Решение № 6694 от 3.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3228/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. Т., гражданин на Мароко, чрез адв. Аргиров, против Решение 887/09.02.2024 г., постановено по адм. дело 5911/2023 г., по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Решение 9226/18.05.2023 г., на Заместник - председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго решение, с което молбата на кандидата да бъде удовлетворена. Ответникът - Заместник - председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуалния си представител юрк. Хичовски, оспорва касационната жалба като неоснователна. Не претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура на Република България изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил като неоснователна жалбата на А. Т., гражданин на Мароко, срещу Решение 9226/18.05.2023 г., на Заместник - председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат съдът е приел, че за А. Т. не са налице законовите основания по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на международна закрила от Република България, поради което правилно и законосъобразно административният орган е постановил решение за отказ. Установено е, че жалбоподателят е напуснал легално страната си по произход през 2013 г. с паспорт до Истанбул, Турция, след което нелегално е преминал в Република България. През 2014 г. молбата му за закрила в България е отхвърлена, поради което нелегално преминава в Германия, където също подава молба. На 20.07.2017 г. е бил върнат в България, като оттогава пребивава нелегално в страната. Подал е последваща молба за закрила с рег. УП 9261 от 07.01.2022 г., която е допусната до ново производство за предоставяне на международна закрила. За първи път по това производство жалбоподателят съобщава истинските си имена. Молбата си кандидатът е мотивирал с причини от икономически и личен характер, поради което административният орган е постановил отказ по нея. Решението е правилно. При постановяването на решението от Административен съд София град не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, които да налагат неговата отмяна. Съдът е изяснил фактите от значение за правния спор като е изложил подробни аргументи за направените от него изводи от фактическа и правна страна. Решението е постановено при правилна преценка на доказателствата по делото, при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Правилно с оглед събраните доказателства, АССГ е приел, че Решение 9226/18.05.2023 г., на Заместник - председатея на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на А. Т. му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут е правилно и законосъобразно. От събраните по делото доказателства не се установява за него да са налице законовите основания по чл.8 и чл.9 от ЗУБ налагащи да му се предостави международна закрила. С оглед обстоятелствата, изложени в жалбата срещу решението на административния орган и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. В тази връзка съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата касационна инстанция и не е необходимо да се преповтарят. А. Т. пребивава нелегално на територията на Република България от 2017 г. Напускането на страната му по произход не е свързано с преследване или заплаха за живота или личността му. Правилно съдът е приел, че по отношение на жалбоподателя не съществуват никакви заплахи от каквото и да било естество, които да обосновават у него основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др., поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец на чужденеца по смисъла на чл.8 от ЗУБ. Настоящата инстанция споделя изводите както на административният орган, така и на първостепенния съд, чужденецът е мигрант, а не лице, търсещо закрила. Решаващият съд в своя съдебен акт, обосновано е споделил становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на А. Т. и на хуманитарен статут, доколкото не са налице хипотезите на чл. 9 от ЗУБ и от доказателствата по делото не може да се приеме наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице поради безогледно насилие, резултат от въоръжен вътрешен и международен конфликт, включително и в хипотезата на чл. 9, ал. 3 от ЗУБ. Причините, които кандидатът за предоставяне на закрила е изложил, са свързани с търсенето на по-добър живот и възможности, както и това, че иска да сключи брак с българска гражданка. Правилно първоинстанционният съд е изложил мотиви, че тези причина са от икономически и личен характер и не обосновават предпоставките за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. Съдът надлежно е установил фактическите обстоятелства по повод издаването на процесното решение. Делото е изяснено от фактическа и правна страна, също и е попълнено с необходимия за установяване на обективната истина доказателствен материал. При постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения съставляващи касационни основания за отмяна, същото е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение