Решение № 14335 от 7.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 828/2011 г.

Решение № 14335 от 7.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 828/2011 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на Маргит Ева Папапай Мировне от гр. София, против решение от 24.11.2010 г., постановено по адм. дело № 4258/2010 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № ЧР-09-123/25.05.2010 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" /ИА "ВКВПД"/ за прекратяване на служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл (при съкращаване на длъжността) за длъжността "главен експерт" в сектор "Програми зад граница" в отдел "Международни организации" на Дирекция "Социални програми" в ИА "Социални дейности на МО". Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно - почивно дело" град София, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на АССГ, което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Първоинстанционният съд е установил, че жалбоподателката е била държавен служител, като е заемала длъжността "главен експерт" в сектор "Програми зад граница", отдел "Международни организации" в дирекция "Социални програми" на Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерството на отбраната". С обжалваната заповед изпълнителният директор на ИА "ВКВПД" е прекратил служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено ПМС № 54/1.04.2010 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерство на отбраната и утвърдено ново длъжностно разписание със заповед от 14.05.2010 г., в сила от 25.05.2010 г. С чл. 2 от ПМС № 54/1.04.2010 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерство на отбраната и за определяне на структури на пряко подчинение на министъра на отбраната е преобразувана Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерството на отбраната" в Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" и е очертан обхвата на дейност на преобразуваната агенция. В чл. 2, ал. 3 от посоченото постановление са изброени дейностите на Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерството на отбраната", които се поемат от Министерството на отбраната и съответно от преобразуваната агенция. Съгласно § 4, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на постановлението служебните правоотношения на държавните служители от реорганизираните организационни структури и административни звена на Министерството на отбраната и структурите на пряко подчинение на Министъра на отбраната се уреждат в съответствие с чл. 87а от ЗДСл, а в случаите на съкращаване на длъжности - в съответствие с чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. С представените по делото длъжностни разписания на ИА "Социални дейности на МО", в сила 1.07.2009 г. и на новата ИА "Военни клубове и военно-почивно дело", в сила от 25.05.2010 г. се установява, че общата численост на закритата агенция е била 760 щатни бройки, а на новата ИА - 511 щатни бройки. В новото длъжностно разписание отделът и дирекцията, в които е работила жалбоподателката, не съществуват като нормативно определени позиции. Жалбоподателката твърди, че дейността, която е осъществявала по длъжностна характеристика е преминала в Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" и заеманата от нея длъжност е продължила да съществува в новата агенция. Административният орган е представил доказателства, от които се установява, че специализираната администрация на ИА "ВКВПД" е организирана само в две дирекции: "Управление на военните клубове и военно-почивното дело" и "Информационен център на МО" и че не съществува длъжност, свързана с осъществяване на програми зад граница. С оглед на това следва да се приеме, че длъжността на жалбоподателката не съществува и като система от функции и задачи по новото длъжностно разписание. Длъжността, заемана от Папапай след 25.05.2010 г. не преминава като система от функции, задължения и дейности в Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело", предвид намаляването на общата численост на новата агенция, както и премахването на дирекцията, в която е работила жалбоподателката. При тези доказателства АССГ е приел оспорената заповед за издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на материалноправните разпоредби на закона. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно, поради съответствието му с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 87а от ЗДСл, "при преминаване на длъжност от закрита администрация в друга, служебното правоотношение не се прекратява". В случая правилно АССГ е приел, че тази хипотеза е неприложима по отношение на жалбоподателката, поради липсата на звеното в администрацията, в което е работила по служебно правоотношение. Дефиницията на понятието "длъжност в администрацията" е дадено в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията /ДВ, бр. 18 от 5.03.2004 г./ и според тази дефиниция "длъжност в администрацията е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително и по правоотношение, възникнало на основание на Закона за министерството на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България или Закона за изпълнение на наказанията, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика". Следователно белезите на понятието "длъжност в администрацията" са два: 1. нормативно определена позиция, 2. изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Поради това, когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, трябва да бъде установено, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование /нормативно определена позиция/ в длъжностното разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. И двете изисквания следва да бъдат установени кумулативно. По отношение на заеманата от жалбоподателката длъжност е установено наличието и на двете кумулативни предпоставки. Заеманата от жалбоподателката длъжност не съществува като нормативно определена позиция в утвърденото длъжностно разписание на ИА "ВКВПД". С оглед на това тя не фигурира и като съвкупност от функции, задачи и задължения по длъжностна характеристика. В този смисъл и изводите на АССГ за неприложимост на чл. 87а от ЗДСл са обосновани. В случая се касае до съкращаване на длъжности по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, поради което служебните отношения на държавните служители не преминават към правоприемника по реда на чл. 87а от ЗДСл. Не са налице и нарушения, свързани с формата на административния акт и производството, в което е издаден. Заповедта на изпълнителния директор на ИА "ВКВПД" съдържа изложение на обстоятелствата, обуславящи прекратяването на служебното правоотношение, и се позовава на нормативните актове и документите, от които се извежда съкращението на заеманата от жалбоподателката длъжност. Налице е писмено предизвестие до жалбоподателката, но дори и да не изпратено такова, то не е от изискванията, които имат съществено значение за законосъобразността на прекратяване на служебното правоотношение. Поради това касационната инстанция приема, че постановеното от Административен съд София-град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Касационният ответник пред настоящата инстанция е претендирал разноски, поради което касаторката следва да бъде осъдена да му заплати 150 лева юрисконсултско възнаграждение за процесуалния му представител. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение