Решение № 12100 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3506/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (Д ОДОП) София при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), приподписана от главен юрисконсулт Н. Иванова, ведно с допълнение към нея от 03.06.2024 г., срещу Решение 365 от 15.01.2024 г., постановено по адм. д. 4504 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2023 г. С обжалваното съдебно решение, по жалбата на Н. Г. К., с [ЕГН], е отменен Ревизионен акт (РА) Р-22220621006754-091-001 от 17.06.2022 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП - Пловдив, мълчаливо потвърден от директора на Д «ОДОП» - София при ЦУ на НАП, с който на К. са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица в размер на 103509,00 лв. и съответните лихви в размер на 11875,73 лв. за 2020 г. Наред с това, на настоящия ответник по касация е присъдена сума в размер на 10135,39 лв. за сторените по делото разноски в първоинстанционното производство. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му при наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. В представеното нейно допълнение от 03.06.2024 г. се възразява по допустимостта на решението, предмет на касационна проверка. Поддържа се становище, че първоинстанционният съд се е произнесъл по просрочена жалба и е следвало да я остави без разглеждане като прекрати производството по делото. Релевират се доводи, че в първоинстанционното производство съдът не е извършил дължимата проверка за допустимостта на оспорването. Предвид датата на постъпването на жалбата срещу РА в Д ОДОП София при ЦУ на НАП до АССГ, се твърди, че тя е просрочена, респективно проведеното производство и постановеното в негов резултат съдебно решение се квалифицират като недопустими. В допълнение се излагат и съображения за неправилността на обжалвания съдебен акт и доводи по същество на спора. Иска се неговата отмяна и присъждане на сторените разноски за държавна такса за касационното производство и на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд касационната жалба се поддържа от упълномощения юрисконсулт Михайлова, която моли обезсилването на съдебния акт, предмет на касационна проверка и прекратяване на делото. При условията на евентуалност иска неговата отмяна. Претендира се присъждането на разноски. Ответникът по касационната жалба Н. Г. К., чрез упълномощения адв. С. Христов оспорва касационната жалба и нейното допълнение в представен по делото писмен отговор. За да обоснове допустимост на оспорването на РА пред АССГ, ответникът по касация се позовава на релевантното според него пощенско клеймо от 28.10.2022 г., положено върху пощенския плик, от което се установявало, че жалбата е изпратена до съда чрез Д ОДОП София при ЦУ на НАП в срок. Излага твърдения, че пратката била изгубена, но все пак намерена и изпратена. В допълнение се релевират и подробни съображения срещу оплакванията в касационната жалба за неправилност на съдебното решение, предмет на инстанционна проверка. Иска се оставянето му в сила и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на адвоката за предоставената на К. безплатна адвокатска помощ. В съдебните заседания пред настоящия съд ответникът по касация не се явява и не се представлява. Преди последното съдебно заседание е постъпила молба от адвоката на ответника по касация, с която отново се оспорва касационната жалба, иска се оставяне в сила на обжалваното съдебно решение и се заявява искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен, предвид което следва да се разгледа досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил РА Р-22220621006754-091-001 от 17.06.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, мълчаливо потвърден от директора на Д «ОДОП» - София при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица в размер на 103509,00 лв. и съответните лихви в размер на 11875,73 лв. за 2020 г. По подробно изложените в обжалваното съдебно решение съображения съдът приел, че оспорването на РА е основателно и отменил данъчния акт, като разпределил и отговорността за разноските. За да пристъпи към разглеждане на спора по същество на изложените в него доводи и да извърши проверката по чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът лаконично посочил, че жалбата е допустима, като подадена от надлежен оправомощен правен субект, след изчерпан административен ред за обжалване и в рамките на преклузивния срок за това. От текста на съдебното решение, или от предходен съдебен акт нарочен или протоколиран в съдебен протокол от съдебно заседание по делото, не се установява съдът да е извършвал конкретна проверка относно допустимостта на оспорването на РА в контекста на представените по делото доказателства, част от административната преписка. Решението е валидно, но е неправилно поради допуснати от съда при разглеждане на делото и постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необосноваността на извода му досежно допустимостта на оспорването, разрешаването на който е преюдициален за разглеждане на спора по същество. Разрешаването на спора по същество от съда предполага обсъждане на въпроса относно допустимостта на заявеното оспорване при съобразяване на специалните разпоредби по ДОПК и представените по делото доказателства в тази връзка. В случая съдът е проявил формален подход и практически не е извършил дължимата преценка за допустимостта на упражненото от К. право на жалба срещу РА, който процесуален подход се явява в нарушение на съдопроизводствените правила, довело до постановяване на неправилен съдебен акт. Въпросът относно допустимостта на оспорването е предварителен и правилното му разрешаване е предпоставка за допустимо разглеждане на спора по същество от първоинстанционния съд и за постановяване на допустим съдебен акт При така направените констатации, следва да се приеме, че в нарушение на съдопроизводствените правила обжалваният съдебен акт не съдържа дължимата преценка досежно допустимостта на оспорването на РА при съобразяване на данните по делото. Този въпрос е в основата на извода, който касационната инстанция следва да направи относно допустимостта на съдебното решение, което е поставено на касационен контрол. Предвид неизвършването на дължимите процесуални действия от съда по проверка допустимостта на оспорването на РА и неизлагането на дължимите мотиви по въпроса, преценката по чл. 218, ал. 2 АПК за допустимост на съдебното решение от настоящия състав е препятствана в случая. При липсата на извършена същинска преценка от АССГ по въпроса, обжалваното съдебно решение следва да се отмени само на това основание и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При това съдът следва да извърши на първо място проверка досежно допустимостта на оспорването като съобрази становищата на страните и направи оценка на представените доказателства, на които се позовава К., за да аргументира твърдението си за подаване на жалбата в срок. Съдът следва да има предвид, че при съобразяване на възраженията на касационния жалбоподател по въпроса, релевирани в допълнението към касационната жалба, а и на представляващия го юрисконсулт в съдебното заседание пред настоящия съд, провело се на 17.11.2025 г., както и на становището на К., представено в подадения от него отговор на допълнението на касационната жалба, се налага извод, че страните не спорят относно датата, до която К. е следвало да упражни правото си на жалба срещу РА до съда при съобразяване на това, че данъчният акт се явява мълчаливо потвърден от Д ОДОП София при ЦУ на НАП. Спорът между страните в тази част всъщност се концентрира около датата на изпращане на жалбата до съда чрез решаващия орган. В тази връзка относими за разсъжденията му следва да бъдат две отправни точки: 1. Положеният върху жалбата печат и вх. 53-04-143 от 07.03.2023 г. при постъпването в регистратурата на Д ОДОП София при ЦУ на НАП, както и на приложената молба, без отбелязване, че жалбата е изпратена и постъпила по пощата и 2. Положените пощенски клейма върху пощенския плик, с който се твърди, че жалбата е изпратена и постъпила в регистратурата на Д ОДОП София при ЦУ на НАП на две от тях ясно се обективира дата 07.03.2023 г., която съвпада с датата, отбелязана при входирането й при настоящия касационен жалбоподател (която сочи на просрочие на жалбата); на второто клеймо дата 22.10. с нечетима с просто око докрай година, предвид позиционирането на цифрите на печата на ръба на залепените пощенски марки и още две пощенски клейма с практически почти нечетими отбелязвания. Във връзка с разсъжденията по тази т. 2 следва да се има предвид и това, че твърдените от ответника по касация обстоятелства в отговора към допълнението на касационната жалба, че ...все пак тази изгубена първоначално пратка все пак бе намерена и изпратена, следва да бъдат обсъдени в светлината на установяванията, които ще направи АССГ по въпроса относно датата на подаване на жалбата. При това съдът следва да съобрази, че за тях следва да се потърси и представи информационна следа, каквато при твърдените обстоятелства следва несъмнено да е оставена. При това съдът следва да приобщи и специални знания по въпроса относно полагане и разчитане на датата на пощенското клеймо върху пощенския плик, с който се твърди, че е била изпратена жалбата срещу РА до съда, чрез Д ОДОП София при ЦУ на НАП. Едва след като извърши задълбочена оценка, основана на доказателствената съвкупност по делото, и прецени оспорването на РА като предявено в срок, съдът следва да пристъпи към разглеждане на спора по същество. При новото разглеждане на делото, първоинстанционният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските за водене на делото във Върховния административен съд в съответствие с правилото на чл. 226, ал. 3 АПК. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение