Решение № 5173 от 25.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7519/2016 г.

Решение № 5173 от 25.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7519/2016 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на "Еврокар" ЕООД, гр. Я., чрез адв. П. П., против решение № 870/12.05.2016 г. по адм. д. № 2388/2015 г. на Административен съд Б., с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт (РА) № 281201778/21.01.2013 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - Б., частично потвърден с решение № 112/15.04.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - Б. при ЦУ на НАП, с който на "Еврокар"ЕООД са определени данъчни и осигурителни задължения. Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му и присъждане на разноски в размер на 7225 лв. по представен списък и документи.

Ответникът - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика"- Б. при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител юрк. Монев оспорва жалбата като неоснователна. Иска решението да бъде оставено в сила и претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 567 лв.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Производството е за втори път пред Върховния административен съд.

С решение № 13018/02.12.2015 г. по адм. д. № 13805/2014 г. състав на Върховния административен съд е отменил по касационна жалба на ДД"ОДОП"- Б. решение № 1512 от 29.09.2014 г., постановено по адм. дело № 1322/2013 г. по описа на Административен съд - Б. и е върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. С първоначалното решение е бил прогласен за нищожен РА, което Върховният административен съд е приел за неправилно и е върнал делото за произнасяне по същество.

При новото разглеждане на делото съдът е обосновал изводи за законосъобразност на РА, предвид предпоставките за приложение на разпоредбите на чл. 42 ЗДДФЛ и чл. 7, ал. 1-3 КСО, чл. 40 ЗЗО.

Решението е правилно.

При ревизия на дружеството са установени множество нарушения на осигурителното законодателство и счетоводна отчетност на изплатени работни заплати и осигурителни вноски от страна на дружеството в качеството му на работодател, относно начисляването и изплащането на трудови възнаграждения на работниците, назначени в "Еврокар" ЕООД, дължимите за тях задължения за данък върху трудовите доходи и осигурителни вноски по КСО, ЗЗО и ЗГВРС. Д. е представило исканата документация, като след анализ на представената главна книга на сметка 421 Персонал, ревизиращите органи са установили, че на 01.10.2012 г. работодателят е поел счетоводни операции за начисляване на работни заплати за минал период от време с посочено основание - ново начисление ФРЗ м. 03.2009 г. и за периода от м. 01.2010 г. до м. 05.2012 г. За удържаните лични осигурителни вноски на персонала, данъка върху трудовите доходи, както и за извършените плащания на допълнително начислените възнаграждения, са били поети съответните счетоводни статии, като за тези възнаграждения са били представени платежни ведомости за съответния месец, подписани от управителя на дружеството.

Именно тези допълнително начислени възнаграждения на работниците за минали периоди не са били декларирани от работодателя и съответно - следващите се за тях данъчни и осигурителни вноски не са били внесени в установените срокове, поради което с издадения ревизионен акт те са определени като дължими за внасяне. Същите са конкретно определени както в ревизионния доклад, така и в ревизионния акт.

Определени са допълнителни задължения по чл. 42 ЗДДФЛ за месец март 2009 г., за 2010 г., за 2011 г. и за периода от 01.01.2012 г. до 31.05.2012 г., както и са определени допълнителни задължения за:

• осигурителни вноски за фондовете на ДОО за месец март 2009 г., за 2010 г., за 2011 г. и за периода от 01.01.2012 г. до 31.05.2012 г.;

• осигурителни вноски за Фонд "ГВРС" за месец март 2009 г. и за 2010 г.;

• здравноосигурителни вноски към НЗОК за месец март 2009 г., за 2010 г., за 2011 г. и за периода от 01.01.2012 г. -31.05.2012 г.

По отношение установените задължения за лихви за просрочие на осигурителни вноски за ДОО, за фонд ГВРС и здравноосигурителни вноски за периодите 01.06.2007 г. -31.12.2007 г., 01.01.2008 г. -31.05.2008 г., 01.08.2009 г. -30.09.2009 г. и 01.11.2009 г. -30.11.2009 г., РА не се обжалва от жалбоподателя и съдът не е изложил мотиви относно РА в тази част.

Фактическите констатации на ревизията напълно се потвърждават от допуснатата и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза.

По отношение на всички така определени задължения жалбоподателят по същество не оспорва, че те са начислени, но не са внесени, като изготвените от него справки и допълнителни ведомости за заплати сочат на наличие на подлежащи на облагане трудови възнаграждения, които са в по-висок размер в сравнение с предходно начислените, поради което допълнително определените за тях данък и вноски към съответните фондове са дължими.

Съдът е обсъдил последователно всички възражения на жалбоподателя и е обосновал изводи за неоснователността им. Възражението, поддържано и в касационната жалба, че ведомостите са били подписани само от управителя на дружеството, но не и от работниците, не обосновава извод за незаконосъобразност на установените задължения, тъй като е безспорно, че удръжките са извършени ефективно от работодателя, но не са внесени в бюджета.

Тези задължения са били дължими именно към всеки от периодите когато е полаган труда на работещите, когато е следвало всички задължения в пълен размер да се декларират и внесат по надлежния ред, което задължение не е изпълнено от страна на дружеството-работодател. Задълженията за данъци и ЗОВ възникват въз основа на ЗДДФЛ, КСО, ЗЗО при съответните законови предпоставки, а не в зависимост от това дали за процесните периоди са били констатирани нарушения на разпоредби на КТ и други нормативни актове от Главна инспекция по труда, поради което неотносимо е позоваването от страна на жалбоподателя на писмо и протоколи от Главна инспекция по труда.

При така установените данни и дължимост за внасяне на задълженията, законосъобразно е издаден процесния РА.

Съставените нови ведомости за заплати, съдържащи начисляване на по-високи възнаграждения обосновават дължимост и на разликите в размерите за данъка по ЗДДФЛ, както и вноските за съответните фондове.

Решенито е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на касатора не се дължат разноски, а на ответната Дирекция се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство и защита, своевременно заявено от юрк. Монев, определено в претендирания размер на 1 567 лв., съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК и чл. 8 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,