Решение № 7493 от 22.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3367/2021 г.

Решение № 7493 от 22.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3367/2021 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Г.. Христова, И. Ангелова, В. Ангелов и А. Алексиева, всички от гр. Харманли, подадена чрез пълномощника им адв. М. Камбуров, против Решение № 889/08.01.2021 г., постановено по адм. дело № 796/2020 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на наследодателя им Д. Христов, против заповед № РД-1240/21.07.2020 г. на кмета на община-Харманли, за премахване на незаконен строеж – "пристройка към съществуваща жилищна сграда", находящ се в УПИ IX, кв. 258 по плана на гр. Харманли. С твърдения за неправилност, се иска отмяната на съдебния акт. В съдебното заседание касационните жалбоподатели, редовно и своевременно призовани, не се явяват и не се представляват. С писмено становище по същество, пълномощникът им поддържа жалбата. Ответникът: кмет на Община – Харманли, не се явява, не изпраща представител, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационна жалба.. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване неблагоприятен за тях съдебен акт, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да постанови оспореното решение, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган (в условията на заместване) - от зам. кмета на община Харманли, в изискуемата писмена форма, при спазване на предвидената в чл. 225 а ЗУТ процедура и в съответствие с приложимия материален закон. Обосновал е извод, че предмет на оспорената заповед е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, извършен без редовно издадени строителни книжа, каквито се изискват по чл. 148, ал. 1 ЗУТ, поради което е незаконен, на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Приел е и, че предвид годината на изграждане на строежа – след 2001 г., към него не са приложими разпоредбите на § 16 ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, поради което същият не е търпим строеж и като такъв подлежи на премахване. Решението е валидно, допустимо и правилно. При установените релевантни за спора факти, правните изводи на съда за законосъобразност на оспорената заповед, са правилни. По делото е установено, че жалбоподателят Д. Христов, (починал в хода на процеса и заместен от касационните жалбоподатели), е извършил процесния строеж, представляващ: "пристройка към жилищна сграда", находящ се в имот с идентификатор 77181.17.312 по кадастралната карта на гр. Харманли, без строителни книжа, каквито се изискват по чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Не е спорно, че така както е описан в КА № 2 от 13.07.2020 г. (изпълнен на груб строеж до кота +2. 90 от кота терен, със стоманобетонови колони, греди и плоча на кота +2. 90), тази постройка представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Разположението му е установено с изготвената окомерна скица - в северната част на имота, от сградата, до уличната регулация, индивидуализиран е в достатъчна степен. Поради това правилен е изводът на съда, че процесният строеж е незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, поради което зам. -кметът на община Харманли е разполагал, (в условията на заместване, с изцяло предоставените му от кмета правомощия по чл. 225 а, ал. 1 ЗУТ), да издаде процесната заповед за премахването му. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел и, че строежът не е търпим, тъй като е изграден извън времевите рамки, визирани в § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ. В производството пред първоинстанционния съд не са наведени доводи и не е доказвано строежът да е изпълнен в различна година и/или период, от приетата в решението, с оглед подадения сигнал от собственика на южната част от сградата близнак, на 23.12.2019 г. - че е започнало изграждането на строежа. Именно по този сигнал и последвалите го е извършена проверката, установила процесния обект "на груб строеж", липсва и подадено възражение срещу КА № 2, изготвен в присъствието на извършителя Д. Христов, подписал същия на 13.07.2020 г. Искания за събиране на доказателства с цел оборване констатацията за неприложимост на хипотезите за търпимост не са направени от пълномощника на жалбоподателите в съдебното производство – напротив, в приложеното писмено становище от 11.12.2020 г., изрично е заявено, че не се правят искания по доказателствата и да се приключи съдебното дирене. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за допуснати от съда съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Те са насочени към административния акт, изложени са и в първоначалната жалба, като по всички тези оплаквания, направени и пред първата инстанция, съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят изцяло от настоящия състав. Предвид изложеното, като е приел оспорения административен акт за валиден и законосъобразен такъв, решаващият съд правилно е приложил материалния закон. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице бланкетно твърдяните в касационната жалба основания за отмяна, поради което същото следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,