Решение № 214 от 9.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14791/2013 г.

Решение № 214 от 9.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14791/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса, гр. София, подадена от пълномощник и процесуален представител адв. Стоянов против решение № 11225 от 01.08.2013 г. по адм. дело № 49/2013 г. на Върховния административен съд, пето отделение. В жалбата се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност и такива по същество, разгледани от първата инстанция и се претендира отмяна на решението в неговата цялост, със законните последици. Подадена е и частна жалба от Български фармацевтичен съюз, чрез адв. Пандов срещу решението, в частта, с която са присъдени разноски, като се претендира прекомерност на поискания по опис и присъден в цялост от съда размер от 15 170,30 лв. Твърди се, че пълния размер на разноските не е доказан надлежно като реално заплатен. Излагат се подробни доводи и за основателност на своевременно заявеното възражение за прекомерност на поисканите разноски и се иска редуцирането им и съответно частична отмяна на обжалваното решение в тази му част. Ответникът "Витафарм Ихтиман" ЕООД,, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната и частната жалби и моли да бъдат оставени без уважение. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението като законосъобразно и обосновано. Частната жалба и касационната досежно незаконосъобразност на решението в частта за разноските счита за основателни и предлага частична отмяна на решението в тази част. Върховният административен съд, петчленен състав, намира касационната жалба и частната жалба за процесуално допустими като подадени в законния срок и от надлежни страни, а разгледани по същество - неоснователни, по следните съображения: С обжалваното решение е прогласена нищожността на подзаконов нормативен акт "Условия и ред за сключване на индивидуални договори за отпускане и заплащане на лекарствени продукти по 262, ал. 5, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели", съгласувани между Националната здравноосигурителна каса и Български фармацевтичен съюз на основание чл. 45, ал. 15 от Закона за здравното осигуряване и са осъдени Националната здравна осигурителна каса и Българския фармацевтичен съюз да заплатят на "Витафарм Ихтиман" ЕООД разноски по делото в размер на 15 170, 30 лв., от които 15 045, 30 лв. адвокатско възнаграждение и 125 лв. държавна такса и такса за обнародване в ДВ. Прието е, че оспорения акт е издаден по силата на законова делегация на чл. 45, ал. 15 от ЗЗО и според материята, която урежда следва да бъде квалифициран като нормативен административен акт по критериите на чл. 75, ал. 1 от АПК - 1/съдържа административноправни норми, които регламентират предпоставките за сключване на индивидуалните договори за отпускане и заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 5, т. 1 от ЗЛПХМ, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, основанията и реда за издаване на отказ за сключване на индивидуални договори, реда и процедурата по сключване на тези договори, като неразделна част от тях са заявлението за сключване на договор /Приложение № 1/, декларация по образец /Приложение № 2/ и образец на договор /Приложение № 3/, лични данни на персонала, работещ в аптеката /Приложение № 4/; 2/ отнася се за неопределен и неограничен брой адресати - притежателите на разрешения за търговия на дребно с лекарствени продукти от една страна и лицата със заболявания, за чието домашно лечение НЗОК заплаща лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели и 3/ има многократно правно действие. Установено е по безспорен начин, че този подзаконов нормативен акт не е обнародван в Държавен вестник, което води до неговата нищожност, предвид нормите на чл. 5, ал. 5 от Конституцията на РБългария във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за нормативните актове и чл. 78, ал. 2 от АПК. Предвид това и на основание чл. 193, ал. 1, предл. първо от АПК е обявена нищожността на "Условия и ред за сключване на индивидуални договори за отпускане и заплащане на лекарствени продукти по 262, ал. 5, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели", като са изложени мотиви и за служебното начало по чл. 168, ал. 2 от АПК. С оглед изхода на делото на жалбоподателя "Витафарм Ихтиман" ЕООД са присъдени разноски в претендирания по опис размер от 15 170, 30 лв., като възраженията за прекомерност на двамата ответници Националната здравноосигурителна каса и Български фармацевтичен съюз са възприети като неоснователни. Прието е, че действителната фактическа и правна сложност на делото и множеството процесуални действия, извършени от пълномощниците на жалбоподателя обосновават присъждане на пълния размер на направените разноски. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно, съобразено с изяснената по делото фактическа обстановка. Основният довод по касационната жалба е за липса на изискванията на чл. 75 от АПК и чл. 3, ал. 2 от ЗНА за нормативен подзаконов акт по отношение на процесните "Условия и ред за сключване на индивидуални договори за отпускане и заплащане на лекарствени продукти по 262, ал. 5, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели". Твърди се, че не е налице законова делегация за издаване на подзаконов нормативен акт по чл. 45, ал. 15 ЗЗО, признака многократност на действието не е самостоятелно определящ вида на акта и адресатите са определяем кръг. Изложени са доводи и за "вътрешнослужебен характер" на "Условия и ред за сключване на индивидуални договори за отпускане и заплащане на лекарствени продукти по 262, ал. 5, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели". От съдържанието на "Условия и ред за сключване на индивидуални договори за отпускане и заплащане на лекарствени продукти по 262, ал. 5, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели" се установява, че с тях се урежда детайлно материята за основанията и реда за издаване на отказ за сключване на индивидуални договори, реда и процедурата по сключване на тези договори, а по приложение 3-обработка на рецептите с точно зададени критерии, вкл. максимален брой /лимит/, последиците при неспазване на зададените правила и т. н. Законовата дефиниция за подзаконов нормативен акт се съдържа в нормата на чл. 1а от ЗНА /обн. в ДВ, бр. 46 от 2007 г./, според която "нормативният акт съдържа общи правила за поведение, които се прилагат към индивидуално неопределен кръг субекти, има нееднократно действие и се издава или приема от компетентен държавен орган. Аналогична е дефиницията и по чл. 75, ал. 1 и 2 от АПК /"Нормативните административни актове са подзаконови административни актове, които съдържат административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие.. Нормативните административни актове се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен"/. Процесните "Условия и ред за сключване на индивидуални договори за отпускане и заплащане на лекарствени продукти по 262, ал. 5, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели" отговорят на тези комулативно изискуеми критерии за нормативен акт, тъй като са приети от визираните в чл. 45, ал. 15 от ЗЗО органи, съдържат норми, детайлизиращи материята, залегнала в нормативен акт от по-висока степен, съдържат властнически волеизявления, имат нееднократно действие и се отнасят до неопределяем кръг субекти-както притежаващите разрешения за търговия с лекарства, така и подлежащи на последваща лицензиране лица, вкл. и здравно-осигурени лица, ползващи лекарствени средства със заплащане от Националната здравноосигурителна каса. От съществено значение е и безспорния факт, че изпълнението на правилата, заложените в "Условия и ред за сключване на индивидуални договори за отпускане и заплащане на лекарствени продукти по 262, ал. 5, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели" е скрепено с държавна принуда, поради което и подлежат на обнародване в Държавен вестник. По делото е безспорно, че оспорения акт "Условия и ред за сключване на индивидуални договори за отпускане и заплащане на лекарствени продукти по 262, ал. 5, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели" не е обнародван, което правилно е възприето от тричленният състав като съществен порок, водещ до нищожност. Нормата на чл. 5, ал. 5 от Конституцията на РБългария визира, че всички нормативни актове се публикуват и влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок. Това правило е възпроизведено в текста на чл. 78, ал. 2 от АПК, въвеждащ изискването всички нормативни актове, освен тези на общинските съвети, да се обнародват в Държавен вестник. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗНА. Изискването за влизане в сила на даден нормативен акт е той да бъде обнародван, като обнародването е условие за превръщането на акта в част от действащото право. Чрез обнародването в Държавен вестник нормативният акт се довежда до всеобщо знание и се определя началният момент, от който той произвежда действие. Именно поради това необнародването е абсолютна пречка за пораждане на правните последици на подзаконовия нормативен акт, т. е. необнародвания нормативен акт не съществува като юридически факт. В тази връзка, решаващият правен извод на тричленния състав за липсата на последния елемент от фактическия състав на нормативния акт, водещ до опорочаването му до степен на нищожност е обоснован и законосъобразен. При правилно установена фактическа обстановка съдът е извел законосъобразни и обосновани правни изводи за дължимост на претендираните по опис от жалбоподателя разноски. Възражението по частната жалба на Български фармацевтичен съюз, че присъдените разноски не са реално направени по делото-няма данни за заплащане на сумите по банков път и е нарушено изискването по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване плащанията в брой, е неоснователно. Видно от приложените по делото документи /стр. 125-130 и стр. 476 -484/, общата сума за адвокатско възнаграждение от 15 045,30 лв не е изплатена наведнъж, а с четири последователни банкови преводи за сумите 6517,29 лв, 4699,86 лв, 1047,35 лв и 5789,84 лв, т. е. не е налице неизпълнение изискванията на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване плащанията в брой. За всяко от посочените плащания е представен "Отчет по сметка" от Първа инвестиционна банка /Fibank/ с пълните данни на наредителя и получателя, дата и конкретната сума /стр. 126,129,480 и 483/. Нещо повече, общия сбор на така преведените суми, съставляващи надлежно внесено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и процесуално представителство от 12.12.2012 г. и Анекс към него, надхвърля присъдената от първата съдебна инстанция сума. Неоснователно е и възражението на Националната здравноосигурителна каса и Български фармацевтичен съюз за необосновано игнориране възраженията за прекомерност. Съобразно правилото на чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложим субсидиарно в административния процес на основание чл. 144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата, т. е. не е регламентиран максималния размер, а само минималния. Освен това възражението за прекомерност на заплатеното възнаграждение не се преценява с оглед материалния интерес по делото, какъвто в случая няма, а с оглед правната и фактическа сложност на делото и процесуалната активност на страната. В случая се касае за оспорване на подзаконов нормативен акт, като процесуалните действия на защитата на жалбоподателя не се изчерпват по същество, а е проведено и акцесорно производство по искане на спиране предварителното изпълнение, с представителство и в производство по частна жалба по адм. д. № 2035/2013 г. по описа на Върховен административен съд, петчленен състав. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се остави в сила изцяло като обосновано и законосъобразно, постановено при липса на основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна, а касационната и частната жалби - без уважение като неоснователни. С оглед изрично и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски за настоящата инстанция от "Витафарм Ихтиман" ЕООД, и изхода на делото, касаторът дължи реално направените разноски в размер на 4783,45 лв, съставляващи адв. хонорар по Договор за правна помощ и процесуално представителство от 02.10.2013 г. Видно от представените удостоверение /"Отчет по сметка"/ от Първа инвестиционна банка /стр. 61 и 63 от делото/ сумата е надлежно внесена. Възражение за прекомерност на разноските от процесуалният представител на касатора Национална здравноосигурителна каса не е направено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,