Решение № 5108 от 24.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14102/2016 г.

Решение № 5108 от 24.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14102/2016 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на А. О. С. от гр. С. Загора против решение № 279 от 3.11.2016 г., постановено по адм. дело № 415/2016 г. по описа на Административен съд - С. З., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 10 - 00 - - 1805/29.08.2016 г. на кмета на община С. З.. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което оспорената заповед да се отмени като незаконосъобразна. Ответникът - кметът на община С. З., чрез юрк. Николова като процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора срещу заповед № 10 - 00 - 1805/29.08.2016 г. на кмета на община С. З., издадена на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж "полумасивна жилищна сграда № 52" по приложение № 1 с площ от 26 кв. м, находящ се в ПИ 68850.302.992 по КККР на гр. С. Загора, местност "Черния мост", изпълнен без одобрени строителни книжа. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че е налице строеж, който е незаконен поради липса на издадени инвестиционен проект и строително разрешение. Строежът е изграден в имот, публична общинска собственост - горска територия, без промяна на предназначението му, поради което е неприложима разпоредбата на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ и търпимостта не може да бъде изследвана. Решението е валидно, допустимо и правилно. Жилищната сграда представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. За нея няма издадени разрешение за строеж и инвестиционен проект. Тя представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежи на премахване. В заповедта е прието, че извършителят на строежа е неизвестен. В декларацията от 3.08.2016 г. С. е декларирал, че е ползвател на строежа и извършването му през 1975 г. Жалбоподателят не е посочен като адресат в заповедта, но това не се отразява на законосъобразността й. Без значение е обстоятелството, че строежът е изграден от друго лице. Адресат на заповедта може да бъде собственикът на строежа или извършителят му. Ж. С. не оспорва, че е собственик на строежа към датата на издаване на заповедта. В подаденото срещу констативния акт възражение е посочил, че постройката е изградена, за да обезпечи елементарни условия за живот на семейството му. Затова и оспорването му е прието от съда за допустимо. В случай, че заповедта не го засяга като собственик, то не би я оспорил по съдебен ред. Административният орган е посочил годината на изпълнение на строителството по данни от декларацията, но не е извършил преценка на условията за търпимост на строежа с конкретни констатации в тази насока. Дори такава преценка да е налице, съдът е длъжен да изследва служебно въпроса за търпимостта на строежа с оглед законовата забрана за премахването му, ако същият е търпим. Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че строежът не е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. Той е изграден преди 1987 г., но в поземлен имот, който по предназначение е горска територия. Няма одобрен подробен устройствен план, за да бъде извършена преценка за съответствие на строежа с действащия такъв към момента на изграждане или към момента на премахването му. От данните по делото се установява, че на друго лице е било предоставено право на ползване на терена, върху който е изградена сградата. Липсват данни и твърдения да е променено предназначението на имота и да е учредено право на строеж. В горска територия правото на ползване не може да служи за основание за извършване на строежи по ЗУТ. Съдът е изградил изводите си въз основа на събраните в хода на административната процедура писмени доказателства. Жалбоподателят не е поискал назначаване на експертиза в първоинстанционното производство. По отношение на обстоятелсвото, че имотът е публична общинска собственост с трайно предназначение горска територия са представени писмени доказателства по делото. Въпросите дали постройката представлява строеж и дали той е търпим са правни въпроси, по които съдът се е произнесъл. Правилно е приел, че констативният акт е съставен от компетентни длъжностни лица. Без правно значение е обстоятелството дали административното производство е образувано по сигнал. В производството по установяване и премахване на незаконен строеж по чл. 225а ЗУТ кметът на общината действа служебно. Обжалваното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение