Решение № 13911 от 10.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8120/2020 г.

Решение № 13911 от 10.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8120/2020 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Мартима" ЕООД, гр. София, срещу решение № 3161/22.06.2020 г. по адм. дело № 1898/2020 г. на Административен съд - София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане от 21.01.2020 г. на полицейски орган - инспектор в група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" при сектор ПП - отдел ПП ( според решението, отдел ОП според разпореждането) на ОДМВР гр. София. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отмяна на разпореждането или обявяване на нищожността му, присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация - полицейски орган - полицейски инспектор в група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" при сектор "Пътна полиция" в отдел ОП на ОДМВР - София, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила, присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е установил, че с оспореното пред него разпореждане, издадено от полицейски орган на основание чл. 64 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 165, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е разпоредено на дружеството - жалбоподател е разпоредено в едномесечен срок да бъдат премахнати поставените от него изкуствени ограничители на скоростта върху общински път IV категория Долни Богров - Пирдоп в участъка на поземлен имот № 079197 от землището на с. Осоица, община Горна Малина, поставени неправилно в нарушение на изискванията на чл. 5, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-10 от 05.07.2012 г. за условията за изграждане или монтиране върху платното за движение на изкуствени неравности и на други средства за ограничаване на скоростта за движение и изискванията към тях, тъй като поставените напречно на платното препятствия не се допускат в неурбанизирана територия съгласно т. 1 на приложение № 1. АССГ е изложил мотиви, че разпореждането е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и съдържа необходимите реквизити, при спазване на административно - процесуалните правила по издаването му, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. Неоснователни са касационните оплаквания, че АССГ е излязъл в нарушение на съдопроизводствените правила от очертания предмет на делото. Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът не се ограничава с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Проверката на вида на неравностите ( чрез заключение на съдебно - техническа експертиза) е от значение за преценка дали правилно е приложено материалното право, а проверката на процедурата по поставяне на неравностите от дружеството макар и да не е посочена като фактическо и правно основание за издаване на разпореждането, не води до порок на съдебното решение. Правилна е преценката на АССГ относно приложимия материален закон и в частност, че неравностите, поставени на общински път IV категория в землището на с. Осоица не са поставени в урбанизирана територия, както твърди касаторът. Обосновани са изводите на съда относно предназначението на имота на касатора и фактът, че същият не попада в строителните граници на населеното място и е заобиколен от земеделски земи. Настоящият съдебен състав споделя всичики изложени доводи относно смисълът на понятието "урбанизирана територия" и разликата му с понятието "землище", както и че предназначението на имота на касатора не може да предопредели твърдения от касатора характер на общинския път, където са поставени неравностите. Законосъобразен е изводът, че след като имотът не попада в урбанизирана територия, то поставените от жалбоподателя изкуствени напречни неравности върху общински път са в нарушение на изискването на чл. 5, ал. 2 от цитираната по-горе Наредба вр. приложение № 1, т. 1, според която подобни изпъкнали изкуствени напречни неравности се допускат само в урбанизирана територия и в т. 1. 1 е пояснено при какви условия се допускат при второстепенна улична мрежа и първостепенна улична мрежа. Безспорно общинският път не е част нито от второстепенна, нито от първостепенна улична мрежа. Правилен е изводът, че наличието на един поземлен имот с одобрен ПУП до общинския път не превръща пътя в част от улична мрежа. Обоснован е изводът на АССГ за липса на превратно упражняване на власт - а именно оспореният административен акт да е издаден с друга нелегитимна цел, различна от целта на закона. В подкрепа на това си твърдение жалбоподателят не е ангажирал каквито и да е било доказателства. Решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ОДМВР - София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева за касационната инстанция на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касатора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,