Решение № 11669 от 15.12.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ София област против решение 396 от 14.04.2022г. постановено по административно дело 693/2021г. на Административен съд София област. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 10, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), §1, ал.1, т.3 от Допълнителните разпоредби на КСО, чл. 54к КСО и необоснованосткасационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Счита, че когато трудовия договор се прекратява без предизвестие моментът на неговото прекратяване е момента на получаване на писменото волеизявление за прекратяване на трудовия договор, в случая 04.02.2021г. и на тази дата е настъпил правния ефект на прекратяване на правоотношението. По подробно изложеното се иска отмяна на решението и отхвърляне оспорването срещу административния акт. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) София област чрез главен юрисконсулт Ю. Манолов изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмен отговор и претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес. Разгледана по същество е основателна. С решение 396 от 14.04.2022г. по административно дело 693/2021г. Административен съд София област е отменил по жалба на Областна дирекция по безопасност на храните София област Решение 1040 22 41/ 30.06.2021 г. на Директора на ТП на НОИ София - област и потвърденото с него Разпореждане РЖ 5 22 00922040/10.05.2021 г. на Началник отдел КПК при ТП на НОИ София област за събиране на суми по ревизионен акт за начет РА 5 22 00907861 / 14.04.2021 г. в размер общо на 1505,22 лева, от които главница 1483, 50 лева и лихви 21,72 лева. Приел е, че оспорените актове са издадени при неточно прилагане на материалноправните разпоредби основание за незаконосъобразност по чл. 146, т.4 АПК. Решението е неправилно. Фактите по спора сочат, че между Областна дирекция по безопасност на храните София област и Д. Стоилов е бил сключен трудов договор ОТН17/30.10.2018 г. на длъжност шофьор изпълнител за неопределено време, при 8 часов работен ден. Със заповед ОТПСП 15/ 16.12.2020 г. на основание чл. 328, ал.1, т.10б от Кодекса на труда и чл. 5, ал.1, т.11 от Устройствения правилник на Българска агенция по безопасност на храните трудовият договор на Стоилов е бил прекратен, считано от датата на връчване на писменото изявление-04.01.2021г., което обстоятелство е отразено и в Регистъра на трудовите договори на НОИ. В чл. 335, ал.2, т.3 КТ е уреден изрично моментът на прекратяване на трудовия договор без предизвестие и това е получаването на писменото изявление за прекратяването, от когато се поражда и целения конститутивен правен ефект. В своята практика по трудовоправни спорове общите съдилища приемат, че тогава настъпва и прекратяване на трудовото правоотношение, но договорът се смята за прекратен от деня, следващ този на получаване на волеизявлението за прекратяване.(В този смисъл виж Определение 781 от 30.06.2010 г. на ВКС по гр. д. 1866/2009 г., III г. о., ГК). Освен горепосочените факти, относими за висящия пред административните съдилища правен спор са и тези за момента на прекратяване на осигурителното правоотношение. На 06.01.2021 г. ОДБХ София област е подала уведомление по чл. 62, ал.5 КТ с вх. 22388213007921 за прекратяване на трудовото правоотношение на Д. Стоилов, считано от 04.01.2021 г. След прекратяване на трудовия договор ОДБХ София област е представила данни с удостоверение Приложение 9, на основание чл. 8, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПООПДОО) за лицето по следните болнични листове: на дата 18.01.2021 г. БЛ Е20203439168 за период от 04.01.2021 г. 18.01.2021 г.; на дата 22.01.2021 г. БЛ Е20203438501 за период 18.01.2021 г. 02.02.2021 г.; на дата 09.02.2021 г. БЛ Е20210208919 за период от 02.02.2021 г. 17.02.2021 г.; на дата 23.02.2021 г. БЛ Е20210208936 за период 17.02.2021 г. 04.03.2021 г. и на дата 12.03.2021 г. БЛ Е20210208985 за период 04.03.2021 г. 19.03.2021 г.. Съгласно чл. 1, ал.2 НПООПДОО преценката на правото и определянето на размера на паричните обезщетения и помощите по ал. 1 се извършва въз основа на данните по чл.5, ал.4, т.1 от Кодекса за социално осигуряване, данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, приети по реда на Наредбата за реда за представяне в Националния осигурителен институт на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, приета с Постановление 241 на Министерския съвет (ДВ, бр.67 от 2014 г.), като се използват и данните от регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, регистър "Трудови договори", регистър "Пенсии", регистър "Трудови злополуки", регистър "Професионални болести", регистър "Парични помощи за профилактика и рехабилитация" и от регистър "Парични обезщетения и помощи от ДОО", както и данните от удостоверенията по чл.8, 9 и чл. 11, ал.1 и 2. За всеки болничен лист осигурителите представят в НОИ удостоверение по образец 9, с данни относно правото на парично обезщетение, като в раздел I, т.1 от удостоверението се посочва дали към датата на настъпване на временната неработоспособност лицето е осигурено за съответния риск, а в т.2 дали за него е налице изискуемият се осигурителен стаж. В т.9 осигурителят е задължен да посочи дните, за които би следвало да се изплати парично обезщетение, поради факта, че лицето не е било работоспособно. В подаденото от осигурителя Приложение 9 изрично е посочено, че към 04.01.2021 г. Д. Стоилов е бил осигурено лице за съответния риск и правоотношението му не е прекратено, макар и да не е бил попълнен раздел I, т.7 от Приложение 9 към чл. 8, ал.1 и чл. 11, ал.1 НПООПДОО. По този начин осигурителят е подал противоречива информация във връзка с времевия период, обхващащ деня 04.01.2021 г. като първо е посочил по чл. 62, ал.5 КТ, че е налице прекратено трудово правоотношение, след това в удостоверение образец 9 е отбелязал, че не е налице прекратено осигурително правоотношение и не е попълнил реквизитите по раздел I, т.7 от Приложение 9 към чл. 8, ал.1 и чл. 11, ал.1 НПООПДОО. Основателни са касационните доводи за неточно прилагане от първоинстонционния съд на чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от КСО създава право на парично обезщетение за общо заболяване и майчинство вместо възнаграждение в полза на осигурените лица, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. За осигурено лице съгласно § 1, ал. 1, т. 3 от ДР от КСО се счита физическото лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителните вноски. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. 3ащитими са единствено реално възникнали и съществуващи трудови и осигурителни права. Наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване на осигурително правоотношение, от което могат да се черпят осигурителни права, включително правото на обезщетение за временна неработоспособност, ако лицето реално не е осъществявало трудова дейност. В разглеждания случай от фактическа страна е установено, че считано от 04.01.2021 г. трудовото правоотношение с Д. Стоилов е било прекратено и отчитайки конститутивния ефект на връченото му волеизявление по чл. 328, ал.1, т.10б КТ от този момент той не е извършвал реално трудова дейност. Настъпилата временна неработоспособност е установена значително по-късно (18.01.2021 г.) и няма данни тя да е предхождала времево прекратяването на осигурителното правоотношение. При тези съображения при възникване обстоятелствата във връзка с осигурения социален риск Стоилов не е бил осигурено лице и не е имал право на изплатените му обезщетения за временна неработоспособност. Законосъобразно е била ангажирана отговорността на осигурителя по чл. 110, ал.1, т.1 КСО за нанесените щети на ДОО. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна и подлежи на решаване по същество, като вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго, с което подадената срещу актовете на органите на НОИ жалба бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на правния спор, основателно се явява искането на касатора за разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определени по чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, които следва да бъдат възложени в тежест на Областна дирекция по безопасност на храните София област за всяка от съдебните инстанции, както и сумата от 200 лева, платена държавна такса за касационното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение