Решение № 127 от 28.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 225/2012 г.

ВКСIII наказателно отделение28.03.2012 г.докладчик Красимир Харалампиев

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на осъдения Г. Й. Ф. за възобновяване на внохд № 926/2010 г. на Варненския окръжен съд и отмяна на постановеното по него решение № 262/30.08.2010 г. ПРЕКРАТЯВА производството по делото. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 127 от 28.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 225/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Харалампиев Производството е образувано по искане от осъдения Г. Й. Ф. за възобновяване на нохд № 1712/2010 г. на РС - Варна, отмяна на постановената по него присъда № 241/29.04.2010 г. и отмяна на решение № 262/30.08.2010 г. по внохд № 926/2010 г. на Варненския окръжен съд, с което тя е потвърдена. В искането е релевирано основанието за възобновяване по чл. 423, ал. 1 от НПК, подкрепено с довода, че Ф. е осъден, без да е бил редовно призован за съдебно заседание на съда, с което е нарушено правото му на защита по чл. 55 от НК. Съобразно оплакването се моли, касационната инстанция да упражни правомощията си, да възобнови наказателното дело като го върне за ново разглеждане. Пред касационната инстанция защитникът на осъдения поддържа искането по изложеното в него основание. Прокурорът даде заключение, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, тъй като не е налице основанието по чл. 421, ал. 1 НПК за възобновяване на наказателното дело. За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното: С присъда № 241/29.04.2010 г. по нохд № 1712/2010 г. на РС - Варна Г. Й. Ф. е признат за виновен за извършено от 22.05.2001 - 1.06.2001 г. в гр. Варна престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 209, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК, поради което на посоченото основание и чл. 54 от НК е осъден на единадесет месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален "строг" режим в затвор. На основание чл. 25, ал. 1 и 2, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК съдът е извършил групиране на влезлите в сила присъди по нохд № № 64/2003 г., 1232/2006 г., 2163/2007 г. на РС - Враца, нохд № 493/2004 г. на РС - Ботевград и нохд № 164/2002 г. по описа на РС - Велико Търново, с наказанието наложено по нохд № 1712/2010 г. и определил на осъдения да изтърпи едно общо най-тежко наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода, като е приспаднал фактически изтърпяното до момента наказание. С влязло в сила на 30.08.2010 г. решение № 262 по внохд № 926/2010 г. на Варненския окръжен съд присъдата е потвърдена. Въз основа на обстоятелствата по делото и в пределите на проверка по реда на възобновяването, касационната инстанция намира искането за недопустимо, макар, че е подадено от процесуално легитимирана страна срещу непроверено по касационен ред решение, тъй като е депозирано след изтичане на законоустановения шестмесечен срок по чл. 421, ал. 3 от НПК. На първо място, не е вярно твърдението на осъдения, че е осъден задочно, поради неучастието му в наказателното производство. Разглеждането на нохд № 1712/2010 г. на Варненския районен съд и постановяване на присъдата по него е станало с присъствието на Ф. и неговия защитник. По саморъчна въззивна жалба от осъдения е било образувано и внохд № 926/2010 г. на Варненския окръжен съд, като за датата на съдебното заседание Ф. лично е бил призован /л. 13 и 14/, но не се е явил, без да посочи уважителна причина, при което делото е разгледано в съответствие с разпоредбата на чл. 329, ал. 2 НПК. На следващо място, съгласно чл. 346 НПК, решение № 262 от 30.08.2010 г., постановено по внохд № 926/2010 г. на Варненския окръжен съд не е от категорията съдебни актове, подлежащи на касационна проверка по жалба или протест, поради което е влязло в сила в деня на постановяването му - 30.08.2010 г., каквото е императивното правило на чл. 412, ал. 2, т. 1 НПК. При това положение шестмесечният срок по чл. 421, ал. 3 НПК за възобновяване на наказателното производство по молба на осъдения е започнал да тече от тази дата и е изтекъл на 28.02.2011 г. Искането на осъдения Ф. е подадено на 13.01.2012 г. чрез администрацията на затвора - Враца. Следователно, направеното искане се явява просрочено, поради което е недопустимо и не би могло да породи последици като предизвика разглеждане на искането за възобновяване по същество. Поради това, същото следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по негов повод наказателно производство пред ВКС - да бъде прекратено. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Цитирани разпоредби

2