Решение № 4912 от 18.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11624/2023 г.

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Т. Киров от гр. Ямбол, чрез адв. М. Христова срещу Решение 141 от 04.10.2023 г., постановено по адм. д. 156/2023 г. по описа на Административен съд - Ямбол. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявените искове по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ като основателни и доказани. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът Т. Киров не се явява и не се представлява. В подадено писмено становище същият поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на атакувания с нея съдебен акт. Претендира разноски. Ответникът, Областна дирекция Земеделие гр. Ямбол, редовно призован, не се представлява. От процесуалния му представител, главен юрисконсулт Е. Колева, е депозиран писмен отговор на касационната жалба с развити доводи за неоснователност на същата, съответно за правилност на обжалваното решение. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно приложен списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС - Ямбол е отхвърлил обективно съединените искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, предявени от Т. Киров от гр. Ямбол срещу Областна дирекция Земеделие гр. Ямбол за присъждане на обезщетение, както следва : А./ за претърпени неимуществени вреди в общ размер на 48000 лв. (по 8000 лв. от всяко посочено в исковата молба основание), причинени му в резултат на незаконосъобразни решения и бездействия на ответника, а именно:1. Писмо РД-12-02-108-1/30.05.2019 г. на ОСЗ"Тунджа-Ямбол", обявено за нищожно с влязло в сила съдебно решение; 2. Протокол 1 от 21.11.2019 г. на ОСЗ"Тунджа-Ямбол", отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение 3. бездействие по искане вх. РД-16-28/03.01.2019 г. на ОСЗ "Тунджа-Ямбол"; 4. бездействие по заявление РД-12-02-936-2/12.09.2022 г. на ОД "Земеделие"-Ямбол; 5. Решение 4-АК от 12.05.2008 г. на ОСЗ "Тунджа-Ямбол"; 6. бездействие за изпълнение на Решение 75/2021 г. по КАД 73/2021 г. на Административен съд Ямбол, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на молба вх. РД-16-863- 06.03.2017г. до окончателното изплащане на главницата и Б./ за претърпени имуществени вреди в общ размер на 22401лв., причинени в резултат на незаконосъобразни актове и бездействия, визирани в т. 1, т. 2 и т. 3 от исковата молба - 1. Писмо РД-12-02-108-1/30.05.2019 г. на ОСЗ"Тунджа-Ямбол", обявено за нищожно с влязло в сила съдебно решение; 2. Протокол 1 от 21.11.2019 г. на ОСЗ"Тунджа-Ямбол", отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение; 3. бездействие по искане вх. РД-16-28/03.01.2019 г. на ОСЗ "Тунджа-Ямбол", ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на молба на молба вх. РД-16-863- 06.03.2017г. до окончателното изплащане на главницата. За да стигне до този резултат, Административен съд Ямбол, след анализ на посочените в исковата молба в 6 точки незаконосъобразни актове и бездействия на служители при ответника, както и приетите от него за относими към предмета на спора доказателства, е приел, че исковете за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди са недоказани по основание. Посочил е, че самото наличие на административни актове, които са били отменени или обявени за нищожни по съдебен ред, не предпоставя и реалното настъпване на твърдените от ищеца имуществени и неимуществени вреди, които да са в причинно-следствена връзка с незаконосъобразните административни актове. По отношение на твърдените от ищеца незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица при ответника, причинили претендираните вреди, съдът е приел,че във връзка с отправените искания на Киров за обезщетение с 659,44 кв.м. равностойна земя съгласно ЗСПЗЗ от значение са само крайните постановени административни актове - писмо РД-12-02-108-1/30.05.2019 г. на ОСЗ "Тунджа-Ямбол", Протокол 1 от 21.11.2019 г. на ОСЗ "Тунджа-Ямбол" и Решение 430-1-СР от 18.10.2022 г. на комисията при ОСЗ Тунджа-Ямбол, по които са били проведени съдебни производства, а самите искания, по които Киров твърди,че са настъпили вредоносните за него бездействия на администрацията, нямат самостоятелно правно значение, тъй като са част от процедурата по обезщетяване. Съдът е заключил, че Решение 4-АК от 12.05.2008 г. на ОСЗ Тунджа-Ямбол не е отменено като незаконосъобразно, поради което липсва първата от материалноправните предпоставки по чл.1 от ЗОДОВ, предпоставящи основателност на претенция за вреди, произтичащи от този административен акт.. С решение 164 / 26.01.2017 г. по гр.д. 5800 / 2015 г. на ВКС е разрешен спор за собственост върху площ 659,44 кв.м. от имота, за която ВКС е приел, че не е подлежала на възстановяване в реални граници. ОСЗ Тунджа-Ямбол не е била привлечена като страна в производството , образувано по чл.108 от ЗС пред общия съд и не е взела участие в него, поради което според АС-Ямбол административният орган е узнал за незачитането на постановения от него административен акт относно реституирането на процесните 659,44 кв.м. от имота едва с молба вх. РД-16-863/06.03.2017г., поради което до предявяването й не са налице незаконосъобразни действия и бездействия на ответника във връзка с последващите форми на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на тази квадратура. При зачитане на влязлото в сила решение на ВКС, ОСЗТунджа-Ямбол все пак е отпочнала реституционна процедура по отношение тези 659,44 кв.м. и с Решение 430-1-СР от 18.10.2022г. е определила на Т. Киров и на наследниците на И. Киров правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост в реални граници на стойност 538лв., което да бъде извършено със земя и/или поименни компенсационни бонове. В допълнение съдът е изложил мотиви във връзка с процедурата по обезщетяване на правоимащите лица по аргумент от чл.19, ал.8 и ал.17 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, посочвайки двуфазния й характер и посочвайки, че завършекът на първата фаза е именно Решение 430-1-СР от 18.10.2022г. на ОСЗТунджа-Ямбол. Във връзка с представените доказателства е приел, че процедурата по обезщетяване продължава във втората си фаза като е предложено обезщетяване с имот-общинска собственост. Според АС - Ямбол искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди не може да бъде уважен и на друго основание - поради недоказаност на реалното настъпване на твърдяното влошаване на здравословното състояние на ищеца, в което се изразяват неимуществените му вреди. По делото не са представени каквито и да било годни и относими доказателства писмени, гласни или експертиза, които да установяват обективното здравословно състояние на ищеца, освен представената епикриза, сочеща на заболяване, настъпило преди издаването на описаните в т. 1-6 от исковата молба актове или действия, още повече че в исковата молба като причина за психоемоционалното състояние на ищеца се посочват крайните съдебни актове в производството по гр.д.5800/2015г. на Върховния касационен съд. По горните съображения съдът е отхвърлил обективно съединените искове срещу Областна дирекция Земеделие гр. Ямбол като неоснователни. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло правните изводи на АС-Ямбол, като развива и следните допълнителни съображения за неоснователност на исковите претенции : Предявените искове са с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона, поради което в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда и причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от този сложен фактически състав, искът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е неоснователен. В случая ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест и не е установил наличието на всички елементи от състава на претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ. Настъпилите за ищеца имуществени и неимуществени вреди, чиято обезвреда се търси, се претендират от различни форми на упражнена от ответника административна дейност /посочени в т.1 до т.6 от исковата молба/. Сред тях са:обявен за нищожен отказ, обективиран в Писмо РД-12-02-108-1/30.05.2019 г. на ОСЗ "Тунджа-Ямбол" /т.1 от и.м./, отменен Протокол 1 от 21.11.2019 г. на ОСЗ"Тунджа-Ямбол"/т.2 от и.м./ и частично отменено с Решение 164/26.01.2017 г., постановено по гр. дело 5800/2015 г. по описа на ВКС Решение 4-АК от 12.05.2008 г. на ПК- Ямбол след извършен от ВКС косвен контрол за законосъобразност по реда на чл.17, ал.2 от ГПК /т.5 от и.м./ . Всички цитирани по-горе актове са постановени в производство по възстановяване на право на собственост върху земеделска земя по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/. От представените по делото доказателства се установява прогласяване нищожността на изричния отказ и отмяната като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение на протоколно решение на комисия по чл. 33, ал. 6 от ЗСПЗЗ на ОСЗ"Тунджа-Ямбол" от 21.11.2019 г., съдържащи отказ за обезщетяване по чл.19а от ЗСПЗЗ за 659,42 кв.м.- част от вече реституиран в стари реални граници ПИ87374.510.202 по КК и КР на гр. Ямбол,целият с площ от 4759 кв.м., за която квадратура ВКС по реда на косвения съдебен контрол за законосъобразност на административните актове е приел невъзможност за реституция поради проведени мероприятия, непозволяващи възстановяването им в стари реални граници От частично признатото по реда на чл.17, ал.2 ГПК за незаконосъобразно по отношение частта от 659.42 кв.м. Решение 4-АК/12.05.2008г. на ОСЗ Тунджа Ямбол ищецът Т. Киров не може да претендира вреди, тъй като,както правилно е посочил АС-Ямбол в мотивите на решението си, Решение 4-АК/12.05.2008г.на ОСЗ Тунджа Ямбол дори не е отменено с влязло в сила съдебно решение, ползващо се със сила на пресъдено нещо по отношение издалия го административен орган. Установената по чл.17, ал.2 от ГПК частична незаконосъобразност на същото по отношение частта от 659.42 кв.м. се съдържа само в мотивите на решението на ВКС и ,евентуално, обвързва само страните по спора по чл.108 от ЗС, но не и непривлечената като трето лице помагач и неучаствалата в този спор Областна дирекцияЗемеделие гр. Ямбол. Отделно от гореизложеното, Решение 4-АК/12.05.2008г. на ОСЗ Тунджа Ямбол съставлява позитивен за ищеца Т. Киров административен акт. Анализът на материалноправната и процесуалноправната уредба на отговорността на държавата и общините за вреди води до заключението, че правото на иск по ЗОДОВ принадлежи на лицата, които са претърпели вреди от издаването на неблагоприятни за правния им статус административни актове, отменени по съответния ред от административните съдилища. При положение, че искът може да се предяви едновременно с оспорването на административния акт, за което законът изисква правен интерес, логично следва изводът, че лицата, за които административният акт е благоприятен, към категорията на които принадлежи и ищецът - касатор, не са легитимирани да търсят обезщетение за вреди по реда на специалния закон. Правото на иск по ЗОДОВ принадлежи на лицата, за които издаденият административен акт /впоследствие отменен като незаконосъобразен/ създава задължения, засяга неблагоприятно техните субективни права или законни интереси. Видно от съдържанието на Решение 4-АК/12.05.2008г. на ОСЗ Тунджа Ямбол, същото е изцяло позитивен за ищеца административен акт, доколкото с това решение на Киров и останалите сънаследници е възстановен в стари реални граници целият заявен от тях имот с площ от 4759 кв.м.. Настоящата касационна инстанция намира, че по подаденото от Т. Киров искане вх. РД-16-28/03.01.2019г., с което ищецът претендира обезщетение по реда на чл.10б от ЗСПЗЗ / т.3 от исковата молба/ не е налице незаконосъобразно бездействие на служители на ответника, от което валидно и на самостоятелно основание да могат да се претендират вреди от вида на твърдените, доколкото по това искане е формирано изрично волеизявление- писмо изх. РД-12-02-108-1/30.05.2019г. на началника на ОСЗ Тунджа-Ямбол- обжалвано и обявено за нищожно с влязло в сила решение 760/25.10.2019г. по адм.д. 2215/2019г. по описа на РС- Ямбол. Това писмо е посочено от ищеца като самостоятелно основание по т.1 от исковата му молба за настъпване на претендираните вреди. Неоснователна е претенцията за обезщетение за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ както от писмо изх. РД-12-02-108-1/30.05.2019г. на началника на ОСЗ Тунджа-Ямбол, така и от решението на Комисията по чл.33 от ЗСПЗЗ, с което се отказва обезщетяване по чл.10 б. от ЗСПЗЗ за тези 659 кв.м., обективирано в Протокол 1 от 21.11.2019г., тъй като , макар да е налице първият елемент от фактическия състав на отговорността за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ прогласен за нищожен или отменен като незаконосъобразен административен акт, не са налице другите елементи от този фактически състав реално настъпване на вреди,които да са в причинно-следствена връзка с незаконосъобразните административни актове, доколкото и в двата случая материалноправният спор не е решен по същество, а делото е върнато за ново произнасяне от административния орган. В този случай все още липсва окончателно произнасяне по наличието или липсата на претендираното материално право за ищеца, поради което вреди от непризнаване на такова право не се дължат./ В т.см. Решение по адм.д. 11027/2019г. по описа на ВАС;Решение по адм.д. 2676/2022г. по описа на ВАС;Решение по адм.д. 10721/2022г. по описа на ВАС; Решение по адм.д. 3639/2023г. по описа на ВАС; Решение по адм.д. 1156/2023г. по описа на ВАС и др./ Цитираното в т.4 от исковата молба Писмо изх. РД-12-02-936-1/25.01.2022г. от ОДЗемеделие Ямбол не може да генерира вреди за ищеца от вида на твърдените, тъй като същото писмо е позитивен за него акт, с който същият е уведомен, че Комисията по чл.33 от ЗСПЗЗ е признала правото на обезщетяване на процесните 659 кв.м., предприела е необходимите действия и за завършване на процедура кани ищеца да се яви в ОСЗТунджа- Ямбол. Обстоятелството, че Т. Киров не е съумял около 8 месеца да посети лично или чрез пълномощник общинската служба по земеделие не може да се вмени в отговорност на ответника. Цитираното по т.6 от исковата молба Решение 76/16.04.2021г., постановено по КАД 73/2021г. по описа на АС- Ямбол всъщност е съдебното решение, с което се отменя изричният отказ на Комисията по чл.33 от ЗСПЗЗ да обезщети ищеца по реда на чл.19а, ал.4 от същия закон, посочено като незаконосъобразен административен акт, от който ищецът търси обезвреда по т.2 от исковата молба. Ако е налице неизпълнение на това съдебно решение, ищецът разполага с друго средство за защита - в рамките на принудителното изпълнение на влязло в сила съдебно решение по реда на Глава Седемнадесета от АПК, а не чрез обезщетяване на вреди от бездействия по реда на чл.1 от ЗОДОВ. Нещо повече от началото на 2022г. и след постановяване на Решение 76/16.04.2021г. по КАД 73/2021г. по описа на АС- Ямбол между страните е разменена обилна кореспонденция с искания и предложения за обезщетяване с конкретен равностоен имот, извършване на оценка на подлежащата на обезщетяване квадратура, решение на Комисията по чл.33 от ЗСПЗЗ 430-1-СР/ 18.10.2022г. /първоначално обжалвано от Т.Киров, който впоследствие е оттеглил жалбата си /и др., които не сочат на непредприемане на действия от страна на органите на ответника за изпълнение на цитираното съдебно решение. Тъкмо обратното. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло доводите на първоинстанционния съд за това, че процедурата по обезщетяване на правоимащите лица по аргумент от чл. 19,ал.8 и ал.17 от ППЗСПЗЗ е двуфазна, като първата фаза е приключила с Решение 430-1-СР/ 18.10.2022г. на ОСЗ Тунджа- Ямбол, а втората фаза е започнала след влизане в сила на определението по гр.д. 2963/2022г. по описа на РС-Ямбол, с което същото е прекратено поради оттегляне на жалбата на Т. Киров срещу горецитираното решение на ОСЗ. Втората фаза още не е приключила,видно от размяната на предложения и възражения срещу тях за избор на равностоен за обезщетяване имот. Отделно от изложените по-горе доводи защо от посочените от ищеца като вредоносни административни актове, действия и бездействия не могат да настъпят вреди, които да са в причинно-следствена връзка с тази административна дейност, ВАС, трето отделение споделя изцяло и развитите от АС- Ямбол доводи за това, че ищецът не е извършил пълно и главно доказване за вида както на неимуществените , така и на имуществени вреди. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло развитите от първоинстанционния съд в мотивите на съдебния му акт доводи за недоказаност на претърпените от Т.Киров негативни емоции и твърдяното влошаване на здравословното му състояние, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт съобразно правомощията си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК. Неоснователна е и претенцията за имуществени вреди в размер на пазарната стойност -22 401 лв на все още невъзстановените му , вкл. и чрез обезщетение с компенсаторни бонове или равностоен имот, 659 кв.м. от ПИ 87374.510.202 по КК на гр. Ямбол, доколкото предстои завършване на втората фаза от производството по обезщетяване по ЗСПЗЗ- от една страна, а от друга равностойността на тази квадратура е определена с влязъл в сила административен акт на 538 лв. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и своевременно направеното от ответника искане за присъждане на съдебни разноски, съдът намира,че в полза на ответника Областна дирекция "Земеделие"- гр.Ямбол следва да бъдат присъдени 100/сто/ лв съдебни разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо Върховният административен съд, трето отделение