Решение № 3083 от 5.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13066/2013 г.

Решение № 3083 от 5.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13066/2013 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалният кодекс /АПК/, във връзка с чл. 5, ал. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица /ЗПГРРЛ/. Образувано е по касационната жалба/ наименувана частна жалба/ на Георги Костадинов Табаков от гр. Асеновград, ул. "Рилска " № 78, против решение № 1541 от 05.07.2013 г., постановено по адм. дело № 1385/2013 г. на Административен съд гр. Пловдив, първо отделение, 18 състав. От саморъчно написаната жалба, може да се извлече, че се релевират касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неправилност на оспореното съдебно решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго с което да бъде отменена заповедта на зам. областния управител на Област Пловдив, с която му е отказано еднократно обезщетение по ЗПГРРЛ. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответникът-областен управител на Област Пловдив, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и правилност на оспореното съдебно решение. Поради липсата на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение я намери за процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. С оспореното решение, постановено в производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 5, ал. 4 от ЗПГРРЛ, решаващият съд е отхвърлил оспорването на Георги Табаков, срещу заповед № РД-20-36 от 19.04.2013 г. на зам. областния управител на Област Пловдив, с която е оставено без разглеждане заявление с вх. № АСД-19-1 от 13.03.2013 г. за изплащане на еднократно обезщетение по реда и на основание ЗПГРРЛ. За да постанови този резултат, административният съд е приел за установено, че заявлението е подадено след изтичането на преклузивния срок по § 10 от ПЗР на ЗИД на ЗПГРРЛ в сила от 01.01.2010 г. - 31.12.2011 г. и, че между същите страни и със същия предмет има влязъл в сила административен акт. След извършената проверка по реда на чл. 218 от АПК, касационната инстанция намери оспореното съдебно решение за валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон. Разпоредбата на § 10 от ПЗР към ЗИД на ЗПГРРЛ /ДВ бр. 103 от 2009 г. в сила от 01.01.2010 г./ посочва, че исканията за обезщетение на лицата по § 2 и 3 от ЗПГРРЛ се предявяват в срок до 31.12.2011 г. Същият срок е определен в § 11 и за лицата които са пропуснали да предявят искане до 29.06.1996 г. Касаторът е подал процесното заявление на 13.03.2013 г. или една година три месеца след изтичането на посоченият в закона преклузивен срок. Правилно административният орган и първоинстанционния съд са приели, че заявлението за изплащане на обезщетение по реда на ЗПГРРЛ е недопустимо. Касаторът с присъда № 72 от 16.02.1973 г. по НОХД № 7/73 г. на Асеновградския районен съд, е бил осъден на 10 месеца лишаване от свобода за престъпление по чл. 361 НК. Правилно първоинстанционният съд е приел и законосъобразността на констатацията на административния орган, че по заявление № 94-07-27 от 30.05.2005 г. областния управител е постановил отказ да бъде изплатено по реда на ЗПГРРЛ на Георги Табаков, който отказ Върховният административен съд е оставил в сила с решение № 5307 от 18.05.2006 г., постановено по адм. дело № 9783/2005 г. С това решение съдът е приел, че отказът на областния управител е законосъобразен защото, съгласно чл. 2 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица /обн., ДВ, бр. 50 от 25 юни 1991 г., изм. ДВ. бр. 52 от 28 юни, изм. ДВ. бр. 12 от 13 февруари 2004 г., изм. ДВ. бр. 29 от 5 април 2005 г./ лицата, които имат право на еднократно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди са: осъдените по Закона за защита на народната власт, глави I и II от Наказателния закон в сила до 13 март 1951 г.; глава I - "Престъпления против Народната република"; от Наказателния кодекс в сила от 13 март 1951 г. и глава I - "Престъпления против Народната република" в сила от 1 май 1968 г., военно-наказателните закони (Военно-наказателният закон в сила до 28 септември 1949 г. и Военно-наказателният закон в сила до 17 февруари 1956 г.) по причини, свързани с техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания, чиито деяния са амнистирани; осъдените за престъпления, амнистирани с чл. 1 от Закона за амнистия и за освобождаване от изтърпяване на наложени наказания (ДВ, бр. 6 от 1990 г.); осъдените на лишаване от свобода за неиздължени държавни доставки и изтърпели наказанието; осъдените за приготовление за бягство, опит за бягство или бягство през границата по причини, свързани с техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания; въдворените в трудововъзпитателни общежития, лагери и други подобни места; интернираните, изселваните и заселваните по административен ред; изключените студенти и ученици, които не са допуснати да завършат образованието си; български граждани, насилствено изселени в Съветския съюз; осъдените от Народния съд 1944 - 1945 г., които са реабилитирани по съдебен ред, чиито деяния са амнистирани или чиито присъди са отменени по реда на надзора; лишените от право на пенсия. Осъждането на Георги Табаков по чл. 361 НК /обн. ДВ, бр. 26 от 1968 г./ за отклоняване от военна служба попада в глава XII, раздел II от закона, а право на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди имат само лицата, осъдени по глава I от същия закон. Лицата, които са извършили престъпления по чл. 361 НК, амнистирани с чл. 1 от Закона за амнистия и за освобождаване от изтърпяване на наложени наказания (ДВ, бр. 6 от 1990 г.), имат право на обезщетение, но само ако престъпленията са били извършени след 1 януари 1984 г. във връзка с промяната на имената на български граждани. По изложените съображения, настоящата инстанция намира за правилен и споделя напълно извода на първоинстанционният съд, за законосъобразност на заповед № РД-20-36 от 19.04.2013 г. на зам. областния управител на Област Пловдив, с която е оставено без разглеждане заявление с вх. № АСД-19-1 от 13.03.2013 г. за изплащане на еднократно обезщетение по реда и на основание ЗПГРРЛ. Предвид горното, първоинстационното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,