Решение № 12507 от 5.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2252/2011 г.
ВАСI отделение05.10.2011 г.докладчик т Фани Найденова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ "Димитър Липовански - Скарамуш" със седалище в гр. Русе срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 15 от 13.01.2011 г., издаден от Съвета за електронни медии. ОСЪЖДА ЕТ "Димитър Липовански - Скарамуш", със седалище в гр. Русе, да заплати на Съвета за електронни медии разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 200 (двеста) лв. Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Мотиви
Решение № 12507 от 5.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2252/2011 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 38, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията /ЗРТ/. Образувано е по подадената жалба от ЕТ"Димитър Липовански - Скарамуш" със седалище в гр. Русе срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 15 от 13.01.2011 г., издаден от Съвета за електронни медии /СЕМ/. В жалбата като основание за оспорване се сочи неправилно приложение на материалноправните разпоредби - чл. 102 Закона за радиото и телевизията. Твърди се, че въпреки регистрацията за 24-часова програма Радио Арена е стартирало на 07.10.2002 г. с програма с дневна продължителност 4 часа, поради липса на свободен часови ресурс по кабелната радиомрежа на БТК. В периода 2003-2007 г. Радио Арена е излъчвало програма с продължителност 6 часа, а от 2008 г., отново 4 часа. След като програмата не е била излъчвана 24 часа и СЕМ не е използвал ресурс за надзор за 24-часова програма, поради което следва да се заплати такса за 6-часова програма, която според жалбоподателя е в размер на 1435, 33 лева. За размера над 1435, 33 лв. до установения с АУПДВ размер 6 322, 58 лв., ведно със законната лихва, е незаконосъобразен. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени АУПДВ частично за размер над 1435, 33 лв. до установения размер 6 322, 58 лв., ведно с лихвите. Ответникът по жалбата - СЕМ - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Петрова. Счита жалбата за неоснователна, моли съда да я отмени и да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на административния орган. Върховният административен съд, първо отделение констатира, че жалбата е допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна и отговаряща на изискванията на чл. 150 от АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения: Оспореният АУПДВ № 15 от 13.01.2011 г., издаден от Съвета за електронни медии /СЕМ/, на основание чл. 32, ал. 1, т. 18, вр. с чл. 102 от Закона за радиото и телевизията /ЗРТ/, във вр. чл. 12, ал. 1, т. 2 и чл. 12, ал. 2, т. 1 от Тарифа за таксите за радио - и телевизионна дейност /ТТРТ/, вр. чл. 162, ал. 2, т. 3 и т. 8 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/, с който на жалбоподателя е установено публично държавно вземане в размер на 6 322, 58 лв., ведно със законната лихва до окончателно изплащане на сумата, като размерът е по периоди от 16.06.2006 г. -30.06.2010 г. за извършената регистрация като радиооператор. АУПДВ е издаден от компетентен орган за установяване на публични държавни вземания по ЗРТ - годишни регистрационни такси, дължими от регистриран радио оператор. Доколкото липсва специален ред за издаването му по ЗРТ, същият е издаден в съответствие с общите правила по АПК, а размерът е изчислен в съответствие с чл. 12, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ТТРТ. Правното основание за издаване на акта е посочено в него - чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "б" от ЗРТ, където е посочено, че радио и телевизионните оператори заплащат годишна такса за надзор върху дейността на регистрирания радио- и телевизионен оператор за спазване на заявения програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема. От друга страна нормата на чл. 102, ал. 6 от ЗРТ определя, че размерът, сроковете и начините на заплащането на таксите по алинея трета се определят с Тарифа за таксите за радио и телевизионната дейност /ТТРТД/, одобрена от Министерския съвет, и същата е посочена в акта като основание за определяне на размера на дължимите такси за процесните периоди и по-конкретно - таксата е определена по реда на чл. 12, ал. 1, т. 2 от тарифата - за надзора по спазване на заявените програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема се събира годишна регистрационна такса. Следва да се посочи, че размерът на определената с АУПДВ такса се оспорва, доколкото се твърди, че е излъчвана 6-часова, а не 24-часова програма. Този довод, поддържан от оспорващия, е неоснователен. От доказателствата по делото, приложени към преписката, представляващи ангажирани от оспорващия договори и писма от осъществена кореспонденция между оператора и административния орган се установява, че промяна в регистрацията не е осъществена. По изпратеното писмо от оператора с дата 04.12.2007 г. за пререгистрация на 24-часовата програма в 6-часова, административният орган не се е произнесъл. Мълчаливият отказ по изпратеното с тази дата писмо-искане за пререгистрация, не е оспорен, както се признава и от самия оператор в изпратено писмо до СЕМ с вх. № 30-06-154/27.10.2010 г. Съгласно чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "б" от ЗРТ и чл. 12, ал. 1 от ТТРТД годишна регистрационна такса се събира за надзора по спазване на заявените програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема. Фактът на извършваната дейност се установява от решението за регистрация и служебното вписване на жалбоподателя в регистъра на СЕМ, като радио оператор - Радио Арена с 24-часова програма и по аргумент от чл. 12, ал. 4 от ТТРТД се дължи такса до прекратяване на регистрацията. Фактът на уведомяване на СЕМ за промяна в заявеното времетраене на програмата и изразено желание за пререгистрация, без издаден съответен акт от административния орган, не освобождава оператора от задължението за заплащане на такси в размер, съобразно регистрираното времетраене на радио програмата. По изложените съображения, липсват основания за частична отмяна на АУПДВ, същият е законосъобразен и следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на делото и предвид изрично и своевременно заявената претенция на процесуалния представител на ответника по жалбата, на административния орган следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, платимо от жалбоподателя, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК и определено съгласно чл. 8, вр., чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1/04 г. за минималните адвокатски възнаграждения в размер на 200 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,