Решение № 557 от 6.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 2189/2013 г.

Решение № 557 от 6.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 2189/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Антоанета Данова Производството е образувано по искане на Главния прокурор за възобновяване на наказателно дело - внохд 33/2013 г. на ОС - Благоевград, отмяна на постановеното от него решение от 3.04.2013 г. спрямо подсъдимия М. С. Ш. и връщане на делото на същия съд за ново разглеждане, поради допуснати нарушения по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. В искането се твърди, че въззивното решение е постановено при допуснато нарушение на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НК, тъй като съдът незаконосъобразно е отказал да приложи разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б. "а" от НК, връщайки на М. Ш. л. а. "марка" с рег. № - негова собственост, макар че превозното средство е послужило за извършване на престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК, защото осъществяването на изпълнителното деяние е станало възможно, понеже предмета на престъплението се е намирал в този автомобил. Посочено е, че приемайки неприложимост на нормата на чл. 53, ал. 1, б. "а" от НК в случая, съдът е допуснал съществено нарушение на материалния закон, тъй като не е приложил закон, който е следвало да бъде приложен. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането на Главния прокурор и моли то да бъде уважено по съображенията, изложени в него. Осъденият М. С. Ш., редовно призован не се явява и не взема становище по искането на Главния прокурор. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД след като прецени доводите, релевирани в искането на Главния прокурор, становището на представителя на ВКП, изразено в съдебното заседание и материалите по делото, намери за установено следното: С присъда от 13.12.2012 г., постановена по нохд. 1111/2012 г., РС - Петрич е признал подсъдимия М. С. Ш. за виновен в това, че на 3.05.2012 г. в района на "населено място", в собствения си автомобил "марка" с ДК [рег. номер на МПС] държал акцизни стоки без български бандерол, а именно 640 кутии цигари марка "Р. С. "на обща стойност 4800 лв., когато такъв се изисква по закон - чл. 2, т. 2; чл. 4, т. 1 и т. 7; чл. 19, ал. 1 и чл. 64, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от Закона за акцизите и данъчните складове и чл. 25, ал. 1, ал. 2, ал. 5 и ал. 6 и чл. 28, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия, като деянието представлява немаловажен случай, поради което и на основание чл. 234, ал. 1 от НК във вр. с чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложил наказание десет месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата е постановено иззетите като веществено доказателство л. а. "марка" с ДК [рег. номер на МПС], ведно с свидетелство за регистрация част I и II, контактен ключ и нитачка с жълта дръжка да бъдат върнати на собственика или на упълномощено от него лице. На основание чл. 234, ал. 3 от НК са отнети в полза на държавата акцизните стоки без бандерол. В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски. По протест на РП - П., касаещ единствено присъдата в частта й относно връщането на вещественото доказателство - л. а. на собственика му М. С. Ш., пред ОС - Благоевград е било образувано внохд. 33/2013 г., приключило с решение № 1295 от 3.04.2013 г., с което е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда. ВКС намира, че искането за възобновяване на наказателното производство е процесуално допустимо, тъй като е направено в законния срок по чл. 421, ал. 1 от НПК от процесуално легитимиран субект и се отнася до влязъл в сила съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения: За да не приложат разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б. "а" от НК и откажат отнемане в полза на държавата на превозното средство, в което са били намерени акцизните стоки без бандерол, двете съдебни инстанции по фактите са приели, че изпълнително деяние, което е било инкриминирано и за което М. Ш. е осъден за "държане" на акцизни стоки без бандерол, какъвто се изисква по силата на закон. Посочили са, че по своята същност "държането" представлява осъществяване на фактическа власт върху определена вещ, като за нейното осъществяване е без правно значение къде вещта се намира, както и дали е била укрита. Във връзка с изпълнителното деяние, съдилищата са приели, че автомобилът, в който е открит предметът на престъплението не се явява средство по смисъла на чл. 53, ал. 1, б. "а" от НК, което да е послужило за извършването на престъплението, тъй като за осъществяване на фактическата власт върху предмета по чл. 234 НК, не е необходимо то да бъде опосредено чрез използването на други движими вещи. Съображенията на съдилищата да не приложат разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б. "а" от НК и да не отнемат в полза на държавата превозното средство, в което са били укрити акцизните стоки без бандерол, се споделят от настоящият съдебен състав. В този смисъл са и дадените указания по приложението на закона в т. 1 от ТР № 2 от 18.12.2013 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСНК на ВКС, според които "превозното или преносно средство, в което са открити акцизните стоки без бандерол, предмет на престъплението по чл. 234 от НК, не подлежи на отнемане по реда на чл. 53, ал. 1, б. "а" от НК", тъй като превозното или преносно средство, в което е намерена акцизната стока без бандерол следва да се разглежда единствено като място на упражнената фактическа власт върху нея, а не като средство за извършване на престъплението, доколкото не е пряко свързано с осъществяване на изпълнителното деяние. По изложените съображения искането на Главния прокурор като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и с аргумент за обратното на чл. 425 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение,