Решение № 5183 от 8.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13592/2017 г.

ВАСIII отделение08.04.2019 г.докладчик т Галина Христова

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА Решение № 476 от 20.10.2017 г., постановено по адм. дело № 535/2017 г. от Административен съд Пазарджик и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 5183 от 8.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13592/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет Пещера, чрез председателя д-р Ц. Л. срещу Решение № 476 от 20.10.2017 г., постановено по адм. дело № 535/2017 г. от Административен съд Пазарджик с доводи за неправилност поради нарушения на процесуалните правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Иска се неговата отмяна и присъждане на понесените по делото разноски. Ответната страна – Прокурор от Окръжна прокуратура Пазарджик не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на обжалваното съдебно решение. Съдът от първата инстанция е бил сезиран с протест против чл. 8, ал. 1, предложение 10 от Наредбата за рекламната дейност на физически и юридически лица в Община Пещера, приета с Решение № 584 от 05.08.1999 г. на Общинския съвет Пещера, а съдът е прогласил нищожността на чл. 8, ал. 1, предложение 11 от Наредбата за рекламната дейност на физически и юридически лица в Община Пещера, приета с Решение № 584 от 05.08.1999 г. на Общинския съвет Пещера. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК намира възражението на процесуалния представител на ВАП за основателно по следните съображения: С обжалваното решение, постановено по реда на чл. 185 и сл. АПК, съдът от първата инстанция е обявил нищожността на разпоредбата на чл. 8, ал. 1, предложение 11 от Наредбата за рекламната дейност на физически и юридически лица в Община Пещера, приета с Решение № 584 от 05.08.1999 г. на Общинския съвет Пещера и го е осъдил да заплати на Окръжна прокуратура Пазарджик направените деловодни разноски в размер на 20 лв. В деловодството на АС – Пазарджик, на 11.07.2017 г. е постъпил протест от прокурор при ОП – Пазарджик против чл. 8, ал. 1, предложение 10 от Наредбата за рекламната дейност на физически и юридически лица в Община Пещера, приета с Решение № 584 от 05.08.1999 г. на Общинския съвет Пещера, с който "... не се разрешава рекламирането на определена религия или религиозна общност". Видно от приложения с административната преписка текст на самата Наредба (на гърба на л. 17) чл. 8, ал. 1 гласи: "Несе разрешава: ", а т. 10 – "рекламирането на оръжия". Текстът на чл. 8, ал. 1, т. 11 се чете: "Не се разрешава рекламирането на определена религия или религиозна общност". С Определение № 839 от 30.08.2017 г. съдът е приел, че делото е образувано по протест на прокурор при ОП гр. Пазарджик, подаден против чл. 8, ал. 1, предложение 10 от Наредбата за рекламната дейност на физически и юридически лица в Община Пещера, приета с Решение № 584 от 05.08.1999 г. на Общинския съвет Пещера. Приел е още, че протестът е подаден от надлежна страна, в законоустановения срок, насрочил е делото в открито съдебно заседание и е конституирал страните. В отговор на касационния протест насрещната страна – Общински съвет Пещера, чрез неговия председател е изложил съображения досежно чл. 8, ал. 1, предложение 10 от Наредбата, с аргументи, относими към текста на т. 11 – "рекламирането на определена религия или религиозна общност". Същото се повтаря и в писмената защита, приложена на л. 154 от делото. В случая съдът не е изяснил констатираното от процесуалния представител на ВАП противоречие, както и предмета на спора, и не е дал указания за изправяне на констатираното различие. Вследствие на това е постановил съдебен акт по отношение на текст, който не е бил предмет на протеста на прокурора от ОП – Пазарджик. При тази фактическа установеност действително постановеното съдебно решение се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото – върнато на същия съд, който в друг съдебен състав да разгледа спора, да изясни неговия предмет и да се произнесе по този предмет. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, трето отделение

Цитирани разпоредби

1