Решение № 242 от 7.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 679/2013 г.

Решение № 242 от 7.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 679/2013 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание искане на осъдения Г. Б. А. за възобновяване на нохд № 30298/2012 г. по описа на районен съд гр. Монтана, отменяване на присъда от 08.10.2012 г. и връщане на делото за ново разглеждане. В искането се поддържат отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1,2,3 НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Делото е разгледано по съкратената процедура, където осъденият е признал всички факти и обстоятелства. Наказанието е справедливо и съдът подробно се е мотивирал защо налага този вид и размер на наказанието. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда районен съд гр. Монтана е признал подсъдимия Г. Б. А. за ВИНОВЕН това, че за времето от 29.04.2012 г. до 5.05.2012 г. в с. Лехчево, обл. Монтана на ул. "Никола Вапцаров" № 31 при условията на опасен рецидив и чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имот отнел от владението на Г. Ц. И. от гр. Монтана движими вещи на обща стойност 361.20 лева, без съгласието на собственика с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и чл. 54 НК ГО ОСЪДИЛ на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от ЗАКРИТ тип. Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо. Подадено от легитимирано лице в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО: Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения не се подкрепят от данните по делото. Производството е разгледано по реда на глава 27 от НПК. Подсъдимият е признал фактите изложени в обвинителния акт, признал се е за виновен и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. При тези обстоятелства, съдът е дал ход на съдебното следствие, и при условията на чл. 374, вр. с чл. 373, ал. 2 вр. с чл. 283 НПК е приел, огласил и прочел събраните на дос. производство № 674/2012 г. на РУ"Полиция"-Монтана доказателства. Определил е на подсъдимия наказание по реда на чл. 58а, ал. 1 НК на три години лишаване от свобода, намалил е същото с една трета и след редукцията постановил А. да изтърпи наказание от две години лишаване от свобода. Наказанието е определено по реда на чл. 54 НК при значителен превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, което след приспадане на една година от първоначалното наказание, се явява в размер под минималния предвиден в закона. Така определеното наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК, тъй като е отмерено в пределите на закона, съобразено е със смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства по чл. 54 НК, със степента на обществена опасност на деянието и на дееца и с целите предвидени в чл. 36 НК. Основание за наказание при условията на чл. 55 НК, в размер по-нисък от атакувания, не е налице. При постановяване на присъдата не е допуснато визираното в искането процесуално нарушение. Доводът, че са нарушени процесуалните права на подсъдимия, поради недопускане на искани от него за разпит свидетели е неоснователен. Първо при процедурата по чл. 371, т. 2 НПК, в съкратеното съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на страните по делото не се събират доказателства по искане на страните. Нещо повече-по искане на подсъдимото лице не се изслушват и показанията на разпитаните на ДП свидетели. Затова съдът по реда на чл. 373, ал. 1 вр. с чл. 283 НПК е приел, прочел и огласил гласните и писмени доказателства, без да извършва разпит на подсъдимия, свидетелите и вещото лице. Не е допуснато нарушение и по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Обвинението е доказано по несъмнен начин, съгласно чл. 303, ал. 2 НПК. Доказан от фактическа страна е и периода на инкриминираното деяние. Установено е от св. Г. И., че когато посетил имота на 29.04.2012 г., всичко било наред, но след като отишъл в имота на 05.05.2012 г. установил, че е открадната оградната мрежа 20 метра навита и оставена в близост до къщата, както и вещите инкриминирани по делото съдържащи метал. Тези вещи подсъдимият продал на св. Ц., занимаващ се с изкупуване на вторични суровини. С оглед на изложеното, при постановяване на присъдата не са допуснати визираните в искането съществения нарушения по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК, поради което искането като неоснователно следва да се остави без уважение. Воден от горните мотиви Върховният касационен съд, трето наказателно отделение