Решение № 792 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3240/2011 г.

Решение № 792 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3240/2011 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началник сектор "ПП" при отдел "ОП" на Областна дирекция на МВР гр. Плевен срещу решение № 737 от 6.12.2010 г. по адм. д. № 858/2010 г. на Административен съд Плевен, в частта, с която е осъден началникът на сектор "ПП" при отдел "ОП" на ОД на МВР Плевен да извърши фактически действия по временно спиране от движение /за срок от 3 месеца/ на запорираните МПС, произтичащи от Наредба № I-45/2000 г. вр. чл. 431, ал. 5 от ГПК и чл. 45 от същата наредба, като в изпълнение на постановление на частен съдебен изпълнител, го задължава да изземе част втора на свидетелството за регистрация и постави знак "спрян от движение", да приеме на съхранение иззетото свидетелство и въведе причините и датата на спирането от движение в териториалната автоматизирана информационна система /ТАИС/ за КАТ в 14-дневен срок. Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради липса на материалноправно основание за налагане на ограничителната мярка предвидено в специалния закон - Закона за движение по пътищата. Посочва се, че в чл. 171, т. 2, б. "а" - "ж" от ЗДвП са разписани случаите, когато административният орган може да наложи принудителна административна мярка спиране от движение на МПС. В нормативните актове, уреждащи дейността и правомощията на органите на МВР не е предвидено основание за временно спиране от движение на МПС по искане на съдия изпълнител. Искането не попада в хипотезата на чл. 40, ал. 1 от Наредба № I-45/2000 г., съгласно която превозните средства се спират от движение временно: т. 1. при условията и по реда на чл. 171, т. 2 ЗДП и т. 2. по искане на собственика. Фактическите действия регламентирани в чл. 40, ал. 2, ал. 3 и чл. 42 от Наредба № I-45/2000 г. следва да бъдат извършвани в случай, че превозното средство е спряно от движение, по аргумент от чл. 40, ал. 1 и систематичното им тълкуване. Счита се, че съдът е извършил разширително тълкуване на Наредба № I-45/2000 г., в колизия с реда и основанията, при които се прилага ограничителна мярка по чл. 431, ал. 5 ГПК, уредени в глава шеста от Закона за движение по пътищата. Процесуалният представител на ответниците по касационната жалба е представил писмен отговор. Счита, че правилно съдът е преценил, че спирането от движение, като вид принудителна административна мярка се осъществява на основа на разпореждане на орган на съдебна власт, като правото на органа да наложи мярката е предвидено в съответния нормативен акт. Излага доводи, че чл. 36 и чл. 45 от Наредба № I-45/2000 г. предвиждат възможност превозните средства да бъдат спирани от движение по писмено искане от органите на съдебната власт, като ограничението отпада, след писмено предписание на съответния орган за вдигане на забраната. Издаденото постановление от съдебния изпълнител за спиране от движение на МПС представлява обезпечителна мярка в изпълнителния процес, осигуряваща описването на запорираната вещ. Дори да се приеме, че ред за спиране на МПС от движение на основание чл. 431, ал. 5 ГПК няма, е налице празнота в закона и на основание чл. 46, ал. 2 от ЗНА трябва да бъде попълнена, тъй като отказ да се осъществи едно право, предвидено в закона, не може да се основава "липсата на ред" за осъществяването му. Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, счита, че материалният закон е приложен правилно. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови решението в осъдителната част, съдът е приел, че при издадено постановление от съдебния изпълнител на основание чл. 431, ал. 5 ГПК и представляващо обезпечителна мярка в изпълнителното производство, административният орган е длъжен да го изпълни, чрез осъществяване на фактически действия по чл. 40 от Наредба № I-45/2000 г., за да може по този начин вещта върху която е насочено принудителното изпълнение да бъде стационирана по местоположение, което да даде възможност да бъде описана и впоследствие обявена за публична продан за удовлетворяване вземането на взискателите. По същия начин, както при наложения от ЧСИ запор, пътна полиция е извършила фактически действия, произтичащи от постановлението като е вписала това обстоятелство в регистъра на КАТ. Задължението за фактически действия произтича от обстоятелството, че съдебният, митническия или данъчен орган е разпоредил спиране от движение на МПС, но изпълнението му е от компетентността на органите осъществяващи отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС, които действия съгласно чл. 34, ал. 1 от Наредба № I-45/2000 г. са от компетентността на териториалното звено "Пътна полиция" при ОД на МВР, където е регистрирано съответното МПС. Решението е правилно. Основателно се посочва в касационната жалба, че в закона не е предвидено налагане на принудителна административна мярка спиране от движение на МПС като административен акт, който да се издаде по искане на съдебния изпълнител. В случая не се иска налагане на принудителна административна мярка, а изпълнение на задължение произтичащо от закона при направено искане от съдебния изпълнител за спиране от движение на МПС в гражданско изпълнително производство. В изпълнителното гражданско производство е предвидена възможността по чл. 431, ал. 5 /сега ал. 6/ ГПК при необходимост съдебният изпълнител да поиска от органите на Министерството на вътрешните работи спиране от движение на моторно превозно средство, върху което е насочено изпълнение за срок до три месеца. На предвиденото правомощие на съдебния изпълнител да поиска от органите на МВР спиране от движение на моторно превозно средство, върху което е насочено изпълнение за срок до три месеца, следва да отговаря съответното задължение, независимо, че не е записано в закона, в този смисъл е налице задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, бездействието на административния орган за изпълнението на което се оспорва пред административния съд. В случая частният съдебен изпълнител е издал постановление за спиране от движение на леки автомобили, собственост на длъжника на основание чл. 431, ал. 5 ГПК, издаването на което не е предвидено в закона, поради което задължението не произтича пряко от разпореждането на органа на съдебна власт, а от разпоредбата на нормативния акт. Касае се за задължение за действия произтичащи от искането на съдебния изпълнител за спиране от движение на моторните превозни средства в рамките на гражданския изпълнителен процес. Съдът не е посочил основанието на което е постановил осъждане за извършване на фактически действия, чл. 256 или чл. 257 АПК, но с оглед диспозитива следва да се приеме, че се е произнесъл относно задължение за извършване на действия произтичащи пряко от нормативен акт. При хипотезата на чл. 256 АПК трябва да е подадено искане от заинтересуваните лица до органа, а в случая искането е направено от частния съдебен изпълнител. Решението по адм. д № 10936/2009 г. на ВАС, на което се позовава жалбоподателя в касационната си жалба, касае отказ да бъде издаден индивидуален административен акт - принудителна административна мярка "спиране от движение на МПС", за което е прието, че липсват материалноправни предпоставки за издаване на такава заповед, а в случая производството е по чл. 257 АПК. Неоснователно е искането за намаляване на присъдените съдебни разноски поради прекомерност, тъй като е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв., което е тройния размер на минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и под този размер не може да бъде намалявано съгласно § 2 от ДР на същата наредба. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,