това решение да се отрази вярно площта на поземления имот, в който се намират допуснатите до делба магазини. Тази площ била 405 кв.м., а не посочената от съда 360 кв.м. На следващо място - вместо допускане делба на право на строеж, искането е да се допусне делба на самото дворно място. И на последно място – в частта за разноските – да се замени изразът "осъжда И. Б. Л. -С. ", с израза "процесуалния представител на И. Б. Л. -С., назначена от съда за особен представител". Ответниците в производството Б. М. Ч., И. Б. Л. -С., София Б. Б., Р. Г. К., В. П. К., [фирма], А. И. К. и държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, не вземат становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема, че молбата е процесуално допустима, а по същество – неоснователна. Същински искания за отстраняване на очевидни фактически грешки са само тези за корекция в цифрата на посочената от съда страница 568, както и на действителната площ на поземления имот, отразена от съда като 360 кв.м. Тези искания следва да бъдат оставени без уважение. Същественото изискване към диспозитива на съдебното решение, с което се допуска делба, е имотите да бъдат индивидуализирани по такъв начин, че да не се създава съмнение кои точно са те. Това изискване в случая е спазено. Петте магазина, които са допуснати до делба, са описани според данните в кадастралната карта – идентификатори, площ и съседи, като допълнително е посочена и реалната площ, установена от вещото лице арх. П. П.. Посочването на страниците от делото, на които се намира заключението на вещото лице, не е определящо за индивидуализацията на имотите, не е съществен елемент на самото решение, затова дори да има техническа грешка при изписването им, това не се отразява на самото решение. Същото важи и за площта на дворното място, допуснато до делба. Площта не е решаващ индивидуализиращ белег на един имот, определящи за индивидуализацията са неговите граници. Дори в решението по допускане на делбата да не е посочена точната площ, например поради различното й отразяване в различните документи по делото, няма пречка във втората фаза да се установи действителната площ, която е от значение за оценката на имота - решение № 337 от 10.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 666/2010 г., I г. о. Останалите искания в молбата не са за отстраняване на очевидни фактически грешки, а за промяна на резултата по делото, както и на лицето, което дължи разноски, затова в тази част молбата също следва да бъде оставена без уважение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,