Решение № 9314 от 9.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 896/2009 г.

Решение № 9314 от 9.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 896/2009 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Кастел Експорт" ООД гр. Карлово, подадена чрез пълномощниците адв. Любимка Дюлгерова и адв. Стоян Германов, срещу Решение № 1182 от 14.11.2008 г. по адм. дело № 689/2008 г. на Пловдивския административен съд, I отделение, ХII състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение за промяна на тарифен номер № 344 от 4.02.2008 г. на началника на Митница Пловдив, потвърдено с решение № 1-4412-0183 от 12.03.2008 г. на директора на РМД гр. Пловдив, в частта на първоначалното решение, с която се постановява промяна в кл. 47 "Изчисляване на вземанията" от ЕАД № 07BG 003007Н0020807/20071212 г., като е определено допълнително доплащане на антидъмпингово мито в размер на 60, 40%, съответния размер на ДДС и дължимите лихви за просрочие. Касаторът излага доводи, че решението на Пловдивския административен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Пловдивския административен съд и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да отмени обжалвания митнически акт. Претендира се заплащане на направените по делото разноски. Ответникът - директорът на РМД гр. Пловдив не изразява становище. Ответникът - началникът на Митница Пловдив не изразява становище. Заинтересуваната страна - директорът на ТД на НАП гр. Пловдив не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е неоснователна. С решението си Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на "Кастел Експорт" ООД гр. Карлово като неоснователна. Съдът е описал подробно цялата фактическа обстановка по издаването на обжалвания митнически акт, като е посочил, че тя не е спорна между страните. След това съдът е започнал да разглежда подробно оплакванията на жалбоподателя и да излага своите изводи по тях. На първо място той е счел за основателно оплакването за непълно правно обосноваване на административния акт, в който като основание за възникване на задължението са посочени разпоредбите на чл. 199, ал. 1, т. 1 от ЗМ във вр. с чл. 201, т. 1, б. "а" от Регламент на съвета (ЕИО) № 2913/1992 г., но тези разпоредби регламентират основния, общ юридически факт, от проявлението на който като последица се свързва възникването на вносното митническо задължение. Изложени са мотиви, че с оглед разпоредбата на чл. 20 от Регламент 2913/1992 г. законово дължимите сборове се основават на Митническата тарифа на Европейските общности, като в § 3 на нормата е посочено какво включва въпросната Митническа тарифа, както и направен анализ на приложението на т. н. Интегрирана тарифа на Европейските общности (ТАРИК), която е послужила като правно основание за тарифно класиране на стоките, както и на Регламент № 384/1996 г. за защита срещу антидъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (със Celex № 31996R0384, публикуван в ОВ L 5606/03/1996, стр. 1 - 20, който съгласно чл. 24 влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Направен е извод, че административният орган не е посочил конкретното правно основание за възникване на задължението за заплащане на антидъмпингово мито от страна на жалбоподателя за осъществения от него внос на стоки с произход Китайската народна република, като такова правно основание не са ЗМ, Регламент 2913/1992 г. или ТАРИК. В този смисъл административният съд е приел за основателно възражението на жалбоподателя, че обжалваният административен акт е немотивиран, но тъй като правният спор не е предоставен на изричната компетенция на административния орган, то съдът е приел, че не може да отмени акта само на това основание, а следва да реши административния спор по същество, т. е. да прецени дали са налице условията за облагане с окончателно антидъмпингово мито на процесните стоки, описани в клетка 31 на декларацията. В тази насока са изложени мотиви, че на основание Регламент № 384/1996 г. на Съвета от 22.12.1995 г. за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност, след изпълнение на предвидените за това процедури, е приет Регламент (ЕО) № 1858/2005 г. на Съвета от 8.11.2005 г. за въвеждане на окончателни антидъмпингови мита върху вноса на стоманени въжета и кабели, произхождащи от Китайската народна република, Индия, Южна Африка и Украйна, след преглед в съответствие с § 2 от чл. 11 на Регламент (ЕО) 384/1996 г. със Celex номер 32005R1858, публикуван на български език в печатното издание на Официален вестник на Европейските общности в т. 11 - 43 на дата 4.12.2007 г. Посочено е, че съгласно чл. 1, § 1 от същия се налага окончателно антидъмпингово мито върху вноса на стоманени въжета и кабели, включително сплитки, без въжета и кабели от неръждаема стомана с максимален напречен разрез над 3мм, попада под кодове от КН ех 7312 10 82 (TARIC код 7312 10 82 19) ех 7312 1084 и прочие, и с произход Индия, КНР, Украйна и Южна Африка, като в следващите параграфи подробно са посочени начина на образуване на митническата облагаема стойност и ставката на антидъмпинговото мито. Отбелязано е също, че според чл. 3 от Регламента той влиза в сила ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз и е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки. Административният съд е приел, че цитираният Регламент № 1858/2005 г. на Съвета, и по-специално чл. 1, § 1 визира конкретни стоки, с конкретно посочени кодове по Комбинираната номенклатура и по "ТАРИК" спрямо които акта се прилага, като в това изчерпателно посочване не са посочени кодове по "ТАРИК" № 7312108319 и 7312108519, каквото е определеното тарифно класиране на процесните стоки, като са изложени мотиви на база на кои актове Регламентът намира приложение и спрямо тях. На база на това е направен извод, че именно Регламент (ЕО) № 1858/2005 г. на Съвета от 8.11.2005 г. за въвеждане на окончателни антидъмпингови мита върху вноса на стоманени въжета и кабели, произхождащи от КНР, Индия, Южна Африка и Украйна би следвало да е правното основание за облагане на осъществения от жалбоподателя внос на стоки с произход Китайската народна република, тарифно класирани с кодове по ТАРИК съответно 7312108519 и 7312108319. Съдът е направил още няколко извода в тази насока: 1. че вносът на стоката е осъществен на 12.12.2007 г., а Регламент (ЕО) 1858/2005 г. със Celex № 32005 R1858 е публикуван на български език в Официален вестник на Европейските общности на 4.12.2007 г., като в тази насока следва да се съобрази, че обнародването на един приет от съответния законодателен орган нормативен акт означава, че този акт вече е снабден с нареждане за изпълнение и обнародването е съществен елемент, завършващ законодателния процес; 2. че съгласно чл. 2 от Протокола относно условията и договореностите за приемането на Република България и Република Румъния в ЕС, ратифициран със закон, приет от 39-то НС на 11.05.2005 г. - ДВ бр. 40 от 12.05.2005 г., издаден от Министерство на външните работи, обн. ДВ бр. 103 и 104 от 20.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., при условията на чл. 2 от договора, поправен ДВ., бр. 97 от 23.11.2007 г., от датата на присъединяване разпоредбите на Конституцията, Договорът за ЕОАЕ и актовете, които са приети от институциите преди присъединяването, са задължителни за България и Румъния и се прилагат в тези държави при условията, предвидени в конституцията, в Договора за ЕОАЕ и в настоящия протокол. ; 3. необходимо е да се съобрази и правилото въведено в чл. 254, § 2 от Договора за създаване на европейската общност, според който регламентите на Съвета и на Комитета, а също така директивите на тези институции, които са адресирани до всички държави-членки, се публикуват в Официален вестник на европейския съюз, те влизат в сила на датата, посочена в тях или при липса на такава дата на двадесетия ден следващ този на тяхното публикуване. След съвкупна преценка на цитираните текстове първоинстанционният съд е направил извод, че задължението за изпълнение на актовете, които са приети от Европейските институции преди присъединяването на България са подчинени на общите условия за прилагане на общностното право, както е предвидено със самият акт за присъединяване. В продължение е посочено, че съобразно цитирания чл. 254, § 2 от Договора за създаване на европейската общност следва да се приеме, че актовете приети от Европейските институции преди присъединяването на България ще бъдат снабдени с императивно нареждане за изпълнение за техните български адресати след публикуването им на български език в Официален вестник на Европейския съюз. Съдът е приел, че всяко друго разбиране би противоречало на принципите за правна сигурност и забрана на дискриминацията - недопустимо е да се възлагат задължения на конкретен правен субект, които не са били доведени до неговото знание. В тази връзка е направен извод, че е неоснователно твърдението на жалбоподателя, че въпросният регламент влиза в сила на 20-тия ден от неговото обнародване. Посочено е, че текстът на чл. 254, § 2 от Договора за създаване на европейската общност е ясен и не създава съмнение за неговото тълкуване и че т. н. Дvocatiо legis" е само в случаите, когато в регламента не е посочена дата на неговото влизане в сила, а както първоначалният текст на Регламент (ЕО) 1858/2005 г., така и публикувания в Официален вестник текст на български език посочват изрично, че той влиза в сила ден след неговото обнародване в официалното издание на съюза. На база на това е прието, че към момента на извършване на вноса - 12.12.2007 г. Регламент № 1858/2005 г. е бил задължителен нормативен акт за неговите адресати в Република България и дължимостта на процесните митни сборове и данъци от дружеството е несъмнено от правна страна и подадената жалба се явява неоснователна. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания, които се поддържат в касационната жалба, са за нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Навеждат се доводи, че административният съд е приложил чисто формално общностното право, без да съобрази особеностите на конкретния случай и в нарушение на фундаментални принципи на европейското право като принципът на еднаквото третиране на икономическите оператори в общността, принципа на правната сигурност и принципът на защита на легитимните очаквания на бизнес-операторите. Направените оплаквания са не основателни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от съда. Решаващият съд правилно е формулирал основния спорен въпрос между страните по делото, а именно - намират ли приложение по отношение на жалбоподателя разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1858/2005 г. на Съвета от 8.11.2005 г. за въвеждане на окончателни антидъмпингови мита върху вноса на стоманени въжета и кабели, произхождащи от КНР, Индия, Южна Африка и Украйна. Даденият положителен отговор на този въпрос въз основа на тълкуване на разпоредбите на общностното законодателство е правилен и обоснован. Поначало изводите на съда в тази насока се споделят и от жалбоподателя (видно от доводите му в касационната жалба и писмената защита), но същият прави оплакване, че при това тълкуване не е съобразена конкретната фактическа обстановка при извършване на вноса, както и че чрез него се нарушават посочените по-горе три основополагащи принципа на европейското право. В тази насока се прави и искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности по реда на чл. 628 и сл. от ГПК относно това как следва да се прилагат по отношение на дружеството разпоредбите на въпросния Регламент (ЕО) № 1858/2005 г. на Съвета от 8.11.2005 г. за въвеждане на окончателни антидъмпингови мита върху вноса на стоманени въжета и кабели, произхождащи от КНР, Индия, Южна Африка и Украйна. Съгласно чл. 628 от ГПК, когато тълкуването на разпоредбите на правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на Европейските общности. Според чл. 629, ал. 3 от същия кодекс, съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейските общности или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. Настоящата състав на касационната инстанция намира, че в случая е налице втората хипотеза на разпоредбата на чл. 629, ал. 3 от ГПК - разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение, поради което не е необходимо да бъде извършено преюдициално запитване. Както е посочил в мотивите на решението си първоинстанционния съд, и Регламент (ЕО) № 1858/2005 г. на Съвета от 8.11.2005 г. за въвеждане на окончателни антидъмпингови мита върху вноса на стоманени въжета и кабели, произхождащи от КНР, Индия, Южна Африка и Украйна, първоначалния му вариант, както и при публикуването му на български език в Официален вестник на общността посочват изрично, че той влиза в сила ден след неговото обнародване в официалното издание на съюза. Тълкуването в този смисъл е в съответствие с разпоредбата на чл. 254, § 1 от Договора за създаване на Европейската общност, според която регламентите, директивите и решенията, приети в съответствие с процедурата, предвидена в чл. 251, се подписват от председателя на Европейския парламент и от председателя на Съвета, и се публикуват в Официалния вестник на Европейските общности; те влизат в сила на датата, посочена в тях или при липса на такава дата, на двадесетия ден, следващ този на тяхното публикуване. По този въпрос вече има и формирана съдебна практика на Върховния административен съд, който в други свои решения - решение № 6145 от 12.05.2009 г. по адм. д. № 136/2009 г., IА отделение, или решение № 6419/18.05.2009 г. по адм. д. № 317/2009 г. на I отделение - приема, че Регламент № 1858/2005 г. влиза в сила на 5.12.2007 г., т. е. един след като е бил обнародван в Официален вестник на Европейския съюз съгласно нормата на чл. 254 от Договора за ЕОАЕ и чл. 3 от самия Регламент. Направените пространни възражения, че това тълкуване е чисто формално и противоречи на фундаментални принципи на европейското право като принципът на еднаквото третиране на икономическите оператори в общността, принципа на правната сигурност и принципът на защита на легитимните очаквания на бизнес-операторите, не се споделят от настоящата инстанция. Не може да бъде споделен доводът, че при приемане на Регламент (ЕО) № 1858/2005 г. на Съвета от 8.11.2005 г. за въвеждане на окончателни антидъмпингови мита върху вноса на стоманени въжета и кабели, е нарушена процедурата, която е установена с Регламент на Съвета № 384/1996 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност. Регламент № 1858/2005 г. става задължителен за Република България по силата на договора за присъединяването им към Европейския съюз, в който той е действащ акт към момента на присъединяването й на 1.01.2007 г., поради което тя няма как да участва в процедурата. В този смисъл чл. 52 от Протокол за условията договореностите за приемане на Република България и Румъния в Европейския съюз приема, че при присъединяването България и Румъния се считат за адресати на европейски рамкови закони, европейски регламенти и европейски решения по смисъла на член I-33 от Конституцията и на директиви и решения по смисъла на чл. 249 от Договора за създаване на Европейска общност и чл. 161 от Договора за ЕОАЕ, при условие, че тези европейски рамкови закони, европейски регламенти и европейски решения и тези директиви и решения са били адресирани към всички настоящи държави-членки. В тази насока следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 55 от цитирания Протокол за условията договореностите за приемане на Република България и Румъния в Европейския съюз, който дава възможност при надлежно мотивирано искане до Комисията от България или Румъния, да се приемат европейски регламенти или европейски решения, постановяващи временна дерогация от актовете на институциите, приети между 1.10.2004 г. и датата на присъединяване. Независимо от наличието на такава възможност Република България не се е възползвала от нея по отношения на процесния Регламент 1858/2005 г. и същият поражда действия съобразно общите правила на общностното законодателство. Следва също така да бъде отбелязано, че жалбоподателят твърди, че даденото тълкуване относно момента на влизане в сила на Регламента е формално, но не сочи никакви правни основания, с оглед на които въпросният нормативен акт действа по отношение на него от един по-късен момент. Според чл. 2 от Протокола за условията договореностите за приемане на Република България и Румъния в Европейския съюз от датата на присъединяването разпоредбите на Конституцията, Договорът за ЕОАЕ и актовете, които са приети от институциите преди присъединяването, са задължителни за България и Румъния и се прилагат в тези държави при условията, предвидени в Конституцията, Договорът за ЕОАЕ и в настоящия протокол. Допълнение в тази насока е нормата на чл. 58 от Протокола, според която текстовете на актовете на институциите, приети присъединяването и изготвени на български и на румънски език от Съвета, Комисията или Европейската централна банка, са автентични при същите условия както текстовете, изготвени на настоящите официални езици от датата на присъединяването; те се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз, ако текстовете на настоящите езици също са били публикувани по този начин. В този смисъл, при вземането на решение за присъединяване към Европейския съюз Република България се е съгласила и възприема действащото законодателство на последния, такова, каквото е, като тази нейна преценка не подлежи на съдебен контрол. Въпросният Регламент (ЕО) № 1858/2005 г. на Съвета от 8.11.2005 г. за въвеждане на окончателни антидъмпингови мита върху вноса на стоманени въжета и кабели е част от това законодателство, поради което не може да се приеме, че с въвеждането му в сила съобразно нормите на общностното право се нарушават принципите на еднаквото третиране на икономическите оператори в общността, на правната сигурност и на защита на легитимните очаквания на бизнес-операторите. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на Пловдивския административен съд не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, I А отделение,