Решение № 5221 от 13.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8954/2010 г.

Решение № 5221 от 13.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8954/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ангел Георгиев Димов от гр. София, чрез процесуалния представител адв. Орсов, против решение № 1/09.02.2010 г. постановено по административно дело № 12/2008 г. по описа на Софийския окръжен съд, с което е отхвърлена неговата жалба против заповед № ОА-143 от 14.05.2003 г. на областния управител на Софийска област, с която е одобрен план на новообразуваните имоти, на селищно образование по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, местност "Гладно поле", землището на с. Крушовица, община Елин Пелин. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон -касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди неправилност на извода на съда, изведен от § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, с довод, че е неотносим за случая, и незаконосъобразност на извода, че планът на новообразуваните имоти се одобрява от областния управител въз основа на приключилите производства по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В о. с. з. на ВАС касационният жалбоподател, чрез адв. Орсов поддържа жалбата Претендира разноски "за четирите инстанции". Ответната страна - Областния управител на Софийска област не е изпраща представител и не е взема становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - кметът на община Елин Пелин, представляван от адв. Арбов оспорва касационната жалба. Претендира разноски за защита пред ВАС. Заинтересованите страни не изпращат представител и не заявяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът обосновано е преценил че след като е подадено заявление за закупуване на имота, а кметът нито е отказал, нито е признал правото да се придобие собствеността от ползвателя, е налице мълчалив отказ, необжалван от касатора, съответно - нефинализирана процедура по § 4а, § 4д и § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Въз основа на тези данни намира, че съдът е извел законосъобразни правни изводи, че А. Димов няма качеството на ползвател, придобил право на собственост върху предоставения му имот, респ. не е включен в регистрите на ПНИ. Предлага да се остави в сила решението, което намира за правилно и законосъобразно. Касационната жалба е подадена в законния 14-дневен срок, от активнолегитимирана страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Пред Софийския окръжен съд настоящият касатор е обжалвал заповед на областния управител на Софийска област, с която е одобрен планът на новообразуваните имоти по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за посочената местност, относно имоти № № 289 и 290 в кад. район № 178. С определение № 3690 от 28.03.2008 г. по адм. д. № 3169/2008 г., състав на IV отд. на ВАС отменил определение от 23.02.2007 г. по адм. д. № 277/2003 г. на Софийски окръжен съд, с което СОС приел е, че жалбата е процесуално недопустима, и върнал делото на Софийски окръжен съд за произнасяне по същество на спора. В изпълнение на указанията по делото съдът разгледал спора по същество и установил, че видно от удостоверение № 28/30.04.1988 г., на жалбоподателя е предоставена за ползване пустееща земя от 620 кв. м в местността "Гладно поле" землището на с. Вакарел, кв. 15, п. ХХIХ, при описани граници, на основание ПМС № 26/23.04.1987 г. и въз основа на решение № 45/11.04.1978 г. на ИК на ОбНС-Ихтиман. Със съдебно-техническа експертиза установил, че парцел ХХIХ в кв. 15 е обособен от бивши земеделски имоти, които по обжалвания план са идентични с № № 288,289,290 и 47 в кадастрален район № 178, предоставени на заинтересованите лица, а последният - общински. Посочил, че е оспорващият е депозирал заявление вх. № 194А-71/28.05.1992 г. на Община Ихтиман, по повод на което с писмо изх. № 94А-264/03.12.92 г. на Община Елин Пелин, адресирано до жалбоподателя, административният орган, по започналата процедура за закупуване на имота, го поканил да се яви в общинската администрация, за представяне на документи. Съобразил, че няма данни, нито твърдения той да е оказвал съдействие на административния орган, поради което процедурата останала неприключена. Обосновал и втори извод, че оспорващият не е инициирал производство за обжалване на мълчалив отказ на административния орган по своето заявление от 28.05.1992 г. Оттук извел два решаващи извода, първият - че поради нефинализираното производство поради бездействието на ползувателя, той не принадлежи към кръга на правоимащите лица по чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, поради което законосъобразно не му е отреден имот в обжалвания план на новообразуваните имоти по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, и вторият - че жалбоподателят няма качество на ползувател, придобил право на собственост върху предоставения му имот на основание заповед на кмета на общината по § 62, ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ /явно е имал предвид § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ/. Предвид на тези съображения приел жалбата за неоснователна и я отхвърлил. Решението е законосъобразно. При тези данни правилно Софийският окръжен съд е приел, че атакуваната заповед на областния управител е законосъобразна и липсват основания за нейната отмяна, като при постановяване на решението съдът е преценил всички представени по делото доказателства и становищата на страните. Правилно е преценил, с удостоверение № 28/30.04.1988 г. на жалбоподателя е предоставена за ползване земя от 620 кв. м в местността "Гладно поле", но това е само едно от условията за придобиване на собственост, както и че по последвалото заявление за закупуването на имота не е издаден административен акт с позитивно съдържание, а и не е обжалван формирания мълчалив отказ. Съгласно § 4к, ал. 1 от ЗСПЗЗ, в приложимата редакция от ДВ, бр. 99/2002 г., помощен план и план на новообразуваните имоти се изработват за земите, предоставени на граждани въз основа на актовете по § 4 от ЗСПЗЗ. Съгласно ал. 4 на същия текст, редът за тяхното изработване, приемане и съобщаване се определят с ППЗСПЗЗ. В чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, редакция ДВ, бр. 113/1999 г., още веднъж е посочено, че с плана на новообразуваните имоти се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ЗСПЗЗ. Следователно, с посочените планове се устройват териториите, върху които са придобили собственост по реда на § 4а, 4б техните ползуватели. Планът на новообразуваните имоти се изработва за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С този план на всеки правоимащ по § 4а и 4б се определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. От анализа на тези разпоредби се налага изводът, че правоимащо е лицето, чието право на ползване се е трансформирало в право на собственост, чрез заплащане цената на земята по който и да е от предвидения за това ред - по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (понастоящем с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ППЗСПЗЗ или по § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, като процедурата по придобиването на собствеността върху предоставения за ползване въз основа на някой от актовете по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ имот трябва да е приключила, а не висяща, независимо дали ползвателят придобива при условията на § 4а или по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Само на такова лице се предоставя задължително имот в рамките на ограниченията по § 4з, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ - до 600 кв. метра по § 4а, ал. 1 и до 1000 кв. метра по § 4б, ал. 1. На обжалване съгласно § 4к, ал. 6 подлежи планът на новообразуваните имоти във всичките му части, включително в частта на регистъра относно правилното отразяване на данните за собствеността на имотите. В производството в частта на регистъра обаче съдът проверява само верността на отразените в него данни съобразно представените доказателства за установена вече собственост, а не признава правото на собственост, нито разрешава спорове за собственост. По тези съображения първият извод на съда, че предвид незавършилото поради бездействието на оспорващия производство, той-като ползувател, не е от кръга на правоимащите лица по чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, и затова законосъобразно не му е отреден имот в обжалвания план на новообразуваните имоти по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е обоснован и правилен. Този извод не се променя от обстоятелството, че е неправилен вторият извод на съда-че жалбоподателят нямал качество на ползувател, придобил право на собственост върху предоставения му имот, на основание заповед на кмета на общината по § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Тази разпоредба е неотносима за спора, тъй като се отнася за лица, пропуснали първоначалния срок за подаване на заявление до кмета на общината за трансформиране на правото на ползване в право на собственост, а касаторът го е спазил. Затова разпоредбата за новирания срок не го засяга. Възраженията на касатора по отношение на този втори извод са правилни, но предвид изложеното по-горе, не могат да обосноват отмяна на решението на първоинстанционния съд. Оспореното решение е съобразено с константната практика на ВАС, че планът на новообразуваните имоти се изготвя за земи, попадащи в територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и затова законодателят е дал предимство не на бившите собственици, а на ползвателите. Процедурата обаче по преобразуването на правото им на ползване в право на собственост трябва да е приключила, а не висяща или предстояща. Основните доводи в жалбата, както бе посочено по-горе, както и тези, че съдът "разменил причината и следствието" обаче са неоснователни, тъй като касаторът не е доказал твърдението си, че му е признато правото на придобиване на собствеността върху процесния имот, респ. че надлежно е заплатил стойността му, тъй като съгласно чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистъра на имотите, неразделна част от плана. Впрочем обстоятелството, че не е довършена процедурата по искането, се признава от касатора и в самата касационна жалба. Правата на жалбоподателя за придобиване на правото на собственост са предмет на друго производство, а не на това по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С оглед на тези съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от релевираните с касационната жалба пороци. Решението като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на касатора за разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Искането за разноски по настоящото производство, предявено от заинтересованата страна - кметът на община Елин Пелин, чрез адв. Арбов, е основателно, поради което, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. с чл. 228 АПК касаторът следва да бъде осъден да му ги заплати в размер на 150 лева, съобразно данните в пълномощното на л. 54 от делото. Водим от горното и и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,