Решение № 237 от 23.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2128/2008 г.

Решение № 237 от 23.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2128/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ерик Василев Производство по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на А. М. П. и И. М. П. срещу решение от 19.01.2007 г., по гр. д. № 3819/2004 г., на Софийски градски съд, с което се оставя в сила решение от 14.07.2004 г., по гр. д. № 10835/2001 г. на Софийския районен съд и са отхвърлени предявените обективно евентуално съединени искове от Н. К. Х., А. М. П. и И. М. П. срещу Д. Д. В., З. С. В. и Г. В. С., а евентуално срещу И. Д. В. Ц., В. Д. В. и Л. Д. В. да се признае правото на собственост и да се предаде на ищците владението на апартамент, находящ се в София, бул. "В" № 17, на втори надпартерен етаж, състоящ се от пет стаи, хол, кухня, баня и др. сервизни помещения, със застроена площ 171,79 кв. м., заедно с принадлежащите му таванско и избено помещения и съответните идеални части от общите части на сградата и от дворното място, съставляващо парцел ****, от кв. 444, по плана на София, местност "Ц", както и се присъди обезщетение за ползването му за периода от 26.02.1992 г. до 20.07.2001 г., на основание чл. 108 от Закона за собствеността /ЗС/ и чл. 59 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Ответниците по касационната жалба И. Д. В. Ц., В. Д. В. и Л. Д. В., чрез адвокат Н са представили писмена защита, в която са оспорени изложените доводи за нарушения на материалния закон и претендират направените разноски по делото. Ответницата по касационната жалба Г. В. С., чрез адвокат С е представил писмена защита, в която са оспорени твърденията за нищожност на обжалваното съдебно решение и възраженията за нищожност на сключените договори за дарение с н. а. № 23/1990 г. и за продажба с н. а. № 54/2001 г. Ответницата по касационната жалба Н. К. Х. не взема становище. Върховния касационен съд, състав на трето гражданско отделение, при проверка на въззивното решение, с оглед заявените в жалбата основания, за да се произнесе по нейната основателност взе предвид следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с влязлото в сила решение по чл. 7 от ЗВСОНИ е прогласен за нищожен договор от 28.06.1968 г., за продажба на апартамент в София, бул. "Васил Л." № 86, етаж 4, но е отхвърлен иска за ревандикацията му по отношение на Д. Д. В. и З. С. В., тъй като преди завеждане на делото ответниците са го дарили на И. Д. В. Ц., В. Д. В. и Л. Д. В. с н. а. № 23/1990 г. Съдът е приел, че обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо не се разпростират по отношение на приобретателя на спорното право, което е придобило имота преди подаване на исковата молба, поради което влязлото в сила решение, с което е уважен иск по чл. 7 ЗВСОНИ, не е противопостановимо на лицата, които не са участвали в реституционното производство. По отношение на Д. Д. В. и З. С. В. делото е прекратено, тъй като има пълно обективно и субективно тъждество на страните, основанието и петитума с приключилия правен спор на основание чл. 108 ЗС. Предвид установените обстоятелства за правото на собственост, въззивният съд е отхвърлил исковете за обезщетение за ползване на апартамента от 1992 г. до 2001 г. и е присъдил разноски в тежест на ищците. Касационната жалба на А. М. П. и И. М. П., чрез адвокат А срещу решението по гр. д. № 3819/2004 г., на Софийски градски съд, съдържа оплаквания за нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, тъй като не е взето предвид ретроактивното действие на решението за реституцията, както и че съдът не е разгледал възраженията му за нищожност на сключените договори, преди да бъде заведено производството по чл. 7 ЗВСОНИ. Изложени са и съображения за нищожност на обжалваното решение като постановено от незаконен състав, което е основание за връщане на делото и претендират се съдебните разноски по делото. Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно, доводът на касаторите за незаконния състав на съда е необоснован и се опровергава от приложената служебна справка № 81/12.02.2010 г., на Софийски градски съд. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира, че въззивният съд правилно е възприел фактическите обстоятелствата по делото, но е направил незаконосъобразни правни изводи. Влязлото в сила решение, с което е уважен иск по чл. 7 ЗВСОНИ не обвързва със сила на пресъдено нещо лицата, които не са участвали в делото и не са универсални или частни правоприемници на страните в производството. Когато трети лица са придобили собствеността на имота преди предявяване на иск от претендиращите реституция собственици, последиците от уважаването на иск по чл. 7 ЗВСОНИ, рефлектират върху придобивното основание, което ги легитимира като собственици. Прехвърлителят основава своето право на собственост на сделка, която е призната за нищожна, поради което разпореждането със същия имот, няма вещно-прехвърлително действие. В този смисъл, третите лица не са придобили валидно собствеността на имота, а реституционния ефект на решението, с което е уважен предявения иск по чл. 7 ЗВСОНИ, обвързва приобретателите на спорното право на собственост. Въззивният съд правилно е констатирал, че И. Д. В. - Ц., В. Д. В. и Л. Д. В. са получили чрез дарение имот с нотариален акт № 23/1990 г., преди предявяване на иск за реституцията му от бившите собственици, но в нарушение на материалния закон е приел, че реституционният ефект на съдебното решение не влияе върху сключените преди делото сделки. Приобретателите на имота, който е бил предмет на искове по чл. 7 ЗВСОНИ и чл. 108 ЗС, приключил с влязлото в сила решение от 18.09.2000 г. на Върховния касационен съд, не са придобили валидно вещни права, поради нищожност на първоначалното придобивно основание. В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е обсъдил възраженията за придобиване на спорния имот по давност, които са били направени от ответниците още пред първоинстанционния съд и които са от съществено значение за изхода на правния спор. Липсата на мотиви в тази част е основание да се отмени постановеното решение и делото да се върне за ново разглеждане от въззивната инстанция. При новото разглеждане на делото, следва да се прецени значението на ретроактивното действие на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ по отношение на лицата придобили имота преди вписване на исковата молба по чл. 7 ЗВСОНИ и след преклузивния едногодишен срок, като се признае или отрече правото им да придобият имота по давност. Предвид изложеното, въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, поради което следва да се отмени, а делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение