Решение № 11449 от 3.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3675/2020 г.

Решение № 11449 от 3.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3675/2020 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производство по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), подадена чрез нейния председател, насочена срещу Решение № 8093/17.12.2019 г. по адм. дело № 7293/2019 г. на Административен съд – С.-град (АССГ), с което съдът е осъдил КЕВР да заплати на "Електроразпределение Север" АД две обезщетения за имуществени вреди, всяко едно от 1356 лева (хиляда триста петдесет и шест лева), заедно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на наказателното постановление - 22.04.2016 г., до окончателното изплащане на задължението. Касационният жалбоподател - КЕВР твърди неправилност на съдебното решение поради това, че е постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. Намира, че вредите, които са претендирани не подлежат на обезщетение, тъй като направените разходи за адвокатски възнаграждения за процесуално представителство, във връзка с оспорване на наказателно постановление не биха могли да се разглеждат като пряка и непосредствена последица, засягаща правната сфера на дружеството. Иска да бъде отменено обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - "Електроразпределение Север" АД - гр. В. в писмен отговор, подаден чрез адв. Георгиева, оспорва касационната жалба като неоснователна и излага подробни съображения за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски по делото, като прилага договор за правна защита и съдействие, пълномощно и списък на разноските. Постъпила е и частна жалба от "Електроразпределение Север" АД срещу Определение № 1241/13.02.2020 г. по адм. дело № 7293/2019 г. на Административен съд – С.-град, с което на основание чл. 248 ГПК, във вр. чл. 144 от АПК е оставена без уважение молбата за изменение и допълнение на решението в частта за разноските. В молбата се счита определението за неправилно, незаконосъобразно и несъобразено с действащата правна рамка. Ответникът - КЕВР в представен писмен отговор оспорва частната жалба като неоснователна. Излага доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното определение. Моли да се остави без уважение частната жалба и да се потвърди обжалваното определение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател - Комисия за енергийно и водно регулиране, в съдебно заседание чрез юрисконсулт Лефтерова, моли да се уважи касационната жалба на КЕВР, респективно да се отхвърли частната жалба на ответното дружество. Претендира да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, съгласно списък с разноските. Ответникът - "Електроразпределение Север" АД, в съдебно заседание чрез адв. Георгиева моли да се остави касационната жалба без уважение. Счита, че правилно първоинстанционният съд е присъдил пълният размер на претендираното обезщетение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба по отношение на присъдения размер на обезщетението. По отношение на частната жалба изразява становище за нейната неоснователност. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната и частните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, респ. чл. 230 от АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. С обжалваното решение Административен съд – С.-град е осъдил КЕВР да заплати на "Електроразпределение Север" АД, сумата в размер на 1356 (хиляда триста петдесет и шест) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № НП-415 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на Комисия за енергийно и водно регулиране, състоящи се в направени от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по нахд № 1453/2015 г. по описа на Районен съд – Г., заедно със законната лихва върху главницата от 1356, 00 лева, считано от 22.04.2016 г. до окончателното изплащане на задължението; както и сумата от 1356,00 (хиляда триста петдесет и шест) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, състоящи се в направени от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по кнахд № 101/2016 г. по описа на Административен съд - Г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 22.04.2016 г. до окончателното изплащане на задължението. Първоинстанционният съд е установил, че с № НП-415 от 17.12.2014 г., председателят на ДКЕВР (понастоящем – КЕВР) е наложил на Енерго – про- мрежи АД (понастоящем – "Електроразпределение Север" АД) имуществена санкция, в размер на 20 000 лв. (двадесет хиляди лева), на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката. В резултат на съдебно обжалване, с Решение № 46/08.02.2016 г. по нахд № 1453/2015 г. на Районен съд – Г. този санкционен акт е бил отменен като незаконосъобразен. Въззивното решение е обжалвано и е било оставено в сила с Решение № 98/22.04.2016 г. по кнахд № 101/2016 г. по описа на Административен съд – Г.. От представените пред административният съд договори за правна защита и съдействие /л. 42 от адм. дело № 7293/2019 г. и л. 36 от присъединеното адм. дело № 7292/2019 г. на АССГ/, съдът констатирал, че "Енерго – Про мрежи" АД е възложило на Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори" да осъществява правна защита и процесуално представителство във връзка с действия по обжалване по реда на ЗАНН на наказателно постановление № 415/17.12.2014 г. на Председателя на ДКЕВР /сега КЕВР/ пред първата инстанция и съответното решение – пред втората, срещу възнаграждение в размер на по 1356 лева, което следва да бъде заплатено по банков път по посочена в договора сметка в "ПИБ" АД в 10-дневен срок от издаване на фактура по договора. Процесуалното представителство в първоинстанционното и касационното производство е осъществено въз основа на пълномощните на л. 220-221 от приложеното нахд № 1453/2015 г. на РС – Г.. От приетите и неоспорени от ответника писмени доказателства - два броя фактури, кредитен превод и отчет по сметка, съдът приел за безспорно установено и доказано, че дружеството–ищец е заплатило по банков път на Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори" сумата от 1356 лева, с включен ДДС за защита и процесуално представителство по нахд № 1453/2015 г. на Районен съд – Г., както и сума в размер на 1356 лева, с включен ДДС за защита и процесуално представителство по кнахд № 101/2016 г. по описа на Административен съд – Г.. Първоинстанционният съд установил също, че във връзка с оспорването на процесното наказателно постановление, ищецът е бил представляван от надлежно упълномощен процесуален представител, който е участвал в производствата пред районен и административен съд, изготвил е жалба, отговор на касационна жалба, участвал е в няколко съдебни заседания и е представил писмени бележки. Съответните пълномощни са налични и в делото на Районен съд - Г., както и в това на Административен съд - Г., в което е приложен и отговор на касационната жалба, подписан от упълномощения адвокат. Въз основа на тези констатации решаващият съд е приел, че вредите, които се претендират, са в резултат на отменено незаконосъобразно наказателно постановление, поради което счел, че са налице кумулативно изискуемите предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по смисъла на ЗОДОВ. Първоинстанционният съд по отношение размера на исковете е приел, че уговорените и заплатени за всяка от съдебните инстанции възнаграждения са в минималния размер, предвиден в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Преценил е, че върху тази сума ответникът дължи и лихви за забава, считано от датата на отмяна на процесното НП – 22.04.2016 г. до окончателното изплащане. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и тяхната съвкупност първоинстанционния съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационната жалба. Основателността на исковете по чл. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието, да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт действие/бездействие. По безспорен начин в производството пред първоинстанционния съд е установено, че е налице отменен административен акт с влязло в сила съдебно решение - Наказателно постановление НП–415/17.12.2014 г., издадено от председателя на Комисия за енергийно и водно регулиране, (тогава ДКЕВР), с което е реализирана първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В производството по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, доказателствената тежест за доказване по безспорен и категоричен начин наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства и факти пада върху ищеца - чл. 153, чл. 154, ал. 1 ГПК, във вр. с § 1 от ЗОДОВ. В случая това е направено – в съдебното производство по административнонаказателното дело, пред въззивната и касационна инстанции са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Безспорно от събраните доказателства в хода на развилото се пред Административен съд – С.-град производство се установява, че дружеството ищец е претърпяло вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, тъй като са налице доказателства за възмездност по отношение на процесуалното представителство, осъществено от цитираното адвокатско дружество пред въззивната и касационна инстанции. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие - дружеството не би потърсило адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. В Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОС на I и II колегия на ВАС се приема безспорно, че потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар в производствата по обжалване на наказателното постановление е пряка и непосредствена последица от издаденото такова, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В цитираното Тълкувателно решение № 1/2017 г. се приема, че при предявени пред адм. съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване успешния изход на спора и е израз на обичайната грижа на едно лице за охраняване на неговите права и интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. В производствата по ЗАНН субсидиарно са приложими правилата по НПК, които не предвиждат възможност за присъждане на разноски за правна помощ и съдействие. Тъй като в закона не е предвиден ред за присъждане на направените в тези производства разноски, извършените разходи за адвокатски хонорар, представляват имуществена вреда, по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, която не е възстановена и за която ответника дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ. Настоящият състав не намира, че ответникът по касацията е допринесъл виновно за увреждането посредством осигуряването на своята процесуална защита в производството по отмяна на наказателното постановление, за което е заплатил претендираното, като вреда адвокатско възнаграждение. Процесуалното представителство в първоинстационното и касационното производство е осъществено въз основа на пълномощните на л. 220 - 221 от приложеното нахд № 1453/2015 г. на Районен съд - Г.. Налице са валидни договорни отношения с предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност - чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). Защитникът е получил възнаграждение за положения труд, който е бил заплатен от клиента в договорения размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Неоснователни са доводите на касатора, че в хода на съдебните производства, свързани с обжалване на наказателното постановление, разноски не били претендирани. Правилен е направения от състава на АССГ извод за наличие на основание за присъждане на обезщетение, предвид действащата към момента на приключване на всяко от тези производства разпоредба на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания и Тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009 г. на Върховния административен съд, постановено по тълк. дело № 7/2008 г. Съдът правилно е приел за неоснователно искането на ответника на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за редуциране размера на претендираното обезщетение, като е счел, че в конкретния случай, съобразно нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗА, този размер не бива да е по- малък от предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл е и Решение № 4452 от 15.04.2020 г. по административно дело № 1430/2020 г. на Върховния административен съд - Трето отделение. Неоснователни са развитите в касационната жалба на КЕВР и поддържани в съдебното заседание пред настоящия съд съображения във връзка с присъдения данък добавена стойност, като част от размера на обезщетението, тъй като това възражение е направено едва в касационната жалба. КЕВР не е повдигнал този въпрос и не е оспорил претенцията в тази й част, нито в представения писмен отговор, нито в съдебното заседание пред първоинстанционния съд. Предвид релевираните от този касационен жалбоподател касационни оплаквания и забраната за фактически установявания по чл. 220 АПК, възражението не следва да бъде уважено в настоящото производство. Решаващият съд е отчел размера на отделните наложени санкции, което повишава допълнително отговорността за качеството на положения адвокатски труд. Уговорените и заплатени възнаграждения за всяка от съдебните инстанции в минималния предвиден размер е справедлив и не са налице предпоставки за намаляването им. Предвид изложеното, настоящият касационен състав на ВАС намира за изпълнен сложният фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Дължима е обезвреда на всички вреди, като следва да се обезщети изцяло вредоносния резултат - чл. 4 ЗОДОВ, чл. 51, изр. първо ЗЗД, във вр. с § 1 ЗОДОВ. С оглед изхода на спора, правилно първоинстанционният съд е присъдил в полза на ищеца, респективно на адвокатското дружество разноските в исковото производство по реда на ЗОДОВ, поради което обжалваното решение е правилно, като не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да бъде оставено в сила. По частната жалба: С обжалваното определение в производство по реда на чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК Административен съд – С.-град е оставил без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на решението в частта за разноските за присъждане в пълен размер адвокатски хонорари по исковите претенции и по двете съединени дела - № 7293/2019 г. и № 7292/2019 г. на АССГ. В случая съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК с определение № 6422/28.08.2019 г. е прекратено производството по адм. дело № 7292/2019 г. на АССГ и същото е присъединено към адм. дело № 7293/2019 г. на АССГ, т. е. безспорно се касае за едно исково производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Законосъобразно съдът е приел, че позоваването от частния жалбоподател на нормата на чл. 72, ал. 2 от ГПК, в случая е неудачно, тъй като цитираната норма на ГПК касае събиране на държавни такси, а не разноски. Върховният административен съд счита, че разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК е категорична като предвижда, че в производството по делото се заплаща възнаграждение за един адвокат. Обосновано съдът е изложил аргумент, че в случай на уважаване на молбата на ищеца за присъждане на второ адвокатско възнаграждение биха се присъдили две адвокатски възнаграждения по делото, което е в нарушение на цитираната разпоредба на ГПК. С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав на ВАС намира, че решаващият съд правилно и в съответствие с действащия към датата на постановяване на обжалваното определение материален закон е оставил без уважение искането на "Електроразпределение Север" АД за изменение на решението в частта за разноските. Въз основа на изложеното, определението на административния съд постановено в производството по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК като правилно следва да се потвърди. При този изход на спора разноски за касационното производство се следват на "Електроразпределение Север" АД. Комисията за енергийно и водно регулиране следва да бъде осъдена да му заплати сума в размер на 396 лева съобразно представените доказателства за извършването им. По отношение на останалата сума посочена в договора за правна защита и съдействие и фактура към него в размер на 396 лева съдът счита, че същата не следва да се присъжда. Във връзка с изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение по отношение на частната жалба срещу Определение № 1241/13.02.2020 г., че не следва да се присъждат две адвокатски възнаграждения по делото, настоящият касационен състав на ВАС намира, че по начина, по който е уговореното възнаграждението във връзка с касационното оспорване на първоинстанционното решение на АССГ, уредено и формулирано в раздел III от договора за правна защита и съдействие (л. 53), представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Ето защо следва да се присъди само посочената по-горе сума в размер на 396 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 8093/17.12.2019 г. по административно дело № 7293/2019 г. на Административен съд – С.-град. ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 1241/13.02.2020 г. по административно дело № 7293/2019 г. на Административен съд – С.-град. ОСЪЖДА Комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на "Електроразпределение Север" АД, седалище и адрес на управление - гр. В., Тауърс Е, бул. "В. В." .№..., ЕИК *********, сума в размер на 396 (триста деветдесет и шест) лева за сторените по делото в касационното производство разноски. Решението е окончателно.