Решение № 9935 от 29.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13626/2014 г.

Решение № 9935 от 29.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13626/2014 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е касационна жалба на Любен Серьожев Котев от гр. Монтана, против Решение № 5580/27.08.2014 г., постановено по а. д. № 11410/2013 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационната жалба е подадена от страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в законния срок, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отхвърлил оспорването на Котев срещу Заповед № ЧР225/29.10.2013 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИА РА). С последната, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл и Устройствен правилник на ИА РА (УП), приет с ПМС № 234/11.10.2013 г., обн. ДВ, бр. 91/18.10.2013 г., в сила от 28.10.2013 г. и Длъжностно разписание (ДР) на ИАРА, утвърдено със Заповед № РД-1532/28.10.2013 г. на изпълнителния директор на ИАРА, е прекратено поради съкращаване на длъжността, служебното правоотношение на касатора за длъжността "главен инспектор РК" в Сектор "Рибарство и контрол" (С РК), Монтана, в Регионален център "Рибарство и контрол - Дунав" (РЦ РК - Дунав), Главна дирекция "Рибарство и контрол" (ГД РК) на ИА РА, считано от 30.10.2013 г. Недоволен, Котев обжалва решението. Счита същото за неправилно като постановено при допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли отмяната му, като се постанови друго решение, по съществото на спора, с което се отмени като незаконосъобразна обжалваната от него заповед на изпълнителния директор на ИА РА. Претендира присъждане на направените разноски по делото за обжалването на административния акт (т.е. за двете съдебни инстанции). Ответната страна - изпълнителният директор на ИА РА, със становище на процесуалния му представител, израдено в съдебното заседание и представена писмена защита, счита касационната жалба за неоснователна. Моли оставяне в сила на решението на АССГ. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе фактическата обстановка, приета за установена от АССГ. Установеното от фактическа страна от състава на АССГ се оспорва от касатора единствено в частта, с която е прието, че е налице действително съкращаване на длъжността "главен инспектор". Доводът е неоснователен. Видно от приложените доказателства по делото е, че към 26.09.2013 г., съгласно ДР от същата дата (л. 109), щатната численост на ИА РА е била общо от 300 служители, от които в С РК, Монтана, те са 6, от които 1 е за длъжността "главен инспектор РК". Видно от Поименното разписание на длъжностите (ПРД, л. 114) към същата дата, тази длъжност е заемана от Котев. Съгласно ДР в сила от 28.10.2013 г. (л. 150), въвело изменения в структурата й, щатната численост на ИА РА е намалена на 292 служители, от които в новосъздадения Отдел РК, Монтана, те са общо 5. Сред тях бройка за "главен инспектор РК" няма. При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на ВАС счита, че са налице категорични данни за съкращаването на длъжността, заемана от касатора, поради което касационната жалба се явява неоснователна. В случая, освен съкращаването на щатните бройки за ИА РА от 300 на 292, са съкратени и щатните бройки в Отдел "РК", Монтана от 6 на 5. Съкратена е именно бройката "главен инспектор РК" този отдел. Ирелевантен за направения извод е фактът, че в ИАРА и в частност - ГД РК, където организационно продължава да бъде и Отдел РК, Монтана, продължава да съществува длъжността "главен инспектор РК", каквато длъжност е заемал преди уволнението му касатора. Както многократно се е произнасял ВАС, намалението на бройката служители, изпълняващи една и съща длъжност в дадена администрация, при запазване на същата като позиция в ДР, е форма на "съкращаване на длъжността" по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. За конкретния случай, в Отдел РК, Монтана, тази длъжност вече не съществува в ДР. Нормално и естествено е задачите, изпълнявани преди уволнението от Котев, да бъдат разпределени за изпълнение на другите служители. Неоснователен е доводът, за налично в нормативната база задължение за органа по назначаване да извърши подбор при прекратяване на служебното правоотношение на даден служител. Цитира се чл. 12, т. 10 от УП на ИАРА, който обаче е неотносим към случая и специално - не обосновава така направения довод. Задължение за извършване на подбор при съкращаване, съгласно този текст не съществува. С него се вменява на Дирекцията "Административно-правно обслужване и човешки ресурси" в ИАРА, "да разработва проекти на вътрешноорганизационни документи за ... подбор ...". Въпросните документи е възможно да не бъдат одобрени и възприети за приложение в ежедневната работа на администрацията от изпълнителния директор на агенцията и от друга страна е възможно същите да не са приложими при прекратяване на служебните правоотношения на държавните служители в ИАРА, а да касаят подбор при определяне изпълнител за конкретна задача, при решаване на задачи във връзка с вътрешно израстване на служителите и др. подобни. Неоснователен е и доводът за неправилно тълкуване на закона от страна на АССГ с извода му за законосъобразност на административния акт в случаите, когато новото ДР е с по-малко щатни бройки в сравнение с предходното. Сам по себе си фактът, че съгласно новото ДР и предшестващите го подзаконови нормативни актове, се предвиждат по-малко щатни бройки, може да доведе да един единствен правилен извод (какъвто е направен и от състава на АССГ) - че е налице съкращаване на длъжности. За наличие на последното не е необходимо във всички случаи, изпълняваните от съкратените служители длъжностни задължения, да са изключени от функционалната компетентност на конкретното държавно учреждение. Това е само една от възможните форми на "съкращаване на длъжност" по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Намаляването на бройката служители, изпълняващи едни и същи служебни задължения, както вече се посочи, е също форма на такова "съкращаване". При служебната проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено при липса на нарушение на материалния закон. Като такова то следва да бъде оставено в сила. По делото е направено искане от процесуалния представител на изпълнителния директор на ИА РА за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед правните изводи на съда, същото се явява основателно и доказано. На основание чл. 143, ал. 4 АПК във вр. с чл. 8, ал. 3 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. - за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да бъде осъден Котев да заплати на ИА РА сумата 300 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС