Решение № 16460 от 13.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1772/2011 г.

Решение № 16460 от 13.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1772/2011 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на сектор "Охранителна полиция" на Районно управление "Полиция" към Областна дирекция на МВР гр. Кърджали, против решение № 137 от 10.12.2010 г., постановено по адм. дело № 190/2010 г. по описа на Административен съд гр. Кърджали. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - Станимир Тодоров Тодоров, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Кърджали е отменил заповед № 435/12.10.2010 г. на началника на сектор "Охранителна полиция" - РУП гр. Кърджали, с която на Станимир Тодоров Тодоров е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедна е издадена от компетенетн орган и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е постановена в нарушение на предписаната от закона форма и в противоречие с материалноправните норми на Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и Правилна за приложението му. От събраните по делото доказателства е установено, че на 27.08.2010 г. Станимир Тодоров е бил на работа и е изпълнявал служебните си задължения по безопасност на движението като използвал радар с дистанционно устройство. На 08.09.2010 г. друг служител на РУП Кърджали изпълнявал същите задължения, при което установил, че дистанционното устройство за радара липсва. При направената проверка е установено, че последен с радара и дистанционното устройство е работил Тодоров. Същият е дал писмени обяснения на 21.09.2010 г., в които заявил, че "към настоящия момент не мога да си спомня къде точно съм прибрал дистанционното управление на трафик радара". Като фактически основания за издаване на оспорената заповед е посочено, че дисциплинарното наказание е наложено за това, че на 27.08.2010 г. Станимир Тодоров след приключване на работа прибрал радара в куфарчето, но не могъл да си спомни дали е прибрал дистанционното за същия или го е забравил, като в резултат на проявената небрежност дистанционното устройство на радара е изгубено. С оглед на така установеното изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорената заповед са правилни и обосновани. Законосъобразно съдът е приел, че в оспорената заповед не са посочени разпоредбите, които е бил длъжен да изпълни държавния служител и съответно, които е нарушил. От факта, че на 21.09.2010 г., когато са дадени писмените обяснения служителят не може да си спомни къде точно е прибрал дистанционното устройство на радара на 27.08.2010 г., не следва извод, че същият е нарушил служебните си задължения, нито пък, че е загубил същия и е проявил небрежност в служебната си дейност, още повече, че служебния автомобил и радара се ползват от всички служители. Ето защо изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена при липса на фактически основания за налагане на дисциплинарното наказание, при което е нарушена и разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. При постановяване на обжалваното решение съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните. Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата са направени изводите, че заповедта е издадена в нарушение на предписаната от закона форма и в противоречие с материалноправните норми на ЗМВР и ППЗМВР. На тази база е и заключението, че жалбоподателят не е извършил дисциплинарно нарушение и е направил обоснован извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,