Решение № 270 от 21.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4632/2017 г.

Решение № 270 от 21.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4632/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молби на Н. М. Н. за отмяна на влязлото в сила решение на Бургаски окръжен съд № V-18/09.03.2017 г. по гр. д. № 1047/2016 г. и на потвърденото с него решение на Поморийски районен съд от 07.03.2016 г. по гр. д. № 531/2015 г. С въззивното решение са отхвърлени исковете, предявени от молителя против Р. В. Б., А. Л. П. и К. Д. К. за солидарно заплащане на сумата 5 100 лв – обезщетение за неимуществени вреди (част от вземане в общ размер 800 000 лв). Разбирането на молителя, че всяко от двете решения (първоинстанционно и въззивно) само по себе си подлежи на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК, е неправилно. Извънинстанционния контрол по глава ХХІV ГПК е приложим само по отношение на влязло в сила решение. Първоинстанционно решение, което е било обжалвано и потвърдено от въззивен съд, не влиза в сила. Влиза в сила само въззивното решение (чл. 296, т. 3 ГПК), тъй като то разрешава спора по същество. В този случай на отмяна подлежи въззивното, но не и първоинстанционното решение. Молбата на Н. М. Н. за отмяна на въззивното решение е основана на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК при следните фактически твърдения: въззивният съд е дал ход на делото в насроченото пред него съдебно заседание на 17.02.2017 г. при наличие на основание за отлагането му (служебна ангажираност на ищеца и депозирана молба за отлагане, придружена с доказателства за заетостта); въззивният съд не е събрал нито едно от ангажираните своевременно от ищеца доказателства, а е събирал единствено подбрани по указания на чужда разузнавателна служба "псевдо" - доказателства; въззивният съд не се е произнесъл по депозираната от ищеца молба за отмяна на протоколното определение, с което е даден ход на устните състезания по въззивното производство, побързал да издаде решение, поръчано му от заинтересовани мафиотски структури. Ответните страни Р. В. Б., А. Л. П. и К. Д. К. оспорват молбата за отмяна с доводи, че тя е подадена преди решението да влезе в сила и само на това основание следва да бъде отхвърлена. Поддържат също, че на молителя е осигурена възможност да участва в производството, от която той не се е възползвал поради своята небрежност. Върховният касационен съд намира подадената молба за отмяна за допустима. По този въпрос той е обвързан от определение на Върховен касационен съд, ІV г. о. № 243/04.06.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 1739/2018 г., с което е отменен негов предходен отказ да разгледа молбата по същество. Същата обаче е неоснователна. Не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Отмяната на влезли в сила по посочената разпоредба има своето основание в това, че делото е останало непопълнено с факти или документи, въпреки проявената процесуална активност от засегнатата страна. Новите обстоятелства или доказателства трябва да са от съществено значение и да са за факти, преклудирани от силата на пресъдено нещо на решението. Тези предпоставки в случая не са налице, тъй като молителят не твърди никакви новооткрити обстоятелства. Като такива той поддържа отказът на съда по същество да събере представените от него доказателства и събирането на доказателства, поръчани (според молителя) от чужди разузнавателни служби. Това не са обстоятелства от значение за правилното решаване на делото, а твърдения за процесуални нарушения. Когато тези нарушения са довели до лишаване на страната от възможност да участва в делото, те биха били основание за отмяна на влязлото в сила решение, но само ако не е било възможно релевирането им по реда на редовния инстанционен контрол. В конкретния случай въззивното решение е обжалвано от Н. Н. пред Върховния касационен съд, касационната жалба съдържа същите оплаквания, които са изложени и в молбата за отмяна, по която е образувано настоящето дело. Касационната жалба не е допусната до разглеждане с определение на ВКС, ІV г. о. № 207/12.03.2018 г. по гр. д. № 3588/2017 г. и не може доводите в нея за допуснати процесуални нарушения от въззивния съд да бъдат релевирани наново в производство по реда на глава ХХІV ГПК. Изложеното важи и за твърденията на молителя, че делото не е отложено от въззивния съд при наличие на основание за това и че също без основание не е отменено определението, с което съдебното дирене е обявено за приключено. Тези твърдения също следва да се квалифицират като "съществено нарушение на съдопроизводствените правила", те са били наведени при осъществяването на редовния инстанционен контрол на въззивното решение и не може да се повдигат отново след влизането на същото в сила. Що се касае до твърденията на молителя за правораздаване под влияние на чужди разузнавателни служби или мафиотски структури, те са за престъпни обстоятелства и следва да бъдат установени с присъда. Основание за отмяна на влязлото в сила решение ще има, когато бъде издадена и влезе в сила присъда, с която тези обстоятелства са установени (чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК). По изложените съображения Върховният касационен съд