Решение № 8965 от 30.9.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2369/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по касационна жалба на М. А. А., чрез адв. Д. Семерджиева, против Решение 4795 от 12.12.2024 г., постановено по адм. дело 140/2024 г. по описа на Административен съд Пазарджик. С решението е отхвърлена жалбата на лицето против Решение 1012-12-388#1 от 05.01.2024 г. на директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане 122-00-547-6 от 24.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което, на основание чл. 54ж, ал.3, във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО, е разпоредено М. А. А. да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 17.05.2022 г. до 16.11.2022 г., в размер на 9 490.59 лева главница и 1 317.59 лева дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

Изложени са доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че съдът не е съобразил възраженията във връзка с действието на административните актове и психичното отношение на осигурения към дължимостта на сумите във връзка с приетата недобросъвестност. Искането е за отмяна на решението и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът директорът на ТП на НОИ Пазарджик, чрез гл. юриск. Ц. Манева, в представен по делото писмен отговор, оспорва касационната жалба, счита същата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, жалбата се явява неоснователна.

От събраните по делото доказателства е установено, че със заявление, вх. ЗПОБ-602-01-0180 от 19.05.2022 г. на ТП на НОИ Пазарджик, М. А. А. е сезирал административния орган с искане за отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ на основание чл.54а от КСО, като в него е декларирал, че последното му правоотношение е с работодател от Ирландия и същото е прекратено, считано от 17.05.2022 г. Във връзка с Уведомително писмо, изх. У-122-00-547-1 от 23.05.2022 г., от лицето са представени следните документи: заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от държава-членка на ЕС/ЕИП, в което е декларирал причина за прекратяване на трудовата дейност за последния период - изтичане срока на договора", декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65 (2) от Регламент (ЕО) 883/2004, копия от фишове за заплата - 3 броя и трудови договори с работодателя Keelings Softfruits UC за периодите от 15.02.2021 г. до 30.09.2021 г. и от 10.01.2022 г. до 01.10.2022 г. Не е представен документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост.

В тази връзка, на основание чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица /НОИПОБ/, със структурирани електронни документи /СЕД/ U001 389662 от 07.06.2022 г. и U 003 393171 от 08.06.2022 г., е изискано предоставяне на информация за горепосочените периоди. Получени са структурирани електронни документи U017 393929 и U004 393932 от компетентна институция на Ирландия, като са потвърдени периоди на осигурена заетост: от 15.02.2021 г. до 17.08.2021 г.; от 10.01.2022 г. до 16.05.2022 г.; причина за прекратяване на заетостта - напускане на служителя; доходи за периодите: от 01.01.2022 г. до 16.05.2022 г. в размер на 9593 евро - брутен доход; от 15.02.2021 г. до 17.08.2021 г. в размер на 14179 евро - брутен доход. С Разпореждане 122-00-547-2 от 09.06.2022 г. е възобновено производството по подаденото от лицето заявление и с Разпореждане 122-00-547-3 от 15.06.2022 г., на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО, на М. А. А. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 17.05.2022 г. до 16.09.2022 г. в размер на 18.00 лв. дневно.

Последвало е представяне оригинал на преносим документ U1, издаден на 30.05.2022 г. от компетентната институция на Ирландия с потвърдени периоди на осигурена заетост: от 15.02.2021 г. до 17.08.2021 г.; от 10.01.2022 г. до 16.05.2022 г.; причина за прекратяване на заетостта: изтичане срока на договора и доходи за периодите: от 10.01.2022 г. до 16.05.2022 г., в размер на 9 593 евро месечно; от 15.02.2021 г. до 17.08.2021 г., в размер на 14 179 евро месечно.

Отново е изискано предоставяне на информация за причината за прекратяване на последното трудово правоотношение по представения от А. оригинал на преносим документ U1, с оглед на което А. подава заявление за преразглеждане на обезщетението за безработица и прилага копие на преносим документ U1, издаден на 30.05.2022 г. от компетентната институция на Ирландия. На 21.06.2022 г. е получен СЕД Н002 401490, с който компетентната институция на Ирландия уведомява следното: Искането на клиента U1 е посочено договорът е изтекъл като причина за прекратяване на трудовото правоотношение. U017 и U004 са променени, за да отразят причината на прекратяване.

Издадено е Разпореждане 122-00-547-4 от 29.06.2022 г., с което е изменено Разпореждане 122-00-547-3 от 15.06.2022 г., като само са изменени периода и размера на отпуснато парично обезщетение за безработица на М. А., като е определен нов размер - 85.71 лв. дневно за периода от 17.05.2022 г. до 16.11.2022 г.

При последващ контрол с писмо изх. 1019-12-1900#4 от 19.06.2023 г. касаторът е уведомен, че следва представи документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост или други документи, удостоверяващи причината за прекратяване на трудовата дейност, считано от 17.05.2022 г. В отговор А. е уведомил ТП на НОИ Пазарджик, че е работил в Ирландия като наето лице от агенция, опитал се е да се свърже с работодателя си, но опитът му е бил неуспешен. Имам документ U1, който Ви предоставих при подаване на заявлението ми за парично обезщетение. В U1, което ми е издадено е посочена причината за прекратяване на договора. От страна на работодателя е получено писмо, от което е видно, че А. е бил служител в дружеството като работник в градинарство на срочен договор. Упражнявал е трудова дейност в Keelings Softfruits UC между 10.01.2022 г. и 16.05.2022 г. Лицето е напуснало преди края на договора му, който е приключвал към 01.10.2022 г. В тази връзка, на 01.09.2023 г. в ТП на НОИ - Пазарджик е получен структуриран електронен документ U002 728835 от 01.09.2023 г. от компетентна институция на Ирландия с потвърдени:

• периоди на осигурена заетост: от 15.02.2021 г. до 17.08.2021 г.; от 10.01.2022 г. до 16.05.2022 г.;

• причина за прекратяване на заетостта: напускане на служителя.

Съобразно установеното, с Разпореждане 122-00-547-5 от 14.09.2023 г. на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено Разпореждане 122-00-547-3 от 15.06.2022 г., с което е отпуснато парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО на М. А.. С Разпореждане 122-00-547-7 от 24.11.2023 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО на М. А. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 17.05.2022 г. до 16.09.2022 г. в размер на 18.00 лв. дневно. Двете разпореждания са оспорени от касатора по административен ред, като по жалбата е издадено Решение 1012-12-387#1 от 05.01.2024 г. на Директора на ТП на НОИ-Пазарджик,с което са потвърдени. Това решение е оспорено по съдебен ред и приключило с постановено Решение 2559 от 01.07.2024 г. по адм. дело 139/2024 г. на Административен съд Пазарджик, влязло в законна сила на 02.08.2024 г., с което е отхвърлена жалбата на А. против Решение 1012-12-387#1 от 05.01.2024 г. на Директора на ТП на НОИ-Пазарджик.

С Разпореждане 122-00-547-6 от 24.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пазарджик, М. А. е задължен да възстанови неоснователно изплатеното му парично обезщетение за безработица за периода от 17.05.2022 г. до 16.11.2022 г. Впоследствие е издадено и процесното решение на директора на ТП на НОИ Пазарджик.

За да отхвърли сезиралата го жалба, първоинстанционният съд е счел, че решението на директора на ТП на НОИ Пазарджик е издадено от компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 3 от КСО орган, в изискуемата писмена форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при съобразяване с материалния закон. Съдът е приел, че от доказателствата по делото несъмнено се установява хипотезата на чл. 54б, ал. 3 от КСО, като на А. правилно е определено обезщетение за безработица за период от 4 месеца, в размер на 18 лева дневно, вместо преди това изплатеното такова обезщетение в значително по голям размер и за по дълъг период - от 17.05.2022 г. до 16.11.2022 г. (шест месеца), в размер на 85,71 лв. дневно. По отношение на наличието на недобросъвестност при получаване на осигурително плащане от лицето, съдът е приел, че А. е бил недобросъвестен при получаване на паричните обезщетения от държавното обществено осигуряване, които не му се дължат, тъй като е установено, че същият е знаел, че е нает по срочно трудово правоотношение и е напуснал работа преди изтичане на срока на договора.

Изводите на първоинстанционния съд се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция.

Съгласно разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 от КСО, безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок от 4 месеца, т.е. причината за прекратяване на трудовото правоотношение е възприета от законодателя като основен критерий относно определяне размера на ПОБ. По тази причина административният орган е изискал от лицето да представи документ, от който да е видна причината за последното. А. не е представил документ, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовия си договор, поради което служебно е изискана информация от компетентната институция в Ирландия и от работодателя Keelings Softfruits UC. Чрез представения СЕД U002 безспорно е установено, че трудовото правоотношение е прекратено, считано от 17.05.2022 г., поради напускане на служителя, т.е. преди 01.10.2022 г. крайната дата на действие на трудовия договор. В този смисъл, може да се направи обоснован извод за наличието на хипотезата на чл.54б, ал.3 от КСО.

Действително в КСО липсва легално определение за понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, но в съдебната практика е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това плащане, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. Недобросъвестността се състои в конкретното психично отношение на осигуреното лице към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от субективното му убеждение, че няма право на тях. Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а недобросъвестността е необходимо да бъде безспорно установена, като тежестта за доказването ѝ лежи върху административния орган, който в конкретната хипотеза е доказал този факт с правно значение.

Както към момента на подаване на заявлението за отпускане на обезщетение за безработица, така и при получаване на разпореждането от 22.06.2022 г., А. е знаел, че трудовото му правоотношение с работодателя Keelings Softfruits UC е сключено като срочно от 10.01.2022 г. до 01.10.2022 г. и към 17.05.2022 г. срокът му не е изтекъл. В хода на административното производство и в хода на съдебното дирене, настоящият касатор не е предоставил документи за предсрочното прекратяване на договора, а напротив, като причина за прекратяване на трудовата му дейност пред административния орган е посочил изтичане на договора, знаейки, че този срок не е изтекъл към момента на напускането му. Това налага извод, че е действал недобросъвестно при получаването на ПОБ в определените му продължителност и размер, тъй като се установява, че трудовото му правоотношение е прекратено по различна от декларираната от него обективна причина (изтичане на срока), съответно дължи връщане на сумата, която е получил.

В чл. 5, § 3 от Регламент(ЕО) 987/2009 е предвидено, че по силата на § 2, когато има съмнение относно предоставената от заинтересованите лица информация, валидността на даден документ или подкрепящи доказателства, или относно точността на фактите, на които се основават съдържащите се в съответния документ сведения, институцията по мястото на престой или пребиваване извършва доколкото е възможно, по искане на компетентната институция, необходимата проверка на тази информация или документ.

В случая от компетентната администрация в България е била предприета именно такава проверка, в хода на която, с писмо от страна на работодателя Keelings Softfruits UC, се уведомява ТП на НОИ - Пазарджик, че причината за прекратяване на заетостта на М. А. в дружеството през месец май 2022 г. е именно напускане на служителя по негова инициатива. Тези данни са удостоверени и в U002 728835 от 01.09.2023 г. от компетентната институция в Ирландия, като не са опровергани и в хода на съдебното производство.

От горното може да се направи обоснован извод, че полученото от жалбоподателя парично обезщетение е неправилно отпуснато предвид недобросъвестността на осигуреното лице. Доказателствата, събрани в хода на административното производство по издаване на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ Пазарджик, както и тези, събрани в съдебното производство, сочат на така направения извод за недобросъвестност на лицето, която е доказана надлежно от страна на административния орган.

Видно от разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113, а според ал. 2 на чл. 114 от КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица, с изключение на посочените в тази алинея случаи, които изключения обаче не са осъществени за настоящия казус.

Предвид изложените съображения, правилно съдът е приел, че оспореното решение на административния орган и потвърденото с него разпореждане е материално законосъобразно и като е отхвърлил подадената жалба, е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, основателно се явява своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на разноски. На основание чл. 143, ал. 3, във връзка с чл. 228 от АПК, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Размерът е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,