Решение № 2 от 14.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 2135/2012 г.

Решение № 2 от 14.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 2135/2012 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Касационното производство е образувано по жалбата на подсъдимия Г. Б. Т. срещу присъда № 260/29.10.2012 г. по въззивно нохд № 231/2012 г. на Великотърновския апелативен съд, наказателно отделение. Поддържа се, включително и в допълненията към касационната жалба, че е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила при оценка на доказателствения материал и мотивиране на фактическите и правните изводи, както и на вътрешното убеждение, несъответстващо на изискванията по чл. 14 НПК, в противоречие с изискванията по чл. 107, чл. 14 и чл. 305, ал. 3 НПК. С касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК се обосновава искането за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане или за оправдаване. Алтернативно се поддържа искането за изменение с намаляване на наложеното наказание в справедлив размер. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и за явна несправедливост на наложеното наказание са основателни и жалбата следва да бъде уважена. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл. 347 НПК и намира: Плевенският окръжен съд, втори наказателен състав с присъдата от 09.07.2012 г. по нохд № 368/2012 г. признал подсъдимия Т. за невинен в това на 04.08.2011 г. в гр. Пл. да е предложил дар-парична сума в размер на 1 000 лева, на длъжностните лица П. -старши полицай в група "ООР" на МВР, гр. Плевен и на П. Б. -полицай в група "ООР" при ОД на МВР - Плевен, за да не извършат действия по служба, изразяващи се в задържане и отвеждане за осъществяване на допълнителни проверовъчни действия във връзка с намерените в лек автомобил обгорели медни проводници, поради което го оправдал по обвинението за престъпление по чл. 304а вр. чл. 304, ал. 1, пр. 1 НК. Приложил чл. 190, ал. 1 НПК за направените по делото разноски. Великотърновският апелативен съд с обжалваната присъда по въззивно нохд № 231/2012 г. на основание чл. 334, т. 2 вр. чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК отменил присъдата на Плевенския окръжен съд и признал подсъдимия за виновен, че е извършил престъплението по чл. 304, ал. 1, пр. 1, за което му е повдигнато обвинение и при предпоставките по чл. 54 НК го осъдил на 1 г. лишаване от свобода, за изтърпяването на което наказание определил първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски. Въззивното производство е образувано по протест на прокурор, съдържащ конкретни доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила като основание за искането за отмяна и за осъждане на подсъдимия по обвинението за извършено престъпление. Въззивният съд след образуване на производството по делото не е обсъждал предварително въпросите за необходимостта от допускане на доказателства - разпит на нови свидетели или преразпит на вече разпитани от първоинстанционния съд, необходим ли е разпит на подсъдимия, следва ли да се приемат изпратените от Прокуратурата писмени доказателствени средства по реда, предвиден в чл. 327 НПК. В съдебното заседание, проведено на 29.10.2012 г., след като страните са изразили становище по въпроса за даване ход на делото, а прокурорът е направил искане да се приемат писмените доказателствени средства и да се допуснат очни ставки между конкретно посочените в протеста лица, съдът безмотивно е приел приложените писмени доказателства, но е отказал допускане на очни ставки по съображения, че няма да допринесат в повече за изясняване на обективната истина. Въз основа на преценката на събрания доказателствен материал приел, че протеста на прокуратурата е основателен и като упражнил правомощията си по чл. 336, ал. 1, т. 2 вр. чл. 334, т. 2 НПК отменил първоинстанционния съдебен акт и постановил нова присъда, с която признал подсъдимия за виновен и го осъдил по повдигнатото обвинение. Решението да постанови нова присъда е задължавало въззивния съд като инстанция по същество да изготви мотиви според изискванията по чл. 339, ал. 3 вр. чл. 305, ал. 3 НПК. Това означава, че е бил длъжен да изложи подробно приетата фактическа обстановка, която да съответства на данните, съдържащи се в доказателствените източници. От съдържанието на обжалвания съдебен акт в частта относно фактическите констатации следва, че за някои от обстоятелствата има произволни изводи с необясним източник на информация поради противоречивостта им с избирателно оценяваните доказателства. Затова изводът, че "изложената фактическа обстановка напълно кореспондира на събраните по делото доказателства" е произволен. Очевидно е било затруднението при оценката предвид съдържанието на свидетелските показания, събрани непосредствено при разпита им в производството на първоинстанционния съд. Те указват на хаотичност при разпита по въпроси, относими към предмета на доказване, непоследователност и нелогичност, което е наложило и двете инстанции по същество при обсъждането им да ги подлагат на тълкуване и да извеждат предполагаеми изводи както за това какви факти установяват, така относно достоверността им. Въззивният съд би могъл да преодолее този недостатък с ново призоваване на свидетелите и повторен разпит, включително и на подсъдимия, по начин, че да бъдат установени относимите факти, които всеки един от тях е възприел при конкретната фактическа обстановка, за да може да бъде разкрита обективната истина. Въззивният съд не е изпълнил и друго свое задължение, което се е отразило неблагоприятно при извеждане на фактическите изводи. Анализът на доказателствения материал е следвало да бъде подробен и задълбочен, направен след съпоставяне, а оценката да се извърши по начина, съответстващ на задължението по чл. 107, ал. 3 НПК. Отстраняването на констатираните противоречия за относимите обстоятелства да бъде мотивирано съобразно изискванията по чл. 305, ал. 3 НПК. Конкретният подход при изготвяне на мотивите е в противоречие с процесуалните изисквания за съдържание на съдебния акт. Съдът е пренебрегнал и не е обсъдил показанията на всички свидетели, нито е изложил съображения по какъв начин е отстранил противоречията и то за конкретните, относими обстоятелства. Няма съображения какво е значението на докладната записка и отговаря ли на критериите по НПК за годен доказателствен източник. Необясними и немотивирани са онези части от мотивите, в които се съдържа подробен анализ на престъпната дейност на свидетеля А., доколко има значение за установяване на конкретното, обективирано според прокуратурата, поведение на подсъдимия на конкретното място, по конкретното време, за установяване дали действително е предложил сума и в какъв размер, пред кого и за кого, за да се изведе правния извод, че е извършено престъпление от подсъдимия. От изложеното следва, че въззивният съд е постановил обжалваната нова присъда при допуснати нарушения, които не дават възможност настоящата инстанция да извърши проверка и да обоснове своето решение относно правилността на вътрешното убеждение при решаване на въпросите за вината и отговорността и да отговори на възражението за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. Присъдата следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав с оглед отстраняване на процесуалните нарушения и законосъобразно решаване на въпросите има ли извършено престъпление, подсъдимия автор ли е и ако това е така каква следва да е наказателната му отговорност. При новото разглеждане на делото да се вземат предвид всички доводи и възражения на страните за процесуални нарушения и по приложението на закона с оглед правилното решаване на въпросите по чл. 301 НПК. Предвид горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1, т. 4 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение