Решение № 460 от 16.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 677/2012 г.

Решение № 460 от 16.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 677/2012 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по чл. 307, ал. 1 ГПК.

Постъпила е молба от Т. Г. В. и С. В. В., двамата от [населено място], представлявани от адвокат Д. Д. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение от 20.07.2009 г. по гр. дело № 22027/2007 г. на Софийския районен съд, 26-ти състав, с което е

• признато за установено по отношение на Т. Г. В. и С. В. В., че Т. Г. Г. е притежател на вещно право на ползване по отношение на следния недвижим имот: апартамент №..., находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] със застроена площ от 44.75 кв. м., състоящ се от стая, кухня и обслужващи помещения, при съседи: изток-улица, запад-зелена площ, север-апартамент №... , юг-апартамент №..., отгоре-покрив, отдолу-апартамент №..., заедно с избено помещение №..., с полезна площ от 2.73 кв. м., при съседи: изток-улица, запад-мазе №..., север-коридор, юг-разделна стена с вход "А", заедно с 1.354% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като са осъдени Т. Г. В. и С. В. В. да предадат на Т. Г. Г. ползването на гореописания недвижим имот, по иска с правно основание чл.108 във вр. с чл. 111 от ЗС, предявен от Т. Г. Г. с ЕГН [ЕГН ], с адрес: [населено място], общ.В., [улица], със съдебен адрес: адв.В. Н. от [населено място], ул. "Г.С.Р." №.., вх...., ет.., ап..., против Т. Г. В. с ЕГН [ЕГН ] и С. В. В. с ЕГН [ЕГН ], и двамата с адрес: [населено място], [улица];

• Т. Г. В. с ЕГН [ЕГН ] и С. В. В. с ЕГН [ЕГН ], и двамата с адрес: [населено място], [улица] са осъдени да заплатят на Т. Г. Г. с ЕГН [ЕГН ], с адрес [населено място], общ. В., [улица], със съдебен адрес адв. В. Н. [населено място], [улица], вх. А, ет. 4, ап. 10, по искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, всеки един от тях сумата от по 4 406,00 лева/четири хиляди четиристотин и шест лева/, представляваща обезщетение за ползването без основание на следния недвижим имот: апартамент №..., находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] със застроена площ от 44.75 кв. м., състоящ се от стая, кухня и обслужващи помещения, при съседи: изток-улица, запад-зелена площ, север-апартамент №..., юг-.апартамент № ..., отгоре-покрив, отдолу-апартамент №.., заедно с избено помещение №.., с полезна площ от 2.73 кв. м. при съседи: изток-улица, запад-мазе №..., север-коридор, юг-разделна стена с вх. "А", заедно с 1.354% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, за периода от... г. до..... г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 08.10.2007 г. до окончателното изплащане, като са отхвърлени като неоснователни исковете в останалата им част за горниците над 4 406 лева до пълните предявени размери от по 11 300 лева и за солидарното им осъждане;

• прекратено е като процесуално недопустимо на основание чл. 95, ал. 1 от ГПК (отм.) производството по гр. дело № 22027/2007 г. по описа на СРС, ГО, 26 състав, в частта му по предявения от Т. Г. В. с ЕГН [ЕГН ] и С. В. В. с ЕГН [ЕГН ], и двамата с адрес: [населено място], [улица], против Т. Г. Г. с ЕГН [ЕГН ], с адрес: [населено място], общ. В., [улица], със съдебен адрес: адв. В. Н., [населено място], [улица], вх. А, ет. 4, ап. 10, насрещен установителен иск с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) за признаване за установено, че правото на ползване върху следния недвижим имот: апартамент №..., находящ се в [населено място], [жк][жилищен адрес] със застроена площ от 44.75 кв. м., състоящ се от стая, кухня и обслужващи помещения, при съседи: изток-улица, запад-зелена площ, север-апартамент №... , юг-апартамент №..., отгоре-покрив, отдолу-апартамент №..., заедно с избено помещение №..., с полезна площ от 2.73 кв. м., при съседи: изток-улица, запад-мазе №..., север-коридор, юг-разделна стена с вх. "А", заедно с 1.354% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, което Т. Г. Г. е запазила за себе си е прекратено, поради неупражняването му в продължение на повече от пет години на основание чл.59, ал.3 от ЗС; потвърдено с решение № 6496 от 01.12.2011 г. по гр.дело № 10299/2011 г. на Софийския градски съд, IV-Г въззивен състав като с определение № 114 от 22.03.2012 г. по гр.дело № 179/2012 г. Върховният касационен съд, II-ро гражданско отделение е оставил без разглеждане касационната им жалба в частта по иска по чл.108 във връзка с чл.111 ЗС и не е допуснато касационно обжалване на горното въззивно решение в останалата му част.

В молбата за отмяна се твърди, че "порочността на обжалваното решение се състои в неправилност и необоснованост, предвид факти и обстоятелства, които не са били известни при вземане на решението от първоинстанционния съд", а във фазата на касационно обжалване са им станали известни обстоятелства вменени задължения по чл. 57, ал. 2 и ал. 4 ЗС на ползвателя на вещта да плаща данъци и такси и да застрахова вещта в полза на собственика с плащане на премии по застраховката.

От ответника по молбата за отмяна Т. Г. Г. от [населено място], В. област, представлявана от адвокат Б. Р. е постъпил отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК със становище за неоснователност. Претендира за направените разноски пред настоящата инстанция.

Молбата за отмяна подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Отмяната по реда на чл. 303- чл. 309 от ГПК съставлява самостоятелно производство, което е средство за защита срещу влезли в сила съдебни решения, които не съответстват на действителното правно положение, като несъответствието се дължи на изрично и изчерпателно посочените в чл. 303 от ГПК причини. В случая твърденията на молителя следва да се квалифицират в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК - заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на същата страна, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. С други думи, това основание за отмяна е налице при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права. В този смисъл, не е ново по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК това писмено доказателство, което е могло да бъде известно на страната и тя е могла да се снабди с него, ако бе проявила дължимата грижа за издирването и представянето му по делото.

Именно такава хипотеза е налице в случая.

По изложените съображения молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК следва да се остави без уважение.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответницата по молбата за отмяна се присъждат направените разноски за адвокатски хонорар пред настоящата инстанция в размер на сумата 300 лева.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на I-во гражданско отделение