Решение № 1274 от 22.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5725/2007 г.

Решение № 1274 от 22.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5725/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева Производство по чл. 218е, ал. 1 ГПК вр. с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 ГПК. С решение на Варненски окръжен съд от 17.07.2007 г. по гр.д. № 2015/2006 г. е оставено в сила решение от 30.06.2006 г. по гр.д. № 5* г. на Варненски районен съд, с което са отхвърлени субективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС, предявени от Д. Т. К., М. Т. Н. от гр. В. против Е. С. А., А. Г. А., П. А. Я. и С. Я. Я., всички от гр. В. за предаване владението на реална част с площ от 311 кв.м. от поземлен имот № 414 по кадастралния план на м. "Манастирски рид, Б. чешма и Д." от 1989 г., гр. В., землище кв. "В". Касационна жалба против решението на Варненски окръжен съд е постъпила от Д. Т. К., П. Д. Л., Г. Т. Ж., М. Д. Т. и М. Т. Н. с оплаквания за необоснованост на съдебния акт и за постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Поддържа се, че в нарушение на процесуалните правила съдът се е произнесъл по невъведен от ответниците довод за незаконосъобразност на реституционното решение на Поземлената комисия; че не е зачетено неоспореното от ответниците решение на поземлената комисия, съставляващо стабилен административен акт и са формирани необосновани изводи относно липсата на идентичност между притежаваният от наследодателя на ищците имот и реституираните им земеделски земи. Въведени са и доводи относно претендираните от ответниците права на собственост върху процесния имот. Поддържа се, че удостоверението за предоставяне право на ползване върху имота е нищожно, тъй като не е подписано от председателя на ИК на ОНС; че липсва правопораждащия факт за предоставяне право на ползване върху земята поради несъответствие между протокола и списъка на лицата, на които е предоставено право на ползване; че липсва идентичност между предоставения на ответника С имот и процесния; че оценителния протокол, с който е била одобрена оценката на процесния имот е нищожен поради липса на правен субект кметски наместник, подписал протокола за оценка, а подписалото го лице не е било овластено от Кмета на Община В.. Ответниците по касационната жалба Е. С. А., А. Г. А., П. А. Я. и С. Я. Я. не вземат становище. Касационната жалба е постъпила своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. При проверка на обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира касационната жалба за неоснователна с оглед следните съображения: В решението на Варненски окръжен съд е прието за установено, че ищците са наследници по закон на М. А. Ж., починала 2002 г., на която с решение № 616 от 10.03.1999 г. на поземлена комисия гр. В. е било възстановено правото на собственост върху земеделски земи с обща площ от 4,934 дка, находящи се в терен по § 4, землище на кв. Виница, м. "Д", съставляващи имот пл. № 6* по кадастрален план 1956 г. В реституирания имот са включени 311 кв.м. от имот пл. № 414 по кадастралния план на м. "Манастирски рид, Б. чешма и Д. " от 1989 г. в гр. В.. Наследодателката на ищците М е наследник на Г.Г. Т., починал на 3.01.1930 г., на чието име в м. "Д", Варненска околия е бил записан имот от 17 дка с граници: Гани К., К. А., Н. К. и Т. К. Имотът от 17 дка е бил поделен чрез съдебна делба, извършена по гр.д. № 690/1937 г. на Варненски околийски съд, между наследниците на Г. Г. Т., по силата на която делба М. А. е получила част от дялове IV и V по разделителния протокол - имот с площ от 5 дка при граници: Фруши А., братя К, А. П. (придобил имот от Г. К. ) и Г. Т. Г. Границите на дялове IV и V от разделителния протокол по делбата от 1937 г., с оглед записванията по разписните листи към кадастралния план от 1956 г. и по помощния план не са идентични с границите на имота по реституционно решение № 616 от 10.03.1999 г. на поземлена комисия гр. В.. При така установените факти, въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС е неоснователен. Приел е, че по делото не е установена идентичност между придобития през 1937 г. от М. А. земеделски имот и възстановения с решението на поземлената комисия, съответно - приел е, че не е установено наследодателката на ищците е била собственик на имота и към момента на обобществяването му; че постановеното в нейна полза реституционно решение не е породило конститутивен ефект, поради което ищците, като нейни наследници не се легитимират като собственици на имота, в т.ч.и на процесните 311 кв.м. от имот с пл. № 414 по плана от 1989 г. С оглед липсата на доказателства, установяващи правото на собственост на ищците върху процесната земеделска земя, въззивният съд е отхвърлил ревандикационната им претенция без да разглежда доводите и да обсъжда доказателствата относно заявените противопоставими права на ответниците. Решението е правилно. Правилен, в съответствие със закона и доказателствата по делото е формираният в решението извод, че правото на собственост на ищците върху процесния имот, съставляващ 311 кв.м. от имот пл. № 6* по кадастрален план 1956 г. на землище кв. "В", гр. В. не е доказано. По делото е установено, че имотът от 17 дка, предмет на делба по гр.д. № 690/1937 г. на Варненски околийски съд, попада в територията на имоти № 3* и № 3* по помощния план, с обща площ от 14,641 дка, както и че имоти № 3* и № 3* са идентични съответно с имоти пл. № 6* и № 6* по кадастралния план от 1956 г., без обаче да е установено, че границите на имота от 5 дка, част от дял IV-ти и дял V-ти, придобити от наследодателката на ищците по делбата от 39 г. попадат в имот № 6* възстановен с решение № 616/1999 г. на поземлена комисия гр. В., респ., че процесните 311 кв.м. от имот № 6* по плана от 56 г. са част от имота, получен в дял от праводателката на ищците М. Както правилно е прието в обжалваното въззивно решение, извод за идентичност не може да бъде изведен и от показанията на разпитаните по делото свидетели, които не установяват точните граници на петте декара, владяни от М. Ж. след делбата от 1939 г., а сочените от свидетелите съседи не съвпадат както с вписаните в разписните листове по плана от 1956 г., така и със съседите, съобразно границите по делбения протокол по гр.д. № 690/1937 г. на Варненски околийски съд. Неоснователни са и касационните оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на собственост на ищците върху процесния имот е оспорено от ответниците в хода на първоинстанционното производство с молба от 15.04.2005 г. и поддържано в хода на процеса, поради което в съответствие с чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) съдът се е произнесъл по така въведеното възражение, извършвайки косвен съдебен контрол на решението на поземлената комисия. Неоснователен е и доводът, че реституционното решение на поземлената комисия съставлява стабилен административен акт, поради което е следвало да бъде зачетено от съда, без да се изследват предпоставките за възстановяване на собствеността. Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ, влязлото в сила решение на поземлената комисия удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост, но това решение няма конститутивен ефект. При оспорване на неговата материалноправна законосъобразност от трето лице, претендиращо самостоятелни права върху имота, позоваващият се на решението следва да докаже, че към момента на включването на земите в ТКЗС, собствеността е била придобита чрез признатите от закона придобивни способи. Ответникът по ревандикационния иск не е участвал в административното производство по възстановяване на собствеността, поради което не е обвързан от сила на присъдено нещо на решението на поземлената комисия и би могъл да се защити срещу материалната му незаконосъобразност само в гражданския процес относно правото на собственост върху същите земеделските земи. При въведеното от ответниците възражение, ищците е следвало да установят чрез пълно и главно доказване правото си на собственост, респ. правата на наследодателя им М. А. Ж. по отношение на процесните земи към момента на внасянето им в ТКЗС с оглед признаване на материалната законосъобразност на решението на поземлената комисия, от което черпят собственически права, каквото доказване не е проведено по делото. Неустановяването на правото на собственост на ищците върху имота, предмет на ревандикационната претенция обуславя неоснователност на предявения иск, поради което въведените с касационната жалба доводи срещу противопоставените им от ответниците права върху имота не следва да бъдат обсъждани. С оглед характера на производството по чл. 218е, ал. 1 ГПК (отм.) не следва да бъдат обсъждани и представените към касационната жалба писмени доказателства за идентичност на имота, които доказателства (удостоверение изх. № 132 от 17.01.2006 г. на Общинска служба по земеделие и гори, гр. В., решения на Общинска служба по земеделие и гори, гр. В. № 1213/2005 г., № 1240/2005 г., № 151/1993 г. и клетвена декларация от Ф. Ж. са били представени и в производството пред въззивния съд и обсъдени в обжалваното въззивно решение. Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение