Решение № 13415 от 7.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11306/2016 г.

Решение № 13415 от 7.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11306/2016 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по постъпила касационна жалба от "Е. Е. М." ООД, гр. С., със съдебен адрес гр. С., бул. "Ц. О." .№..., ет. ..., чрез процесуален представител адв. Н. П. от Адвокатска колегия - С., срещу решение № 5569 от 08.08.2016 г. на Административен съд С. - град, по адм. дело № 7950/2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № Ц-24/30.06.2015 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в частта му по т. IV и т. IХ, с които е се актуализира, считано от 01.07.2015 г., преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници - биомаса, получена от дървесни остатъци, биомаса получена от прочистване на гори, горско подрязване и други дървесни отпадъци без ДДС, за електрически централи с инсталирана мощност до 5 МВт. Касаторът намира така постановеното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено и претендира разноски за двете инстанции. В съдебно заседание касационния жалбоподател се представлява от адв. М. Л. от Адвокатска колегия - П., който заявява становище с което поддържа така подадената жалба. Представя писмена защита. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране, гр. С., чрез надлежно упълномощен процесуален представител Р. Р., оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - "ЕВН Б. Е." ЕАД, редовно призован, не се представлява и не взема становище по жалбата. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на съда е законосъобразно и следва да се остави в сила. Настоящият тричленен състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението, от страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 5569 от 08.08.2016 г. на Административен съд С. - град, по адм. дело № 7950/2016 г., се произнесъл по отношение на твърдяната нищожност на оспорения административен акт, като жалбата на "Е. Е. М." ООД, гр. С. срещу Решение № Ц-24/30.06.2015 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ е отхвърлена като неоснователна, като по отношение на наведените доводи за унищожаемост на оспорения административен акт, жалбата е просрочена, поради което на основание чл. 159, т. 5 от АПК е оставена без разглеждане. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е констатирал, че атакуваното решение е прието на основание чл. 32 от ЗЕВИ и е индивидуален административен акт с оглед характера му и адресатите, които са определен кръг, а не неопределен брой лица съгласно чл. 65 от АПК, за да се приеме, че е общ административен акт. В тази връзка съдът се е позовал на определение от 4.03.2013 г. на ВАС по адм. дело № 473/2013 г. и е посочил, че по същите съображения индивидуален административен акт е и оспореното Решение № Ц-24/30.06.2015 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 36а, ал. 2 от ЗЕ, доколкото в случая се отнася до регулиране на цени. Констатирал е, че дружеството е узнало за решението на 30.06.2015 г., за която дата не се спори по делото, поради което е изчислил, че 14-дневният срок по чл. 149, ал. 1 от АПК за оспорване е изтекъл на 14.07.2015 г. - присъствен ден. Затова е приел, че жалбата на "Е. Е. М." ООД, която е постъпила на 28.07.2015 г., в частта, с която се претендира унищожаемост на атакувания акт, следва да бъде оставена без разглеждане на основание чл. 159, т. 5 от АПК. Така постановения съдебен акт е правилен и не страда от твърдените в жалбата пороци. Изложените от първоинстанционния съд съображения за просрочието на жалбата се споделят напълно и от касационната инстанция. Съгласно чл. 13, ал. 3 от Закона за енергетиката (ЗЕ) в редакция изм. в ДВ, бр. 35/2015 г., в сила от 15.05.2015 г. и следователно действаща към момента на вземане на оспореното Решение № Ц - 24 от 30.06.2015 г., Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) се произнася с мотивирани решения, които са индивидуални или общи административни актове. Правомощията на КЕВР са изброени в чл. 21 от ЗЕ е да осъществява регулиране на цените в случаите, предвидени в този закон. Разпоредбата на чл. 36а от ЗЕ урежда въпроса с утвърждаването на нови цени или изменение на действащите цени (вече регулирани), като изрично в ал. 2 е предвидено, че решението на Комисията е индивидуален административен акт. Оспореното пред административния съд Решение № Ц - 24 от 30.06.2017 г. на КЕВР касае актуализация на преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, в това число и по отношение на производителите на възобновяема енергия от биомаса. Процесното решение се състои от точки и подточки, които уреждат различни хипотези, като по оспорената т. IV от диспозитива има три подточки в които са диференцирани три групи производители на електрическа енергия съобразно инсталираната мощност на електрическата централа, а в т. IХ се отнася до две групи производители, които също са диференцирани по този признак. При така извършения анализ на правното регулиране на оспорения административен акт следва да се изведе, че правните субекти са определяеми според посочени в акта признаци, тоест адресатите не са неопределен брой лица, каквото е характерно според чл. 65 от АПК за общите административни актове. В случая се касае за съвкупност от множество индивидуални административни актове, което не е прецедент в правната действителност. Съгласно чл. 15, ал. 2 от ЗЕ и чл. 25, ал. 3 от ЗЕ, решенията на КЕВР се публикуват на интернет страницата на комисията и друго съобщаване на този вид актове не е предвидено. Поради което правилно първоинстанционния съд е приел, че съобщаването на оспорения административен акт е извършено с публикуването му на 30.06.2015 г. и срокът за оспорване е изтекъл на 14.07.2015 г., а подадената на 28.07.2015 г. жалба е просрочена и правилно не се произнесъл по наведените доводи за неговата унищожаемост. За да отхвърли жалбата на "Е. Е. М." ООД за прогласяване на нищожността на Решение № Ц-24 от 30.06.2015 г., първоинстанционният съд е приел, че атакуваното решение на Комисията за енергийно и водно регулиране е издадено от компетентен орган, в съответствие с правомощията по чл. 32, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗЕВИ (Закон за енергията от възобновяеми източници). Правилно съдът е приел, че решението е постановено в предвидената от закона писмена форма, като са изложени фактическите и правни основание за неговото издаване, поради което не страда от порок във формата, тъй като съдържа изброените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, а именно: наименование на органа, който го издава, наименование на акта, адресат, фактическите и правни основания за постановяване на решението, разпоредителна част, определяща правата и задълженията, начина и срока на изпълнение, срока и начина на обжалване и е подписано от председателя на колективния орган. Посочени са правните и фактически основания, за издаване на административния акт и са изложени съображения, обосноваващи възприетия от комисията начин на формиране и определяне на преференциалните цени на електрическа енергия, произведени от възобновяеми източници. Спазена е и разпоредбата на чл. 35 от АПК, тъй като видно от материалите по делото, КЕВР е обсъдила предложенията и възраженията на дружествата, включително и по направените възражения на настоящия касационен жалбоподател. Нарушенията на административнопроизводствените правила са основания за нищожност само когато са толкова съществени, че имат за правна последица липса на волеизявление. Нарушенията на материалния закон принципно имат за последица унищожаемост на административния акт. Нищожен поради материална незаконосъобразност е този административен акт, който изцяло е лишен от нормативна основа, не е издаден нито въз основа на закон, нито въз основа на подзаконов нормативен акт, т. е. когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв нормативен акт и не намира никаква нормативна опора. Превратното упражняване на власт също е порок, който принципно води до унищожаемост. В случая оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за писмена форма и съдържание и като такъв представлява валиден индивидуален административен акт. Не се установяват, а и не се твърдят такива съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да имат последица нищожност. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с наведените в касационната жалба доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че подадената касационна жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Направените искания от пълномощника на ответната страна за присъждане на разноски пред ВАС са основателни и в съответствие с чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва жалбоподателят бъде осъден да заплати на КЕВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,