Решение № 9545 от 20.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5705/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. М. Б., чрез пълномощник адв. Георгиев, против решение 403 от 28.02.2023 г., постановено по адм. д. 2242/2022 г. на Административен съд Пловдив (АС Пловдив), с което e отхвърлена жалбата му срещу Заповед ЛС-01-22/10.08.2022 г. на директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район , с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Касаторът навежда доводи за неправилност на атакуваното решение поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Иска обжалваното съдебното решение да бъде отменено. Съображения в подкрепа на твърденията са изложени в касационната жалба. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Ответникът - директорът на Басейнова дирекция Източнобеломорски район (БД ИБР, Басейнова дирекция), чрез процесуален представител Гавраилова, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в открито заседание, с доводи за правилност и законосъобразност на оспореното съдебно решение. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - състав на пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Заповед ЛС-01-22/10.08.2022 г., издадена от Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район , с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Д. М. Б., заемащ длъжността главен юрисконсулт в дирекция Административни, финансови и правни дейности с ранг IV (четвърти) младши, поради съкращаване на длъжността, считано от 11.08.2022 г. Първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването по жалбата на Д. Б. като е приел, че същата е неоснователна, и го е осъдил да заплати на ответника съдебни разноски в размер на 100 лв. Въз основа на събраните в хода на административното и съдебно производство писмени доказателства съдът е приел за установено от фактическа страна, че към датата на постановяване на административния акт жалбоподателят е заемал съгласно Заповед ЛС-01-18/17.07.2018 г. на директора на БД ИБР, длъжността главен юрисконсулт в дирекция Административни, финансови и правни дейности , с основна цел на длъжността, съгласно длъжностната характеристика оказване на съдействие по правни въпроси на ръководството на БД ИБР, осъществяване на процесуално представителство пред съдилищата и други юрисдикции и даване на писмени и устни становища. По силата на утвърдено от директора на БД ИБР ново длъжностно разписание, одобрено от министъра на околната среда и водите, в сила от 11.08.2022 г., в Басейновата дирекция се съкращава длъжността главен юрисконсулт в дирекция Административни, финансови и правни дейности и се открива 1 щатна бройка за длъжност старши експерт в отдел Разрешителни и регистри към дирекция Планове и разрешителни . Със Заповед ЛС-01-22/10.08.2022 г. на жалбоподателя Д. Б., издадена на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, е прекратено служебното му правоотношение с нареждане да му се изплатят обезщетения за неползван платен годишен отпуск и обезщетение на основание чл. 106, ал. 4 ЗДСл за неспазване стока на предизвестието в размер на основаната заплата за неспазения срок на предизвестието. При тази фактическа установеност съдът е направил извод, че оспореният административен акт е издаден от компетентния, съгласно чл. 108, ал. 1 ЗДСл, орган; в предписаната от закона писмена форма и със задължителните реквизити; при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Приел е, че след 11.08.2022 г. длъжността заемана от служителя не съществува като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, т. е. налице е реално съкращаване на длъжността. Изпълняваните от жалбоподателя функции и задачи не са преминали към нито една от длъжностите в Басейнова дирекция. С оглед на което АС Пловдив е приел, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Приел е още, че административният орган е действал съгласно правомощията си по чл. 2, ал. 3 от ЗДСл да внесе промяна в структурата на отделните звена и съответно във вида и броя на длъжностите, заемани от държавни служители, при която да бъдат съкратени едни и открити други длъжности. При осъществяване на промени в структурата и в организацията на работа в администрацията, административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, която не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Обективирането на това волеизявление в случая е изразено в Заповед ЛС-06-29/10.08.2022 г. на директора на БД ИБР и в утвърденото длъжностно разписание, въз основа на което е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя Д. Б.. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът правилно е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 108 ЗДСл орган - директора на БД ИБР. Правилно също е приел, че са спазени изискванията за форма и съдържание, при издаването й не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. В съответствие с установените релевантни факти по делото и приложимите нормативни правила, съдът обосновано е приел, че обжалваната заповед е издадена при съобразяване с материалния закон. Изводите на съда почиват на правилно изяснена фактическа обстановка по спора, установена въз основа на правилна преценка на относимите за неговото решаване доказателства по делото. Последните са обсъдени в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това са изведени обосновани и верни правни изводи, които в хипотезата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, настоящият съдебен състав изцяло споделя. От събраните по делото доказателства и при сравнение на представените длъжностни разписания на БД ИБР се установява, че считано от 11.08.2022 г., с приетото ново длъжностно разписание е закрита 1 щатна бройка за длъжността главен юрисконсулт в дирекция Административни, финансови и правни дейности и е открита 1 щатна бройка за длъжност старши експерт в отдел Разрешителни и регистри към дирекция Планове и разрешителни . Тъй като след 11.08.2022 г. длъжността обективно е престанала да съществува и липсва напълно аналогична длъжност, към която да са прехвърлени в пълен обем функциите и задълженията на закритата длъжност, органът по назначаването е в правомощието си да издаде акт по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. От анализа на представените длъжностни характеристики, съдът вярно е установил, че не е налице прехвърляне или трансформиране на функциите и задълженията, присъщи за длъжността главен юрисконсулт към длъжността старши експерт в отдел Разрешителни и регистри към дирекция Планове и разрешителни . Правилно първоинстанционният съд е установил, че процесната длъжност е премахната като система от функции, задачи и отговорности, поради което е налице реално съкращение на заеманата от Д. Б. длъжност. Неоснователни са доводите на касатора за наличие на фиктивност в съкращаването на щата поради обявяването на конкурс от административния орган на 04.10.2022 г. Видно от обявлението обявения конкурс е за заемане на длъжност юрисконсулт в дирекция Административни, финансови и правни дейности като служебното правоотношение е по заместване на държавен служител, ползващ отпуск за бременност и раждане служебно правоотношение по чл. 15 ЗДСл. Първоинстанционният съд е изложил законосъобразни мотиви относно правото на органа по назначаването на преценка в условията на оперативна самостоятелност да прекрати служебно правоотношение на Д. Б. при съкращаване на длъжността вследствие на извършени организационни и структурни промени с цел оптимизиране на дейността на БД ИБР. Предвид изложеното, при липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, основателно е заявеното от ответната страна искане за присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, което съдът определя в размер на 100,00 (сто) лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание чл. 221, ал. 2, пред. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение,