Решение № 9831 от 14.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3525/2010 г.

Решение № 9831 от 14.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3525/2010 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 20.01.2010 г. по адм. д. № 802 от 2009 г. Хасковският административен съд е отхвърлил жалбата на "Астралди Ес Пи Ей - клон България" - София срещу решение от 16.10.2009 г. на изпълнителния директор на ИА "Главна инспекция по труда" - София и потвърденото с него задължително предписание, дадено с протокол за извършена проверка от 11.08.2009 г. на Дирекция "Инспекция по труда" - Хасково, с което на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ е предписано на работодателя да не възлага и не допуска извънреден труд над посочените размери в чл. 146 КТ. Против това решение на административния съд "Астралди Ес Пи Ей - клон България" е подал касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от гледище на закона. Обсъждайки доказателствата по делото, административният съд без да изопачи в нещо съдържанието им е констатирал, че работодателят "Астралди Ес Пи Е - клон България" /касатор в това производство/ е възложил извънреден труд повече от 150 часа годишно и повече от 30 часа месечно, на работниците си в Димитровград, с което са нарушени разпоредбите на чл. 146 КТ, установяващи максимално допустимия за един работник извънреден труд. При тези констатации административният съд е потвърдил обжалвания протокол, с който на основание чл. 404, ал. 1, КТ е предписано на "Астралди Ес Пи Ей - клон България" да не превишава продължителността на извънредния труд, определена в чл. 146 КТ, т. е. да се въздържа да прави това над посочените размери. Това становище на административния съд е правилно понеже тълкуването на писмените доказателства и изводите, извлечени от тях, е суверенно право на инстанцията по същество. Тази преценка на административния съд, която почива на представените по делото доказателства, не подлежи на касационен контрол. Тя би могла да бъде проверена при оплакване за изопачаване на преценените от съда доказателства. Такова оплакване обаче в случая не е формулирано. От обстоятелството, че след преценка на доказателствата са направени едни, а не други изводи, без да са изопачени доказателствата и без да се е стигнало до логично противоречие в обосновката, не може да се направи извод в смисъл, че решението е неправилно. Полагането на извънреден труд е допустимо, но то не може да бъде над установените в чл. 146 КТ ограничения. Следователно, работодателят "Астралди Ес Пи Ей - клон България" не може да възлага работа извън допустимото превишаване на границите на установеното по трудовото правоотношение работно време. Всяко разширяване на максималната допустима продължителност на извънредния труд в течение на календарна година и календарен месец, с което се нарушава обичайното за работниците работно време, през което са длъжни да работят, е незаконосъобразно. Случаите, в които работодателят може да нарушава предварително установената продължителност на работното време, са изрично и изчерпателно изброени в КТ. Правилно проверката е извършена в Димитровград, където работниците са предоставили на работодателя "Астралди Ес Пи Ей - клон България" своята работна сила и където те полагат труда си. Очевидно е, че Димитровград локализира мястото на изпълнението на трудовите задължения на работниците по трудовите договори, сключени с "Астралди Ес Пи Ей - клон България". От обстоятелството, че управление на "Астралди Ес Пи Ей - клон България" се намира в София не следва друго. В случая трябва да се прави разлика между седалището на "Астралди Ес Пи Ей - клон България" в София и неговото производствено поделение в Димитровград. В този случай за място на работа се смята не седалището на "Астралди Ес Пи Ей - клон България", а съответното звено, където работниците полагат труда си. За работниците, а и оттук за контролните органи е важно не мястото, определено за кореспонденция, делови контакти и управление, а мястото на работа по трудовите договори, където е положен извънредният труд. При това положение правилно е преценено, че наложената принудителна административна мярка от контролните органи по реда на чл. 404 КТ се явява законосъобразен административен акт. Ето защо решението на административния съд поради това, че е правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд,