Решение № 9188 от 24.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5327/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от главен инспектор в Регионален инспекторат с център Бургас при Главна дирекция Инспекторат за опазване на културното наследство към Министерство на културата, против решение 1885/06.03.2024 г., постановено по адм. д. 1916/2023 г. по описа на Административен съд - Бургас. Касационният жалбоподател поддържа, че атакуваното решение е недопустимо и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания за отмяната по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Иска решението да бъде отменено и се постанови ново решение, с което се потвърди оспореното Разпореждане за прилагане на принудителна административна мярка по Закона за културното наследство. Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - Л. Г. П. не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество е основателна.

Производството пред административния съд е образувано по жалба на Л. Г. П. срещу разпореждане за прилагане на принудителни административни мерки с рег. 33-00-386/14.09.2023 г. на главен инспектор в Регионален инспекторат с център Бургас на Главна дирекция Инспекторат за опазване на културното наследство в Министерство на културата (частично оттеглено с разпореждане от 13.10.2023 г.), с което на Пинелов на основание чл.192, ал.1, т.2, б. а от ЗКН, с цел преустановяване на нарушение по чл.200, ал.1, предл.второ от ЗКН във вр. с чл.83, ал.1, т.2, б. в от ЗКН, изразяващо се в поставено защитно покритие, тип навес с ограден парапет от подвижни прозрачни пана, монтирано върху панорамната тераса в източната част на ПИ с 67800.505.36 по КККР на гр. Созопол, е разпоредено, както следва:

1. До 15.05.2024 г. да приведе поставеното защитно покритие тип навес с ограден парапет от подвижни прозрачни пана, монтирано върху панорамната тераса в източната част на ПИ в съответствие на съгласувана с Министерство на културата, схема или проект;

1. При изпълнението на строително-монтажни/демонтажни дейности по изпълнение на даденото предписание, да не се уврежда археологическа недвижима културна ценност Южна крепостна стена и кула.

Съдът след анализ на представените доказателства и при съобразяване данните по делото е приел, че даденото разпореждане не съответства на правната норма посочена, като основание за неговото издаване, а именно на чл. 83, ал. 1, т. 2, б. в от ЗКН, приемайки, че последната е относима за одобряване на схеми и проекти за преместваеми обекти, включително за настилки, огради, чешми, улично осветление и други елементи на градското обзавеждане, рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи, както и електрически и газификационни табла, външни климатични съоръжения, антени на мобилни оператори, каквито обекти в случая липсват. Посочил е, че процесният обект не е преместваем по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, като той не попада и сред обектите изрично посочените в нормата на чл. 83, ал. 1, т. 2, б. в от ЗКН, поради което спрямо него тази норма не намирала приложение.

По делото е установено, че за имота има издадено разрешение за строеж 91/28.08.1998 г. за пристройка и надстройка и екзекутивен архитектурен проект, съгласуван с писмо 11055/12.01.2004 г. на директора на НИПК. В одобрения проект през 1998 г., терасата на изток на кота -2,35 е покрита с 3 бр.тенти с лека конструкция. Съгласно екзекутивните чертежи терасата на изток на кота -2,19 е покрита с лека конструкция от стоманени профили и дървени елементи, с покритие от плоскости поликарбонат. Парапетът по контурът на плочата на изток е дървен ажурен, с характерното за Созопол Стар град членение на вертикалните дървени профили, а остъкляването зад парапета е показано с плъзгащи се остъклени дървени рампи. Назначена е съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която сочи, че съгласно приложените снимки към 2016 г. конструкцията от дървени профили, ажурния дървен парапет и покритието от поликарбонат са били монтирани по начин показан в екзекутивните чертежи. В писмата на НИПК тентите не са третирани като елемент от източната фасада, не са дадени конкретни изисквания към материал и размери и липсват указания как те да се впишат в общия силует на крайбрежната алея. Установено е още, че при одобряване на екзекутивните проекти, в надлъжния вертикален разрез през сградата е посочен текста Покритието е с дървена конструкция със стоманени профили и покритие поликарбонат, а от изток към морето терасата зала за посетители се затваря с подвижно остъкляване парапетът е дървен ажурен с вертикални елементи . Наличието на такъв текст в съгласувания проект водело до извода, че от НИПК е бил съгласуван както начина на изпълнението, така и материалите посредством които да се извърши процесното строителство. След извършен ремонт, съобразно заключението на вещото лице, защитното покритие е изпълнено със система за зимни градини от метални профили, прахово боядисани в кафяв цвят и прозрачни пана, от изток по контура на панорамната тераса в цялата височина е монтирана дограма с панорамни прозорци-витрини с подвижни части, плъзгащи се на вертикална ос по начин, който позволява прибирането на горната част към долната и оформяне на предпазен парапет. Така извършената замяна на материалите посредством, които първоначално е било извършено покритието на терасата и нейното ново външно оформление след 2016 г., е без изискващото се в нормата на чл.83, ал.1, т.2, б. а от ЗКН съгласуване по чл.84, ал.1 и ал.2 от ЗКН, предвидено спрямо визи за проектиране и инвестиционни проекти по част архитектура за: ново основно и допълващо застрояване, реконструкция, надстрояване, пристрояване, ремонти и преустройства с промяна на външния вид на строежите. Съдът е сметнал, че неправилно е прието, че с действията си Пинелов (настоящ ответник) е нарушил нормата на чл.83, ал.1, т.2, б. в ЗКН, обсъдил е че няма как да бъде извършено разпореденото привеждане на обекта в съответствие със съгласувана с Министерство на културата схема или проект, тъй като обектът не е преместваем и не е сред изрично посочените в тази норма обекти, съответно няма съгласувана схема или проект за такъв обект в имота на Пинелов.

Съдът е приел за неправилна констатацията на административния орган, че с действията си Пинелов е извършил намеса в защитени територии за опазване на културното наследство без съгласуване в нарушение на чл. 83 ЗКН, тъй като с описаните в обжалваното разпореждане действия той фактически е реализирал нов инвестиционен проект, без съгласуване в нарушение на чл.83 ЗКН. Обсъдил е, че е налице нарушение на нормата на чл.200, ал.1, предложение първо от ЗКН, а не на предложение второ на същата норма, както е прието от административния орган.

Така мотивиран съдът с обжалваното решение е отменил разпореждане за прилагане на принудителна административна мярка по Закона за културното наследство.

Решението е валидно, допустимо, но неправилно.

Първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон, без да направи пълен анализ както на данните по делото, така и за законосъобразност на процесното разпореждане за прилагане на принудителни административни мерки.

Основателен е доводът на касатора, че неправилно съдът е приел, че не е нарушена нормата на чл. 83, ал. 1, т. 2, б. в ЗКН от стана на Пинелов. Видно от ангажираните доказателства и заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, процесният обект защитно покритие тип навес с ограден парапет от подвижни прозрачни пана , представлява монтирано ново защитно покритие над източната тераса в поземления имот, с използвани нови материали, като носещата конструкция е изпълнена със система за зимни градини от метални профили, прахово боядисани в кафяв цвят, а от изток по контура на панорамната тераса в цялата височина е монтирана дограма прозорци-витрини с подвижни части, плъзгащи се на вертикална ос по начин, позволяващ прибирането на горната част към долната и оформяне на предпазен парапет.

С оглед материалите, вида на конструкцията, начина на изпълнение, настоящата инстанция намира процесният обект за преместваем такъв по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, тъй като същият може да бъде разглобен и отделен от стоманобетонната плоча на терасата, към която е прикрепен и преместен без да изгуби своята индивидуалност и да препятства използването му на друго място със същото предназначение, като премахването му не изменя трайно субстанцията и начина на ползване на обекта, върху който е поставен и от който отделя. Начинът на монтиране на новото защитно покритие на обекта, също отговоря на характеристиката за преместваем обект, предвидена в § 5. т. 80 от ДР на ЗУТ. Предвид на изложеното е необоснован изводът на съда, че процесният обект не представлява преместваем обект, поради което не можело да бъде подложен на съгласувателен режим по реда на чл. 84 ЗКН, с прилагане на чл. 83, ал. 1, т. 2, б. в ЗКН.

Монтираното ново защитно покритие над източната тераса в ПИ с идентификатор 67800.505.36 по КККР на гр. Созопол, е изпълнено в отклонение на предвижданията в екзекутивен проект за обект къща на Л. П. , съгласуван с писмо 11055/12.01.2004 г. на директора на НИПК, монтирано без съгласуване на схема и проект за преместваем обект по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 ЗКН, което според настоящата касационна инстанция се явява намеса в защитена територия за опазване на културното наследство, което е предпоставка за осъществяване на контрол по реда на глава единадесета от ЗКН и прилагане на принудителни административни мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушенията по този закон, както и за отстраняване на вредните последици от тях предвидени в чл. 192, ал. 1, т. 2 ЗКН и в частност както правилно с процесното разпореждане с прилагане на чл. 192, ал. 1, т. 2, б. а ЗКН са дадени писмени предписания за предотвратяване или преустановяване на нарушенията по ЗКН, както и за отстраняване на вредните последици от тях в дадения срок. В случая не се отнася до реализиране на нов инвестиционен проект по смисъла на §3, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Настоящата инстанция намира разпореждането за прилагане на принудителни административни мерки на Л. Г. П. за издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма и при спазване на административно-производствените правила и приложимия материален закон. Процесното разпореждане е издадено по реда на чл. 192, ал. 1, т. 2, б. а от ЗКН с цел преустановяване на нарушение по смисъла на същия закон, и в изпълнение на целта на закона, а именно да създаде условия за опазване и закрила на културното наследство като сбор от културни ценности. Целта на административното производство съответно не се свежда до премахване на незаконно поставеното защитно покритие в защитена територия, а до опазване на описаните културни ценности. Съгласувателният режим по ЗКН е предвиден, за да предотврати възможността за допълнително увреждане при извършване на дейности в такива територии. Режимът приложим в случая, предвижда бъде извършено надлежно искане за извършването на тези дейности и съгласуването им по съответния ред, за да се запазят и спецификите на архитектурния и художествен облик старата част на гр. Созопол.

Обсъждането на нормите на чл. 200 ЗКН е безпредметно, с оглед процесната процедура за упражняване на контролната дейност от инспектората по чл. 15, ал. 2 ЗКН, като се има предвид и че в разпореждането е посочено "с цел преустановяване на нарушение по чл.200, ал.1, предл.второ от ЗКН", а не констатация за извършено нарушение. В глава дванадесета на ЗКН са разписани административнонаказателни разпоредби, които биха били предмет на отделно административнонаказателно производство, позоваването на такива в процесното производство по контрол (предвидено в глава единадесета от ЗКН) води до тяхното смесване. Административният орган посочва единствено в мотивната част на разпореждането за прилагане на принудителни административни мерки, че последните се прилагат за преустановяване на нарушението по чл. 200, ал. 1 ЗКН. Органът не навлиза в приложното поле на административнонаказателните разпоредби. В диспозитивната част на разпореждането не е налице налагане на санкция, което прави безпредметно обсъждането им от страна на съда. С още по-голяма сила са излишни съжденията на съда за нарушение поради грешно посочване в разпореждането на нарушение на нормата на чл.200, ал.1 от ЗКН, а именно предложение второ, вместо предложение първо на същата.

Предвид изложеното като е приел разпореждане за прилагане на принудителни административни мерки с рег. 33-00-386/14.09.2023 г. на главен инспектор в Регионален инспекторат с център Бургас на Главна дирекция Инспекторат за опазване на културното наследство в Министерство на културата (частично оттеглено с разпореждане от 13.10.2023 г.) за незаконосъобразно и го е отменил, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и да се постанови ново решение по съществото на спора, с което жалбата на Л. Г. П. да се отхвърли.

При този изход на спора в полза на касатора се следват разноски за двете съдебни инстанции, предвид което Л. Г. П. следва да бъде осъден да заплати на Министерство на културата сума в размер на 200 (двеста) лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение