Решение № 8400 от 12.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 388/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от частен съдебен изпълнител (ЧСИ) И. Цанкова срещу Решение 317/06.11.2020 г., постановено по адм.дело 516/2020 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу отказ за предоставяне на информация на основание чл. 74, ал. 1, т. 4 ДОПК, потвърден с Решение 136/14.08.2020 г. на директора на ТД на НАП - Велико Търново. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, както и предубеденост на съда, предвид данни за неговата пристрастност - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Искането е за отмяна на решението като органът по приходите бъде задължен да предостави изисканата информация. Ответникът директор на ТД на НАП Велико Търново не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на И. Цанкова, в качеството ѝ на частен съдебен изпълнител с рег. 896 и район на действие Окръжен съд - Велико Търново против Решение за отказ за предоставяне на информация изх. 150182002357088/20.07.2020 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение 136 от 14.08.2020 г. на директора на ТД на НАП - Велико Търново. За да постанови този резултат съдът е приел, че поисканата информация от ЧСИ относно Е. Костова, в качеството ѝ на наследодател на длъжника Д. Колева за движимата и недвижима собственост на това лице, не попада в хипотезите на чл. 72, ал. 3 и ал. 4 ДОПК. Решението е правилно. Фактическата обстановка по делото е изяснена и е безспорна. В случая не се спори, че на 22.06.2020 г. в ТД на НАП - Велико Търново, офис Плевен е постъпило писмо от ЧСИ Цанкова, с което на основание чл. 431, ал. 3 ГПК и чл. 16 ЗЧСИ, във връзка с чл. 74, ал. 1, т. 4 ДОПК е поискано предоставяне на информация относно Е. Костова в качеството ѝ на наследодател на длъжника Д. Колева за движимата и недвижима собственост на това лице. Органът по приходите е приел, че според разпоредбата на чл. 431, ал. 3 ГПК, съдебният изпълнител може да прави справки само за длъжника, като в този смисъл е и нормата на чл. 16, ал. 1 ЗЧСИ. Отказът за предоставяне на информация е оспорен по административен ред пред директора на ТД на НАП - Велико Търново, който е потвърдил решение за отказ за предоставяне на информация изх. 150182002357088/20.07.2020 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново. Решаващият орган е приел, че посоченото като наследодател лице не е длъжник в изпълнителното производство, а се явява трето неучастващо в производството лице, поради което информация за него и за имуществените права, не следва да се предоставя. Съгласно разпоредбата на чл. 431, ал. 1 ГПК съдебният изпълнител, ако това е необходимо за изпълнението, може да нареди да се отворят сгради на длъжника и да претърсва неговите вещи, жилище и други помещения. С ал. 3 на същата разпоредба на съдебния изпълнител е предоставено правото на достъп до информация в съдебните и административните служби, в т.ч. органите на Националната агенция за приходите, поделенията на Националния осигурителен институт, на централния регистър на ценни книжа, воден от Централния депозитар, на централните депозитари на ценни книжа, на лицата, водещи регистър на държавни ценни книжа, на контролните органи по Закона за движението по пътищата и на други лица, които водят регистри за имущество или разполагат с данни за неговото имущество. Видно от така цитираната правна норма, съдебният изпълнител може да прави справки и да получава сведения само за длъжника. Според настоящия съдебен състав с оспореното решение правилно е прието, че се касае за трето лице, което не е длъжник по изпълнението. Видно от изменението на чл. 431 ГПК, не може безспорно да се твърди, че правната норма разширява кръга на правните субекти, каквито доводи навежда касатора. Терминът да се иска информация във връзка с изпълнението, касае длъжника, срещу който е насочено изпълнението. Правилно съдът е приел, че вещните права върху движими и недвижими имоти, както и вещните тежести върху такива вещи и имоти, не попадат в обхвата на чл. 72, ал. 1, т. 1 - 4 ДОПК, тъй като не се иска информация за движение по сметките на лицето, не се иска информация за размера на доходите му, не се иска информация за размера на начислените, установените или платените данъци и задължителни осигурителни вноски, ползваните намаления, освобождавания и преотстъпвания на данък, размера на данъчния кредит и данъка при източника на доходите, нито се иска информация за данни от търговска дейност или стойност на активи, пасиви и имущества, свързани с такава дейност. Не представлява данъчно-осигурителна информация по смисъла на чл. 74, ал. 1, т. 5 ДОПК и поисканата такава от частния съдебен изпълнител. Другите данни, които следва да са получени, събрани, обработени или удостоверени от приходен органи или служител на НАП според разпоредбата, следва да съдържат информацията, изчерпателно посочена в разпоредбите на чл. 74, ал. 1, т. 1 - 4, които не квалифицират като такава информация вещните права и тежести за движими и недвижими вещи. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и не страда от пороците, релевирани с касационната жалба. Същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, ответникът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски, но предвид липсата на искане в тази насока и на доказателства за сторени разноски, такива не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение