Решение № 2923 от 16.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15344/2014 г.

Решение № 2923 от 16.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15344/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова чл. 221, ал. 2 АПК Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Медиа Сървис" ООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Прилеп", № 173, ет. 2, ап. 25, представлявано от управителя Даниел Руменов Сапунджиев, против Решение № 2492 от 31.10.2014 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 1691 по описа за 2014 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 031304652/14.02.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с Решение № 161/07.05.2014г на Директора на Дирекция "ОДОП " Варна при ЦУ на НАП София, с който са установени задължения за данъци по ЗДДС за данъчни периоди месец декември 2012г; февруари 2013 г. и март 2013г в размер общо на 34 175,85 лв - главница и 3 169,27 лв. - лихва. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани и незаконосъобразни изводи за действителност, евентуално - за законосъобразност на РА. Поддържа се, че РА е нищожен поради пороци при възлагането на ревизията. По същество, съдът необосновано приел, че не е доказано процесните фактури, издадени от "Овеос Трейд 2012" ЕООД, да отразяват реално осъществени данъчни събития, само защото две от наетите от доставчика физически лица са отрекли да са работили за посочената фирма и фирмата доставчик не е внесла осигурителни вноски за наетите лица; не са обсъдени събраните писмени доказателства относно посочения факт с правно значение, нито доводите на жалбоподателя. Съдът не съобразил задължителна съдебна практика на СЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС. Иска се отмяна на решението и на РА, както и присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът по касационната жалба ДД"ОДОП" Варна при ЦУ на НАП не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество-неоснователна поради следното: Неоснователен е касационният довод за нищожност на процесния РА. Правилно съдът е съобразил, че ревизионното производство е започнало с издаването на Заповед за възлагане на ревизия № 1302317/10.06.2013 г., изменена със ЗВР № 1304652/29.10.2013 г. на Началник сектор "Ревизии" Дирекция "Контрол" при ТД на НАП Варна - компетентен орган, съгласно Заповед № Д-635/9.05.2013 г. Съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК, след изменението с ДВ бр. 82/2012 г., РА се издава от органа, възложил ревизията и ръководителя на ревизията, поради което не е необходимо издаването на Заповед за определяне на компетентен орган /ЗОКО/, защото компетентността на издателите на РА следва от закона. По същество, спорът е бил за относно законосъобразността на отказа на данъчен кредит по 18бр. фактури, издадени от "Овеос трейд 2012" ЕООД, с предмет "услуги". За да отхвърли жалбата на РЛ, съдът е приел, че от жалбоподателя не е доказано фактурите да отразяват действително извършени данъчни събития, а той именно носи доказателствена тежест относно този факт и за него са последиците от недоказването. Не е било спорно пред първоинстанционния съд, че основната дейност на ревизираното дружество е била: строителни услуги и обслужване на рекламни съоръжения-монтаж и демонтаж на рекламни постери, мониторинг на рекламно-информационни елементи /РИЕ/, извършване на текущи ремонтни дейности, както и че дружеството е разполагало с достатъчно персонал, материали и техника за осъществяването на тази дейност. Спорна е била реалността на фактурираните услуги със същия предмет с издател посоченият пряк доставчик. За да откажат право на данъчен кредит по фактурите, органите по приходите са приели, че тази реалност не е доказана, защото не е установено в ревизионното производство, къде, с какъв персонал и по-какъв конкретно начин са осъществявани фактурираните услуги. Констатирано е, че цените на фактурираните услуги с доставчик "Овеос Трейд 2012" ЕООД, са по-високи от тези, по които ревизираното дружество е фактурирало същите услуги на свои клиенти. Прието е, че ревизираното дружество не е доказало каква част от извършените от него услуги към негови клиенти е извършило самото то и за каква част е използвало посочената фирма като подизпълнител. Представените в тази връзка приемо-предавателни протоколи си противоречат и не дават убедителен отговор на посочения въпрос. Изрична е констатацията, че процесните услуги са извършени от самото ревизирано лице, но документално са оформени като получени от фирмата пряк доставчик, като за този извод само като косвен аргумент е установеното, че фирмата пряк доставчик не е разполагала с достатъчно персонал за извършване на услугите, а и част от посочените като наети от нея физически лица писмено са отрекли да са работили за посочената фирма. Обосновано на събраните доказателства първоинстанциоинният съд е приел, че тези констатации не са били опровергани по никакъв начин. Приетото без оспорване заключение на съдебно-счетоводна експертиза е установило осчетоводяване при доставчика на фактури с различни номера от тези на процесните фактури, като този факт не е получил никакво задоволително обяснение до края на първоинстанционния процес. Вещото лице е предположило, че става дума за софтуерна грешка при осчетоводяването на фактурите, но самото то е подчертало, че става дума за предположение, още повече, че заключението е изготвено не след проверка на счетоводството на доставчика, а въз основа на представени от ревизираното лице счетоводни документи. Посоченият факт разколебава извода за притежаване на годни документи, по които се претендира данъчен кредит, след като се отнася до валидността на номерата им, което е съществен реквизит. Това е така, въпреки потвърждението на представляващия фирмата пряк доставчик, че това дружество е издало фактурите. Този представител е бил разпитан като свидетел в първоинстанционния процес и неговите показания косвено потвърждават констатациите на органите по приходите за недоказана реалност на фактурираните услуги, първо, защото свидетелят не посочва нито един конкретен обект в град Варна, където да са извършвани фактурираните услуги по подмяна на рекламни пана и други ремонти на билбордове; после, защото свидетелят не посочва сигурно нито едно име на наето от фирмата му физическо лице, освен това на съпругата си. Тези свидетелски показания противоречат и на събраните писмени доказателства относно вида на наемането на работници, като свидетелят категорично е отговорил, че представляваното от него дружество е наемало лица само на трудови договори, а в ревизионното производство са представени граждански договори и именно лицата по два от тези договори са дали писмени обяснения, че не са работили за въпросното дружество. С право първоинстанционният съд се е позовал на доказателствения дефицит във връзка с начина, по-който посоченият като изпълнител на процесните услуги, се е снабдил с материалите за извършване на процесните услуги, както и на обстоятелството, че фирмата - доставчик фигурира в публичния Бюлетин за издирвани от НАП лица. В крайна сметка, съдът, съобразно мотивите на Съда на ЕС в решения по тълкуване на разпоредби на Директивата по ДДС, е направил съвкупна преценка на събраните доказателства и е направил обосновани фактически изводи за недоказана реалност на фактурираните доставки. При това, в съответствие с материалния закон е правният му извод за законосъобразен отказ на данъчен кредит по процесните фактури. Предвид изложеното, първоинстанционното решение не страда от посочените в касационната жалба пороци и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2492 от 31.10.2014 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 1691 по описа за 2014 г. Решението не подлежи на обжалване.