Решение № 14384 от 25.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2719/2010 г.

Решение № 14384 от 25.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2719/2010 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби: Жалбата на кмета на Столична община - район "Люлин" е подадена против решение № 88 от 9.12.2009 г., постановено от Административен съд София - град, Второ отделение, 25 състав, по адм. д. № 4441/2009 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се атакува решението в частта относно площ от 279 кв. м., означена с контур 1-2-3-4-5-6-Е-1 и по отношение частта с площ 239 кв. м., обозначена по контур 7-8-9-10-12-3-11-7, съгласно скицата към заключението на СТЕ на в. л. Бирова. Касаторът твърди, че посочените части са затревени зелени площи и моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение в оспорените му части. Втората касационна жалба е подадена против горепосоченото съдебно решение от Димитър Божлов Славов, Цветанка Божилова Стаматова, Георги Цветанов Славов, Цветан Стоянов Величков, Вергиния Стоянова Славова, Румяна Георгиева Величкова и Младен Цветанов Спасов, чрез упълномощен адв. Карадиамандиева. В тази жалба, в съдебно заседание и с писмена защита се атакува съдебното решение в частта относно терен с площ от 322 кв. м., означен с букви А-Б-В-Г-Д-А и спрямо площ от 606 кв. м., заключена между точки 1-Ж-7-8-9-10-12-И-К-Л-6-5-4-3-2-1 по скицата на вещото лице. Жалбоподателите твърдят, че горепосочените терени не се засягат от строителство и съоръжения с траен характер и не са изпълнени предвидените по рег. план мероприятия. Тези касатори претендират отмяна на обжалваното решение в атакуваните от тях части и оспорват касационната жалба на кмета на район "Люлин" като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение, защото не са налице основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението на съда е в съответствие с представените по делото доказателства и приетата съдебно-техническа експертиза. Няма конкретни доказателства, че теренът по скицата на вещото лице, означена с буквите 1-2-3-4-5-6-Е-1 и 7-8-9-10-12-3-11-7 е затревена площ, която се поддържа от район "Люлин". Правилно съдът е приел, че върху него няма извършени строителни дейности и осъществено мероприятие по § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, поради което е прието от съда, че терените не са застроени. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира двете касационни жалби за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ - подадени от надлежни страни в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба на Столична община - Район "Люлин" е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 88 от 09.12.2009 г. е отменена заповед № РД-09-299 от 3.07.2009 г. на кмета на район "Люлин" - СО, с която е одобрено решение № 13 по протокол № 3/17.10.2007 г. на комисия на техническата служба на район "Люлин" в частта, с която е определена като застроена част от бившия имот № 5100073, нанесен в к. л. № 214 от помощния кл. план по чл. 13а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ с площ 279 кв. м., заключена по контур 1-2-3-4-5-6-Е-1 на комбинираната скица на вещото лице, придружаваща заключението, както и в частта, с която е определена като застроена площ общо от 239 кв. м., обозначена по контур 7-8-9-10-12-3-11-7 на комбинираната скица на вещото лице, придружаваща заключението, като гореописаните части са определени от съда като незастроени. Административният съд - София - град е отхвърлил жалбата в останалата част като неоснователна. За да отмени процесната заповед в посочените по-горе части, първоинстанционният съд се е позовал на приети без възражения основна и допълнителна съдебно- технически експертизи и е приел, че процесните две части от имота са свободни от застрояване, върху тях не са изградени или разположени съоръжения по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ и на т. 38 от § 5 от ДР на ЗУТ. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение в атакуваната част е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Това е така, защото в мотивите на обжалваното решение точно е констатирано, че вещото лице е дало категорично заключение, че посочените части в касационната жалба на кмета на район "Люлин" - СО представляват самозатревил се неподдържан терен, върху който няма извършени строителни дейности. Според изслушания експерт в целия спорен имот няма изградени паркови съоръжения - алеи, площадки, затревени или залесени площи. Този касатор не е оспорил двете съдебно- технически експертизи и не е опровергал заключението на експерта, притежаващ специални знания по спорните въпроси по делото. Не може да се възприеме тезата на кмета на район "Люлин" - СО, че горепосочените две части са зелено междублоково пространство и зелен терен, който се поддържа от общината, защото по делото липсват данни в този смисъл. По делото не са ангажирани доказателства и този касатор не се позовава на принадлежност на процесните части към зелената система на гр. София или за паспортизацията им като зелени площи по предвидения за това ред с осъществено върху тях озеленяване, поради което възраженията, развити в касационната жалба на кмета на район "Люлин" - СО са неоснователни и следва да се отхвърлят. По отношение касационната жалба на Димитър Божлов Славов, Цветанка Божилова Стаматова, Георги Цветанов Славов, Цветан Стоянов Величков, Вергиния Стоянова Славова, Румяна Георгиева Величкова и Младен Цветанов Спасов, решаващият съдебен състав счита, че е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. Относно обжалваната част с площ от 606 кв. м., заключена между точки 1-Ж-7-8-9-10-12-И-К-Л-6-5-4-3-2-1 по скицата на вещото лице, Върховният административен съд намира, че правилно е определена от административния орган и от първоинстанционния съд като застроена част. Въз основа на приетата и неоспорена допълнителна съдебно-техническа експертиза се установява по безспорен начин, че процесната част е заета от асфалтова площадка, представляваща част от тролейбусно ухо. В основната съдебно- техническа експертиза вещото лице инж. Св. Бирова се е произнесла ясно и недвусмислено, че върху визираната част е изградено обръщало - тролеийбусно ухо с асфалтова площадка, съоръжена със съответната надземна електрическа мрежа за захранване на тролейбусите. Настоящият съдебен състав не споделя становището на касаторите - физически лица, че върху тази част не е извършено строителство с траен характер и, че положеният асфалт не променя характеристиката на имота, защото то не кореспондира с приетите без възражения две съдебно- технически експертизи. Следва да се има предвид и обстоятелството, че в тази фаза от производството по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е без правно значение дали изграденото е в съответствие с влезлите в сила планове, който въпрос се обсъжда при възстановяване на собствеността от съответната Общинска служба по земеделие. Останалата част от тази касационната жалба решаващият съдебен състав намира за основателна. Относно площта от 322 кв. м., означена с букви А-Б-В-Г-Д-А по скицата на вещото лице първоинстанционният съд е приел, че е функционално свързана с реализираното по ЗРП мероприятие - "За ЖС, магазин, трафопост и озеленяване", макар да не е пряко засегната от сгради или друго строителство. Административният съд - София - град се е позовал на чл. 14, ал. 2 от Наредба № 7/22.12.2003 г., съгласно който текст в бруто площта на жилищните територии са включени: жилищни терени, терени за обществени и обслужващи сгради, терени за улици и паркинги и терени за обществени озеленени площи. В обжалваното решение обаче не е посочено какво точно е включено в процесната част от 322 кв. м. От двете съдебно- технически експертизи не може да се извлече извод за наличие на изградени върху спорната част жилищни, обществени или обслужващи сгради, улици, паркинги или обществени озеленени площи. Вещото лице на практика не е дало никаква информация от какво е заета визираната част и дали тя е функционално свързана с намиращата се в близост сграда, както и дали този торен съставлява междублоково пространство. В конкретния случай изслушаният експерт се е произнесъл, че посочената площ е свободна от застрояване, но първоинстанционният съд не е възприел изводите му, без да изследва наличието на каквото и да е застрояване или съоръжения по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. При това положение настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение в частта, касаеща площта от 322 кв. м., означена с букви А-Б-В-Г-Д-А по скицата на вещото лице, е неправилно и следва да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да установи правнорелевантните факти и обстоятелства - налице ли е някаква форма на застрояване, в какво точно се изразява то, налице ли е изграждане на конкретен обект, визиран в чл. 14, ал. 2 от Наредба № 7/22.12.2003 г. и дали през тази спорна част от имота преминават съоръжения по § 1в от ПЗР на ППЗСПЗЗ. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо и второ и чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение