Решение № 470 от 12.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7957/2017 г.

Решение № 470 от 12.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7957/2017 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник - председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) срещу Решение № 2667 от 21.04.2017 г., постановено по адм. дело № 2354 по описа на Административен съд С. - град (АССГ) за 2017 г., 38 състав. С него е отменено Решение № 2088 от 09.02.2017 г., издадено от настоящия касационен жалбоподател и преписката е върната от първоинстанционния съд на председателя на ДАБ за разглеждане на молбата на О. Ф., гражданка на Афганистан, за международна закрила по същество. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел за приложими чл. 67д, ал. 2 и ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), както и това, че след обратното приемане на чужденката производството за предоставяне се възобновява служебно, без да е необходимо отново да бъде подадена молба. Поддържа се становище, че в спорната хипотеза приложение намира чл. 77, ал. 3 ЗУБ предвид липсата на предпоставките на чл. 77, ал. 2 ЗУБ за възобновяване на спряното производство. Прави се позоваване се на чл. 15, ал. 1, т. 7 ЗУБ. Иска се отмяната на обжалваното решение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответната страна - О. Ф. не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява, но се представлява от упълномощен адвокат, който от нейно име оспорва жалбата. По същество моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да отмени Решение № 2088 от 09.02.2017 г., издадено от заместник - председателя на ДАБ, първоинстанционният съд е приел, че то е издадено от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Като се е позовал на чл. 67д, ал. 2 и ал. 3 ЗУБ, съдът е приел, че след обратното приемане на чуждия гражданин производството по предоставяне на международна закрила се възобновява служебно, без да е необходимо отново да се подава молба. Направил е извод, че административният орган не може да се позовава на срокове, изтекли преди обратното приемане на територията на България. Мотивирал се е, че обратното становище предполага прекратяването на всички производства, по които България е определена като компетентна страна и е приела обратно на територията си чуждите граждани, което противоречи на целта на закона. По тези съображения съдът е отменил оспореното административно решение и е изпратил преписката на компетентния административен орган за разглеждане на молбата за международна закрила по същество. Решението е валидно, допустимо и правилно. При безспорна фактическа обстановка, спорът е правен. Правилен и съобразен с приложимите материалноправни разпоредби е направеният от състава на АССГ краен извод за незаконосъобразност на спорното решение на заместник - председателя на ДАБ. В настоящия случай тримесечният срок по чл. 15, ал. 1, т. 7 ЗУБ е изтекъл на 02.12.2016 г., въпреки което два месеца по-късно (до 09.02.2017 г.) решение за прекратяване на производството на О. Ф. не е било издадено. Такова е издадено едва на 09.02.2017 г. след решението за обратното приемане от 16.01.2017 г. и подаване на молбата за възобновяване на 20.01.2017 г. Като е процедирал по този начин, при превратно упражняване на власт, административният орган е преградил възможността О. Ф. да се възползва от предвидената по чл. 77, ал. 4, изр. второ ЗУБ възможност. Разпоредбата допуска еднократно възобновяване на прекратено на основание чл. 15, ал. 1, т. 7 ЗУБ производство в случаите на обратно приемане, поради което на още по - голямо основание в спорната хипотеза спряното, но непрекратено производство е следвало да бъде възобновено и да продължи за разглеждане на молбата по същество. В този смисъл следва да се споделят изложените от първоинстанционния съд съображения, че органът не може да се позовава на срокове, изтекли преди обратното приемане на лицето на територията на България, както и крайния му извод за незаконосъобразност на оспореното пред него решение на заместник - председателя на ДАБ. Наред с това, по предписанието на чл. 67д, ал. 2 ЗУБ, когато в случаите по чл. 67а, ал. 2, т. 3 ЗУБ се установи, че Р. Б. е компетентна държава за разглеждането на молбата, решаващият орган образува производството за предоставяне на международна закрила в Р. Б. и се прилагат правилата на раздели II, III и IV от глава Шеста "Производство". В хипотезата по чл. 67д, ал. 3 ЗУБ, когато е получено искане за обратно приемане на чужденец, чиято молба вече е била разгледана по същество в Р. Б., решаващият орган прекратява производството по този раздел. По аргумент за обратното, доколкото към момента на получаване на искането от Ф. Р. Г. от 21.10.2016 г. за обратно приемане на настоящата ответница по касация и постановяване от решаващия орган на Решение № 11513 от 16.01.2017 г. за приемането й на територията на Р. Б., молбата за закрила на това лице не е била разгледана по същество, като същевременно с това образуваното производство е било спряно, но не е и прекратено към този момент, то е следвало да бъде възобновено и да продължи. Предвид изложените съображения, първоинстанционното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение